Любомир Филипов: Служебният кабинет да не издъни хазната

<strong>- Г-н Филипов, какво може и какво не може да прави служебното правителство с финансите на държавата?<br /> </strong><br /> - Основният проблем, който служебното правителство трябва да решава, е изпълнението на Закона за бюджета в тоя му вид, в който е приет от Народното събрание. В тези условия е много важно изпълнение на предвидените приходи, тъй като има реална опасност в положение на междувластие да има пробив в приходната част. Друга важна задача е да се поддържа сегашното ниво на фискалния резерв. Разбира се, ако има възможност да се увеличи, още по-добре. Голямо предизвикателство е своевременното осигуряване на парите, които са предвидени в бюджета, за увеличение на пенсиите и изпълнение на останалите социални плащания. Това са най-важните неща, които има да осигурява служебното правителство, за да изпълни своите задачи във финансовия сектор.<br /> <br /> <strong>- Някои финансисти смятат, че в сегашната обстановка ще се наложи съвсем скоро този бюджет да бъде коригиран, може би веднага след избирането на служебното правителство. Вие какво мислите?<br /> </strong><br /> - За да бъде коригиран бюджетът, е необходимо да има работещ парламент, тъй като става въпрос за промяна на закон. Затова е много отговорно в тези условия да бъдат осигурени средствата, предвидени в приходната част. <br /> <br /> <strong>- А какво не трябва да прави, кое е опасно за финансите на държавата? <br /> </strong><br /> - Едно от предизвикателствата за това правителство в сравнение с това на Стефан Софиянски от 1997 г. е, че има опасност да продължи натискът от улицата за намаляване на цените на тока и парното, за осигуряване на допълнителни социални плащания и срещу очевидното обедняване. Срещу това нищо не е предвидено в бюджета, затова правителството трябва да внимава да не се поддаде и да направи разходи, които не съответстват на рамката. <br /> <br /> <strong>- Може ли да се сравнява ситуацията февруари-май 1997 г. със сегашната?<br /> </strong><br /> - Има известни прилики, тъй като и двете правителства идват на власт след силни протести, при силно социално напрежение, това е най-общото. Различното е, че след като беше назначен кабинетът &quot;Софиянски&quot;, върху него не е имало никакъв натиск след това от улицата. Опасявам се, че самото назначаване на служебното правителство може би няма да успокои страстите на протестите, тъй като то не е в състояние да реши голяма част от исканията, поставени от недоволните хора. <br /> <br /> Техните условия в голямата си част са много трудно изпълними. Така че се страхувам, че това спокойствие, на което се радваше онзи кабинет, този няма да го има в такава степен. Все пак правителство на Стефан Софиянски дойде, след като беше изваден най-горещият картоф тогава - в края на януари 1997 г. бяха осигурени плащанията по брейди облигациите по външния дълг на страната. Моментално след спадане на политическото напрежение бе прекратен натискът върху българския лев и, както е известно, към момента на въвеждане на валутния борд българската валута дори беше надценена. <br /> <br /> Беше осигурена финансовата стабилност и доста добър курс на лева, което позволи успешното въвеждане на валутния борд. Това е основното различие с правителството на Софиянски на предстоящия кабинет - първото имаше една специфична конкретна задача - осигуряване на законодателството за въвеждане на паричния съвет.<br /> <br /> <strong>- Има ли сега опасност за пробив във валутния борд? Не се знае точно колко са парите в резерва, състоянието с предстоящите плащания също не е съвсем ясно...<br /> </strong><br /> - Формално служебното правителство не може да предприеме нищо, тъй като валутният борд е въведен със закон. Знаете, че един служебен кабинет се назначава само за да организира и проведе съответните избори и не му е работа да пипа законодателството на страната. Освен това законите се променят само от Народното събрание. Друг е въпросът, че ако не върви добре изпълнението на бюджета, това може в някаква степен да подкопае основите на валутния борд. Лично аз мисля, че няма опасност за валутния борд, убеден съм, че поради голямата стабилност на банковия сектор и големите резерви, които има Централната банка, даже и да има проблеми с изпълнението на бюджета, това в никакъв случай няма да подрони устоите на паричния съвет. <br /> <br /> <strong>- Имаме финансова стабилност, но това достатъчно ли е? Народът се гневи заради бедността.<br /> </strong><br /> - От доста отдавна прекалено много се спекулира с финансовата стабилност като панацея за държавата, с това, че имаме един от най-ниските бюджетни дефицити в Европа и едни от най-ниските дългове като съотношение към БВП. За съжаление тези показатели доста се фетишизираха от правителството на Бойко Борисов и от финансовия му министър Симеон Дянков. Чак в последния момент министър-председателят след уволнението на министър Дянков каза, че не е правено достатъчно за растежа в икономиката. <br /> <br /> Това именно е основният икономически и дори финансов показател, не е толкова важно какъв е размерът на дефицита, а има ли ръст на икономиката и какъв е брутният вътрешен продукт на глава от населението, каква е безработицата. Запомнил съм един израз на Иван Костов от времето, когато беше финансов министър. Един ден той дойде в БНБ да говорим за стабилизацията във финансовия сектор тогава. Обединихме се около мнението, че няма заплаха за валутния курс, че левът е здрав и той се пошегува, че има опасност финансовият ни сектор да умре напълно здрав, тъй като и тогава ни притискаше проблемът, че няма ръст на БВП. <br /> <br /> Важно е не да стоиш като кон с капаци и да гледаш само дефицита, а да осигуряваш ръст в икономиката. Неслучайно в САЩ следят много внимателно този показател и не се вторачват много-много в дефицита. В този смисъл дълбоко съм убеден, че даже би трябвало България да си позволи един по-голям дълг, стига той да генерира растеж и нови работни места. Но служебното правителство много трудно може да осъществи тези неща. <br /> <br /> <strong>- Чуват се закани към банките от рода: &quot;Вие сте следващите.&quot; Има ли опасност недоволството да се обърне и към тях?<br /> </strong><br /> - Честно казано, това не ме изненадва, винаги в условията на обедняване нападки се отправят към банкерите, наричат ги лихвари. Мисля, че такива обвинения към нашия банков сектор не са съвсем справедливи, тъй като той е стабилен, но едновременно с това няма някакви свръх големи печалби, за да може да бъде обвиняван, че не е толерантен към клиентите. Вярно е, че лихвите по кредитите у нас са по-високи, отколкото в Европа, но и рискът е съществено по-голям. Много по-трудно се намират добри клиенти и проекти за финансиране. Така че обвиненията към банковия сектор и особено към Централната банка са абсолютно несправедливи. <br /> <br /> <strong>- Сега на икономиката и на държавата ще трябват доста пари, откъде може да дойдат?<br /> </strong><br /> - Банковият сектор има добра ликвидност и може да финансира както бизнеса, така и вземания на правителството, ако има такава нужда. Проблемът е, че много трудно се намират добри проекти, колкото и да звучи като стандартен банкерски отговор. <br /> <br /> <strong>- Прогнозите за момента са, че бизнесът ще стане още по-предпазлив и съвсем няма да иска кредити. Вие имате ли такова чувство?<br /> </strong><br /> - Да, но предвиждам, че и банките ще станат още по-предпазливи. /БЛИЦ<br />