Минималната заплата в България може да достигне 704 евро през следващата година, според Меморандума за социално-икономическото развитие на страната за периода 2026–2030 г., изготвен от Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Прогнозите на синдикалната организация показват, че до 2030 г. минималното възнаграждение може да надхвърли 1000 евро.
КНСБ е изпратила своите анализи и прогнози за развитието на българската икономика в следващите години до политическите партии, които имат реален шанс да влязат в следващия парламент. Целта е синдикалните искания да бъдат обсъдени с партиите, а техните позиции – предоставени на членовете на КНСБ.
Синдикатът настоява доходите в България да продължат да се доближават до средното ниво за страните от Европейския съюз (ЕС). По тяхна прогноза, до 2030 г. доходите на човек от населението, измерени чрез брутния вътрешен продукт (БВП) по паритет на покупателната способност, трябва да достигнат 75% от средното за ЕС (сега 66%). Заплатите пък трябва да се повишат до 72% от средното ниво за ЕС, при сегашни 64%, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Основната цел на синдиката е минималната заплата да продължи да нараства, като достигне над 50% от средната за страната. Идеята е да се приложи директивата на ЕС за адекватни минимални заплати, като се въведат и критерии за тяхната адекватност. По този подход минималната заплата трябва да се доближи до т.нар. „заплата за издръжка“ – сумата, необходима за покриване на основни стоки и услуги за българските домакинства. Към 2030 г. целта е минималната заплата да е поне 80% от „заплатата за издръжка“. КНСБ предлага и по-високи минимални възнаграждения за позиции, изискващи средно или висше образование, както и различни минимални заплати за отделните икономически сектори.
Прогнозите на КНСБ показват, че през следващата година средната заплата ще се увеличи с 12% до 1627 евро, а минималната – от сегашните 620 евро на 704 евро, уточнява "Труд".
Синдикатът е изготвил и прогноза за икономическото развитие и бюджета за следващите години. Те са умерени, но реалистични, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Очакваният ръст на икономиката постепенно ще се забави от 3,5% през настоящата година до 2,8% през 2030 г. Пламен Димитров отбеляза, че сегашното потребление на близо 76% от БВП не е здравословно за икономиката.
През последните години вътрешното търсене остава основен двигател на растежа, но този модел не осигурява устойчиво развитие. За стабилен дългосрочен растеж са необходими съществени инвестиции – както от частни компании, така и чрез капиталовата програма на държавния бюджет. Във визията на КНСБ инвестициите трябва да се увеличат от 21,4% до 25,7% от БВП.
Разчетите показват, че при ежегодно увеличение на бюджетните разходи за заплати с 10% и паралелно нарастване на инвестициите, бюджетният дефицит може постепенно да намалява като процент от БВП. За целта обаче е необходимо да се увеличи делът на икономиката, който се преразпределя през държавния бюджет, което може да наложи повишаване на някои данъци или осигуровки.
