През 2024 г. цените на млякото, сиренето, яйцата, маслата и мазнините в България остават значително над средноевропейските равнища. Това сочи анализ на Андриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ), базиран на данни от Евростат.
Докато при хляба ценовото равнище у нас е едва 73% от средното за ЕС, при месото – 75%, а при плодовете – 73%, има две категории с обратна тенденция. Цените на маслата и мазнините достигат 118% от средното ниво в ЕС, а тези на млякото, сиренето и яйцата – 126%.
Анализът подчертава, че още от средата на предходното десетилетие цените на яйцата и млечните продукти у нас надхвърлят 90% от средноевропейските. През 2020 г., по време на пандемията, тези стоки вече изпреварват средното равнище. При маслата и мазнините това изравняване се случва още през 2013 г.
След 2022 г. се наблюдава известна нормализация при маслата и мазнините – ценовият им индекс спада с 17 пункта, но остава над средното за ЕС. В същото време цените на млякото, млечните продукти и яйцата продължават да нарастват като отклонение от средноевропейските стойности. Тези устойчиви разлики пораждат въпроси относно производителността, ефективността и конкуренцията в хранителния сектор у нас, коментира Николов.
Според него това може да е индикация за проблеми в дистрибуционната верига и функционирането на пазарите. В контраст с високите цени при определени храни, разходите за жилища и режийни услуги в България през 2023 г. са едва 38% от средните за ЕС, а за здравеопазване – 44%. При комуникациите се достига 82%, докато храните и безалкохолните напитки са на ниво от 88% от средното.
Сравнението е направено на база средногодишни цени и условно средноевропейско равнище, което отговаря на ценовото ниво в Естония. Повечето западноевропейски държави се намират над това ниво, докато България и Румъния – с цени, съответно 60% и 64% от средното – остават на дъното на класацията по ценови равнища в ЕС.
