На петдесет години и решавайки, че животът е нещо повече от работа, Лиз и Иън Уудбридж напуснаха стресиращи работни места по време на пандемията - станаха  част от кохорта британски пенсионери, които се пенсионират ранно и сега се съпротивляват на призива на правителството да се върнат, въпреки нарастващите разходи за живот, пише Ройтерс.
 
Поради редица причини, включително лошо здраве, стотици хиляди по-възрастни работници напуснаха работните си места по време и след COVID-19, допринасяйки за хроничен недостиг на работна ръка, който според прогнозите ще се отрази на икономиката на Великобритания с години.

Относителното богатство на много от ранно пенсионираните е предизвикателство за финансовия министър Джереми Хънт, който каза, че Великобритания има нужда те да напуснат „голф игрището“. Хънт обмисля политики за насърчаването им, за да се върнат обратно на работа.

Без да плащат ипотека и наслаждавайки се на новия си начин на живот в английската провинция, както Лиз, 58-годишна бивша маркетингова директорка в областта на технологиите, така и Иън, 57-годишен бивш фонд мениджър, отхвърлиха предложенията от старите си работодатели. „Нищо никога не би ме примамило да се върна към каквато и да е работа“, каза Лиз, която опита временна работа като помощник в местно училище, но скоро се възмути от намесата в нейното време.
 
Двуцифрената инфлация увеличи ежедневните ни разходи, но не достатъчно, за да променя мнението си, каза Иън.
 
За правителството намаляващата работна сила е главоболие, което намалява икономическия капацитет и подклажда проблема със заплатите и инфлацията. Това идва в момент, когато растежът на Великобритания също е възпрепятстван от свързаните с Брекзит сътресения в търговията и инвестициите. Великобритания е единствената от седемте най-големи развити икономики в света, чиято икономика изостава спрямо периода преди пандемията, и икономистите виждат връзка с по-малката работна сила, съобщава pariteni.bg.
 
От последното тримесечие на 2019 г. Великобритания е загубила 408 000 души на възраст от 16 до 64 години от работната сила, според националната статистика на страната. От тях 313 000 са над 50 години. Дори при скока на разходите за живот, броят на хората на възраст 50-64 години в работната сила се е увеличил само с 68 000 спрямо най-ниското си ниво от средата на 2022 г.
 
Напускането на по-възрастните работници няма еквивалент в други развити икономики. Процентът на заетост на работниците на възраст 55-64 години е намалял повече, отколкото във всяка друга развита икономика, според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Bank of England прогнозира миналия месец, че общият процент на участие на работната сила във Великобритания ще остане под нивото си отпреди пандемията в обозримо бъдеще.
 
Възможностите на Хънт са ограничени. Въпреки че министър-председателят Риши Сунак каза в началото на годината, че иска да използва по-добре системата за социални помощи, за да върне хората на работа, около 90% от хората на възраст между 55 и 59 години, които са се пенсионирали рано или са без работа, не зависят от държавни помощи, според проучване националната статистика.
 
„Връщането е доста трудно“, каза Тони Уилсън, директор на Британския институт за изследване на заетостта. „Най-добрата част от 90% от хората, които казват, че са се пенсионирали рано... казват, че вероятно или със сигурност никога няма да работят отново.“

"ЗЛАТНО ПОКОЛЕНИЕ"


 
За семейство Уудбридж правителството трябва да съсредоточи ограничените си ресурси върху подпомагането на младите, вместо да принуждава удобните възрастни хора да работят с данъчни облекчения, заявявайки, че тяхното „златно поколение“ вече се е радвало на безплатно университетско образование и по-евтини жилища, за които младите могат само да мечтаят.
 
„Децата са обременени със студентски заеми и на практика си прибират сметката за 40-годишното парти, на което се наслаждавахме“, каза Иън. Богатството играе голяма роля при решенията за ранно пенсиониране. Въз основа на данни от преди пандемията, британската Resolution Foundation установи, че най-богатата пета от 50-59-годишните е 10 пъти по-вероятно да се пенсионират по-рано, отколкото най-бедната една пета.
 
Но заможните не са единствените, които напускат работата си рано.
 
62-годишната Дебора Фейган се пенсионира от работата си като администратор на отделение към Британската национална здравна служба през април 2020 г. и живее със скромна пенсия заедно със съпруга си Малачи, който трябваше да спре работа поради проблеми с коляното. Бивши колеги са й предложили да се върне на работа, но тя не иска да се върне към предишния си режим на работа.

Проучване на Конгреса на профсъюзите предполага, че за по-ниско платените британци на възраст 50-64 години лошото здраве е по-честа причина за напускане на работа, отколкото ранното пенсиониране. В сравнение с края на 2019 г., 390 000 повече души от населението в трудоспособна възраст на Великобритания казват, че дълготрайното лошо здраве е причината за тяхната икономическа неактивност.

Конкретно за 50-64-годишните има по-малко налични официални данни, но през годината до края на септември 2022 г. имаше приблизително равномерно разделение между ранното пенсиониране и лошото здраве сред хората, които са спрели работа след пандемията.


 ПОДДЪРЖАНЕ НА РАБОТА НА ПЕРСОНАЛА


 
В някои случаи възрастните хора, които искат да работят, трудно могат да бъдат наети. 61-годишната Мая Бхосе търси позиция като маркетингов директор, за предпочитане в благотворителна организация, но се бори да намери работа в продължение на година и получи само едно интервю за работа от септември. „Не можеш да докажеш, че трудността е заради възрастта ти, но със сигурност е такова усещането“, каза тя.
 
Други компании казват, че ценят по-възрастните работници заради техния опит. За Джени Холоуей, 60-годишният главен изпълнителен директор на Fashion-Enter Ltd, задържането на такива работници е приоритет, особено с по-малко европейски работници след Brexit. Тя увеличи малко заплащането и предложи гъвкави работни места и смени, за да направи компанията за облекло по-привлекателна. Един опитен шивач може да печели 20 паунда ($24) на час, каза Холоуей - много над средното за Великобритания - но са необходими години на нов работник, за да достигне този стандарт.
 
68-годишната Ясемин Мехмет се завърна във Fashion-Enter миналата година, след като за кратко се пенсионира в края на 2021 г., за да се грижи за дъщеря си и внука си, които бяха в лошо здраве. Докато шиеше на машина булчинска рокля, Мехмет каза, че парите са част от причината да се върне, но че все още се радва да създава дрехи, повече от половин век след като е започнала работа като 14-годишно момиче.

„Измислих го. Създадох го. Това винаги ми е доставяло удоволствие“, каза тя. Fashion-Enter, която прави до 25 000 облекла седмично за клиенти като ASOS и Amazon, както и по-малки серии за дизайнери от висок клас, загуби десетки служители по време на пандемията и след това, тъй като мнозина установиха, че могат да се справят с по-ниски доходи. Някои се върнаха в родните страни в Източна Европа.
 
„По-възрастните работници са тези, които имат уменията – ние не намираме млади хора с уменията, от които се нуждаем. Така че е много важно да ги задържим“, каза Холоуей.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук