Почти 1 милион българи се разписват срещу доходи по трудов договор, които са по-ниски или равни на минималната работна заплата от 620,20 евро. Това показват последните данни на Националната агенция за приходите към февруари тази година. Според официалната статистика броят на наетите по трудови правоотношения с месечна данъчна основа до този праг възлиза на 940 000 души.
От НАП изрично уточняват, че месечната данъчна основа се различава от реалния размер на брутното възнаграждение, а в бройката влизат и хората, работещи на непълен работен ден.
Тези данни на практика означават, че огромна част от работещите в България – при общо около 2,5-2,6 милиона наети лица в страната – се трудят за минимално заплащане, поне по документи.
Остава неясно какъв процент от тях получават допълнителни суми „в плик“ над официалната си заплата, осигурявайки се на минимума, както и колко от тях си докарват странични доходи от хонорари или наеми.
Въпреки високия дял на хората с минимални официални доходи, годишният отчет на НАП за 2025 г. отчита сериозен ръст при събираемостта. Физическите лица са платили с 13,1% (или 841 милиона лева) повече данък върху доходите си в сравнение с 2024 г.
Постъпленията надхвърлят заложеното в плана със 118,4 милиона лева, което се дължи на по-високата заетост, повишението на заплатите в страната, спада на безработицата и засилените мерки срещу сивия сектор.
На фона на тези успехи обаче се наблюдава сериозно неизпълнение при приходите от ДДС, където хазната е останала с близо милиард и половина лева под планираното.
Основната причина е заложеният в бюджета нереалистичен ръст на постъпленията от този данък в размер на 36,1% спрямо предходната година. В крайна сметка данъчните са успели да съберат с 24,2% повече ДДС, което се равнява на допълнителни 2,9 милиарда лева.
Ръст е отчетен и при корпоративния данък, благодарение на финансова инжекция от банковия сектор. Миналия юни 18 банки са внесли допълнителни авансови вноски за печалбата си през 2026 г. на стойност 721,7 милиона лева.
Тази сума помогна за частичното закърпване на държавната хазна, но въпреки това бюджетът за миналата година приключи с дефицит от 3,5% от БВП на начислена основа, което е малко над допустимия праг от 3% според фискалните правила на Европейския съюз.
