Репортажът "Хаген в Рурската област - където нищо не е наред" на авторитетното немско списание "Шпигел" засяга темата, че глобализацията в Рурската област е била усетена основно през 2014 година, когато отпаднаха ограниченията на германския трудов пазар за гражданите на България и Румъния.
Тогава в региона пристигаха бели микробуси, а от тях слизаха хора с куфари или найлонови торбички, но без работа, пише списание „Шпигел“, предаде Актуално.
Свободата да можеш да работиш където пожелаеш, е велика европейска идея, коментира медията: отворен достъп до пазара на труда, равни права за всички. Което обаче означава също и достъп до социалната система.
За да ползват тази в Германия, гражданите на ЕС само трябва да докажат, че имат работа (достатъчна е и минимална заетост, т.нар. „Minijob“, при която не се внасят социални осигуровки). При това право на социални помощи получава не само работникът, а и цялото му семейство, уточнява „Шпигел“.
И хората тръгнаха да се местят от бедния Югоизток към по-богатата Централна Европа. Румънци и българи, много от които роми, стигматизирани и дискриминирани в родните си страни, се насочиха към Германия.
Заселиха се в градове като Гелзенкирхен, Дуисбург и Дортмунд. Или в Хаген – град в Рурската област със 190 000 жители, в който и бездруго работните места са оскъдни, особено за хора с ниско образование, се казва още в публикацията.
Но тук имаше и все още има евтини жилища - празни къщи, които са били изоставени, стари и разпадащи се. Толкова занемарени, че на нормалния пазар на жилища не биха имали никакъв шанс да си намерят наематели.
Новите наематели обаче нямат високи изисквания, пише „Шпигел“ и предлага статистика: през 2023 г. в Дуисбург са живеели около 26 000 души от България и Румъния, в Дортмунд - 12 000, а в Гелзенкирхен – 11 000. В края на миналата година в Хаген е имало 4 800 румънци и 2 300 българи, които заедно съставляват около три и половина процента от населението на града.
Може ли това да бъде проблем, пита изданието. Може, ако питате политиците, гласи отговорът. Според тях в Рурската област има цели райони и квартали, в които социалният мир е застрашен.
Те отдавна предупреждават, че там свободното движение на работна ръка се проявява предимно като „имиграция по бедност“ или „имиграция в социалните системи“ – диагноза, която важи с пълна сила за някои райони на Рурската област.
По-нататък в репортажа си „Шпигел“ разказва за създадената в Хаген работна група към общината, занимаваща се проблемните имоти и техните обитатели.
Тя се състои от представители на пожарната, полицията, строителния надзор, службата за околната среда и реда, бюрото по труда и доставчика на енергия в Хаген. А това, на което стават свидетели тези хора по време на техните посещения в проблемните жилища, е показателно за цялата мизерия на тази част от жителите на града: стаи,пълни с боклук, с мухъл или вредители, щети от наводнения, кражби на електроенергия.
Освен това: обитатели без адресна регистрация или деца, които не ходят на училище. И особено често се сблъскват със съмнения за измами със социални помощи.
В пощенски кутии служителите редовно откриват купища неотворени писма – за неплатени сметки, писма с напомняния, поща от различни агенции за събиране на вземания или от адвокати, от районния съд и от доставчика на енергия. В друг случай била видяна сграда с четири апартамента, в които били регистрирани общо 108 души. Но от тях нямало и следа. За проверяващите това е почти сигурен случай на измама със социални помощи.
С три или повече деца вече не си заслужава човек да работи“
Колко привлекателна за тези хора е германската социална система, става ясно от следните примери, пише по-нататък „Шпигел“. В Германия всеки, който живее самостоятелно и не може да се издържа със собствения си доход, има право на 563 евро социално подпомагане, а двойките – на по 506 евро. Тези стандартни суми са еднакви за всички.
След това: за деца се получават между 357 и 471 евро социални помощи - в зависимост от възрастта. На тези, които не работят или имат само минимална заетост, се поема и наемът, включително разходите за комунални услуги и отопление. Част от доходите от работа се приспадат от социалните помощи. Така едно семейство с три деца под 14 години може да получава месечно около 2200 евро от бюрото по труда, към които се добавят и разходи за жилище от около 1150 евро. Това прави общо 3 350 евро.
Това чуват често и общинските служители в Хаген: че при три или повече деца за някои хора вече не си струва да работят на пълен работен ден или изобщо да работят. Очевидно стандартният размер на помощите, предназначен да помогне на хора, живеещи на границата на екзистенцминимума, е напълно приемлив като постоянно решение за хора, които идват от абсолютна бедност в Югоизточна Европа, посочва „Шпигел“.
