Пенсионната система в България е реформирана основно през 2000 г., когато са приети съществени промени в Кодекса за социално осигуряване, пише "Труд".


Въведен е тристълбов модел - задължително държавно обществено осигуряване на разходопокривен принцип, задължително допълнително и доброволно допълнително осигуряване в частни фондове, като последните две са на капиталов принцип.

Така системата придобива съвременен вид, който е характерен за най-развитите икономики.

Същевременно обаче остават немалко проблеми, чиито решения трябваше да се открият в периода на функциониране на новата система, но това не се случи.

Държавното обществено осигуряване

Първият стълб, привържениците на когото го наричат солидарен, всъщност работи на принципа текущите вноски от осигуряващите се лица да бъдат изразходвани за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери.

По този начин осигуряващите се лица нямат собствени средства в самостоятелна партида, те придобиват права и съответно разчитат на обещание в бъдеще да получават определена пенсия. Размерът й обаче зависи от конюнктурата, когато тези права се материализират.

При благоприятно стечение на обстоятелствата пенсиите нарастват бързо по размер. Такава е била средата първоначално при въвеждането на подобни пенсионни системи и тогава те са работили относително добре.

В съвременните условия обаче ситуацията е коренно различна.

От десетилетия в България се регистрира отрицателен естествен прираст поради ниската раждаемост и високата смъртност, населението застарява, докато очакваната продължителност на живота се увеличава, немалка част от населението в трудоспособна възраст емигрира в чужбина и остава да живее там.

Всички тези фактори създават все повече проблеми за разходопокривната система.

Това беше осъзнато и по тази причина е предприета реформата.

Въпреки това проблемите остават. Според данни на Националния осигурителен институт от 2014 г. насам брутният коефициент на заместване на дохода с пенсия се понижава от 57,9% до 50% през 2019 г.

Системният коефициент на зависимост, който представлява съотношението между броя на получаващите пенсии и осигурените лица, се понижава от 2013 г. Така 100 осигурени лица издържат около 75 пенсионери.

Коефициентът на възрастова зависимост, който представлява съотношението между населението на 65 и повече години и населението на възраст между 15 и 64 години се повишава. От друга страна коефициентът на икономическа зависимост - броят на безработните лица и пенсионерите към броя на заетите лица, се подобрява значително.

Въпреки това средствата, които се събират от осигурителни вноски, не са достатъчни, за да финансират настоящите пенсии. През 2019 г. според отчетните данни на НОИ недостигът е над 3,9 млрд. лв.

Това означава, че само, за да се финансират напълно настоящите пенсии, размерът на осигурителните ставки трябва да бъде поне наполовина по-висок спрямо сегашния, а дори повече при отчитане на опитите за избягване на плащането на осигуровки или плащане върху минималните прагове приходите.

Така всъщност данъкоплатците покриват целия размер на настоящите пенсии от приходите от други данъци.

Това показва несъстоятелността на изчисленията, които сравняват доходността при вноските в ДОО и тези в универсален пенсионен фонд, но не отчитат трансферите в НОИ.

Втори стълб

Вторият стълб се основава на изцяло различни принципи от първия. Средствата от задължителните вноски се събират в универсални пенсионни фондове в индивидуални партиди.

Те се инвестират в инструменти, които носят допълнителен доход. Така с течение на трудовия стаж се реализира натрупване на средства (капитал), които се използват за изплащане на пенсия на самото лице.

Размерът на пенсията зависи от натрупаната сума по партидата, от очакваната продължителност на живота на осигуреното лице, от лихвите през периода на изплащане.

По този начин освен пенсията от държавното обществено осигуряване се получава втора пенсия от УПФ. Целта при реформата е сборът от двете пенсии да надвишава сумата, която би била получена, ако лицето се осигурява само в ДОО.

Понастоящем общият размер на ставката за пенсия от ДОО е 14,8% от осигурителния доход, докато в УПФ се плащат 5% от осигурителния доход. Противниците на реформата твърдят, че всички осигуровки за пенсия трябва да са в ДОО.

Проблемите на УПФ са свързани с очакването за твърде нисък размер на очакваните пенсии, в резултат от малките натрупани суми по сметките.

Например - човек, роден след 31 декември 1959 г., който през целия период от началото на 2005 г. до края на юли 2020 г. е работил без прекъсване и се е осигурявал в размер на средния осигурителен доход.

Вноските през периода са около 5 910 лв. От тях обаче още при получаване фондът си удържа такса, която от 2005 до 2015 г. е 5%, а след това е понижена до 3,75%.

Така чистите суми за инвестиране през периода стават около 5640 лв. Фондовете събират и инвестиционни такси, чиито размер се определя спрямо нетната стойност на активите по партидата. До 2015 г. техният максимален размер е 1%, а след това е понижен до 0,75% всяка година.

В зависимост от уменията на портфейлните мениджъри в съответното дружество се натрупва доходност, която за периода варира от 2,62% до 4.53% на годишна база според данни от сайта www.moitepari.bg.

Така при 3,5% средногодишна доходност и отчитане на таксите натрупаната сума по примерната партида би била около 6600 лв.

Според Комисията за финансов надзор обаче средният размер на натрупаните в партидите средства към края на юни 2020 г. е едва 3510 лв., но при изчисляването й участват лица, които са се осигурявали за много по-кратки периоди.

Според възрастовата структура средно най-големи суми са налични в сметките на лицата на възраст между 45 и 59 години (между 4320 и 4513 лв.). Така натрупаните средства до момента не биха могли да осигурят достатъчно голям размер на втората пенсия.

Причините да няма достатъчно натрупване са ниските осигурителни доходи, както и недостатъчната ставка - 5%, заедно с високия размер на таксите.

Важен фактор е и липсата на достатъчно конкуренция - такива продукти предлагат едва 9 универсални пенсионни фонда, а трите най-големи от тях управляват над 64% от общите активи и над 62% от осигурените лица, което подсказва за наличието на висока концентрация на пазара.

Освен това тези фондове са задължени да управляват получените средства силно консервативно, за да се предотвратят сериозни загуби за осигурените лица.

Друг важен фактор за тези резултати е паричната политика по света през този период и най-вече тази на Европейската централна банка и на Федералния резерв.

Ниските и дори отрицателни основни лихви, които поддържат тези банки, се отразяват негативно върху доходността на инструментите на финансовите пазари и най-вече върху дълговите ценни книжа, които представляват около 60% от инвестиционния портфейл на УПФ.

От години се дискутира възможността фондовете да предлагат продукти с различен риск в зависимост от предпочитанията на клиентите си. Така хората, които са по-далеч от пенсионна възраст, биха могли да реализират по-висока доходност и да се натрупат повече средства по партидите им.

Това означава поемане на по-висок риск и съответно увеличаване на административните разходи за фондовете и за техните клиенти, но би могло да осигури и по-високи пенсии.

За съжаление, тази идея не стои на дневен ред, което би могло да подскаже, че в сектора не могат да се очакват позитивни промени.

Намалението на индивидуалния коефициент

Въздействие върху размера на пенсиите оказва и прилагането на регламентираното в КСО намаление на осигурителния доход за всеки месец, през когото лицата, родени след 1959 г., са се осигурявали в универсален пенсионен фонд вместо в ДОО.

То се определя въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за УПФ и размера на вноската за фонд “Пенсии” за трета категория труд за лицата, родени преди 1960 г. Според изчисленията на НОИ това намаление ще бъде между 20 и 25%.

Както посочих по-горе хората, които са се осигурявали за пенсия за осигурителен стаж и възраст през периода след въвеждането на втори и трети стълб в системата, всъщност са плащали не само частично размера на пенсиите на настоящите пенсионери със своите вноски, а изцяло.

Голяма част от финансирането обаче е било за сметка не на внасяните от тях осигуровки, а от останалите данъци. Тоест предходното поколение не е усетило тежестта на реформата поради прехвърлянето на част от вноските от ДОО към фондове за допълнително задължително осигуряване.

Преустановяването на тази практика би направило държавната пенсионна система по-устойчива, което безспорно е цел на всяка реформа.

Държавата обаче не е осигурила необходимите условия за някои хора общият размер на пенсиите от двата източника да бъде поне равен на пенсията, която би се получила, ако осигуряването беше само в държавната система.

Тя използва тази ситуация, за да се опита да привлече част от натрупаните средства и да осигури допълнителен източник на приходи в бюджета.

Според официалните данни на КФН нетните активи на универсалните пенсионни фондове към края на второто тримесечие на 2020 г. достигат почти 13,5 млрд. лв. Освен това брутните постъпления от осигурителни вноски през първото полугодие на 2020 г., надхвърлят 752 млн. лв.

Тези данни подсказват, че интересът към универсалните пенсионни фондове от страна на държавата вероятно не е здравословен за тях.

През 2011 г. на практика бяха одържавени голяма част от активите на професионалните пенсионни фондове, където се осигуряват лицата, работещи в първа и втора категория труд.

Целта е натрупване на допълнителни средства, които да позволят по-ранно пенсиониране поради неблагоприятните за здравето условия. Кампания за преминаване от УПФ към държавното обществено осигуряване се води и в момента и в резултат от това немалък брой хора се прехвърлят партидите си.

Това означава за тях, че се отказват от собствените си натрупани средства в личните им сметки и получават обещание за по-висока пенсия и в момента, и в бъдеще. Докато изчислението вероятно е коректно в краткосрочен период, това съвсем не е сигурно в дългосрочен.