Колекторските фирми да събират борчове само при изрично съгласие на длъжниците. Това предлага омбудсманът Диана Ковачева в становище до министъра на икономиката Корнелия Нинова по публикувания за обществено обсъждане законопроект за събиране на вземанията по потребителските договори.

Проф. Ковачева настоява съгласието на длъжника да бъде уговорено като отделна клауза в договора или анекс, а не като част от общите условия, с които повечето граждани не се запознават в подробност при подписването.

„По този начин самият длъжник ще може да прецени дали допуска да плаща или от него да бъде събиран дългът от лице, различно от кредитора. Ако не бъде дадено изрично съгласие, има риск гражданите изобщо да не разберат, че са се съгласили дългът им да бъде прехвърлен на друго лице“, аргументира се омбудсманът.

„Смятам, че от най-голямо значение е чрез закона по ясен и категоричен начин да се пресекат всички недобросъвестни практики, използвани до момента за притискане и принуждаване на хората да плащат, без съобразяване с лично, семейно и здравословно положение, на изтекли по давност дългове, с методи на ръба на закона и с позоваване на неясно как многократно нараснали дългове“, пише още проф. Ковачева.

Според нея в законопроекта липсват две гаранции за правата на гражданите. На първо място това е предварителното съгласие на длъжника вземането му да може да бъде прехвърлено на трето лице, различно от кредитора.

Според Ковачева, когато се прехвърлят задължения, те се купуват на значително по-ниска стойност от дължимата сума. Затова е справедливо кредиторът първо да предложи на длъжника да изкупи задължението си, но при същите условия, при които би го продал на колектор.

„Проблем виждам и в обхвата на предложения законопроект. Разпоредбата на чл. 1 визира необслужваните потребителски договори, но в този обхват не влизат банковите кредити и тези, отпускани с договор от фирмите за бързи кредити, а именно от тяхното извънсъдебно събиране от колектори страдат на-голяма част от гражданите. Също така е неясно дали под „необслужвани” се разбира изцяло или частично необслужвани“, допълва общественият защитник.

Ковачева настоява още в законопроекта да се предвиди извънсъдебното събиране на вземания да е само от лице, което е вписано в регистър.

„Правилно и коректно е уведомяването за прехвърлянето да е от страна на първоначалния кредитор, но смятам, че към посочените реквизити на уведомлението следва да се добави и размерът на непогасения остатък на дълга, разбира се, без размера на законната лихва, тъй като тя се начислява до окончателното изплащане на задължението.

При посочването на дължимия остатък от първоначалния кредитор ще може да се прецени и дали се спазва разпоредбата на чл. 10 от закона, а именно новият кредитор да не може да иска от длъжника плащане, различно от договореното, а новият кредитор да има право само на лихва за времето на забавата“, посочва омбудсманът.

Омбудсманът обръща внимание и на едно от основанията за служебно заличаване на лице от регистъра, а именно при грубо или системно нарушение на Етичния кодекс за професионална етика и поведение.

В същото време по чл. 16  дружествата за събиране на вземания не са длъжни да членуват в професионални организации на лицата, предоставящи такива услуги и съответно не са длъжни да приемат Етичен кодекс за професионална етика и поведение, което пък на свой ред да даде основание за тяхното заличаване. 

На следващо място Ковачева посочва, че липсва норма, която да допуска пострадали граждани индивидуално да сигнализират контролния орган - Комисията за защита на потребителите, за извършени спрямо тях нарушения от страна на колектори.

Това според предложения проект могат да правят само  сдруженията на потребителите, които да информират писмено контролния орган в седемдневен срок, като му предоставят всички налични материали. 
Сред другите предложения на омбудсмана е забрана задълженията за комунални и битови услуги да се прехвърлят на фирми за събиране на вземания.

В законопроекта е записано кредиторите да дават възможност на длъжника доброволно да изпълни задължението в 14-дневен срок, като посочи банкова сметка или друг начин за плащане, е записано в публикувания проект за обществено обсъждане. Да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането му на дружество за събиране на вземания също е задължение на първоначалния кредитор.

Уведомлението трябва да съдържа данни за размера на вземането, неговото основание, кога е настъпила изискуемостта, какви суми са изплатени до момента и коя е фирмата, на която е прехвърлено вземането.

Първоначалният заемател или купувачът на вземане, в зависимост от това при кого се намират документите, които установяват и са във връзка с вземането, ще бъде длъжен при писмено искане от потребителя да му предаде копия от тях, пише още в законопроекта.

Проектозаконът предвижда само дружества, вписани в специален единен регистър към министъра на икономиката и индустрията, да могат да събират вземания от потребители. Контролът върху тях ще се извършва от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията.

Въвеждат се изисквания за регистрацията на дружествата за събиране на вземания - капитал от 500 000 лв. и сключена застраховка "Професионална отговорност".

Освен това се забранява и на отделни физически лица да събират задължения. Както и се забранява на осъждани лица да притежават, да ръководят или да са в трудови правоотношения с колекторски фирми. При три последователни нарушения на правилата за събиране на вземания в рамките на една година регистрацията на колекторската фирма се заличава.

Ако пък потребителят смята, че не е длъжник, ще може да прекрати извънсъдебното събиране от купувач на вземането, като оспори задължението си. За него е предвидена и възможност да се обърне към орган за алтернативно разрешаване на спора.

Според юридическия съветник на Асоциацията за управление на вземанията Атанас Каракашев ще се стигне до различни процесуални правила за фирмите от сектора, което може да доведе до множество колизии в съдебната практика.

От Асоциацията за управление на вземанията призовават законът да се съчетае с директивата и да се въведат сериозни изисквания за вписване в регистър на фирмите, занимаващи се с колекторска дейност. Така според Каракашев ще се разграничат ясно коректните колекторски фирми и тези, които прилагат нелегитимни практики.

"Веднъж завинаги трябва да се направи ясно разграничение между едните и другите, защото проблемът за индустрията не е в тези компании, които от 20 години оперират на пазара, а в тези, за които често става дума в новинарските емисии", каза Каракашев пред БНТ.