Германия изпитва остра нужда от персонал, особено от квалифициран. Недостигащите кадри са 1,2 милиона, от които две трети - квалифицирани, гласят данните на Федералната агенция по труда, пише money.bg.

Най-търсени са социалните педогози

Професиите, в които има дефицит на кадри, са 70. А особено голям е недостигът при социалните педагози - 18 300 души. По почти същия начин стоят нещата с болногледачите и тези, които се грижат за възрастните хора.

В Германия има нужда и от строителни инженери (15 500 незаети работни места), от водопроводчици (13 200), от шофьори на камиони (6700) и др.

Поради това от индустрията настояват за привличането на повече специалисти от чужбина. "Имаме нужда от целенасочена миграция на специалисти.

На много предприятия вече им се наложи да отказват поръчки поради недостига на квалифицирани служители", посочва Маркус Йергер от Съюза на малките и средните предприятия. Той допълва, че така се поставя под заплаха конкурентоспособността на малкия и средния бизнес, респективно - на Германия като цяло.

Засегната е информатиката, но и занаятчийството

Същевременно е регистриран голям спад в интереса към професионалното обучение - в началото на тази учебна година са останали почти 60 000 незаети стажантски места.

От недостига на кадри и на желаещи да се обучават млади хора страдат най-вече браншове като математиката, информатиката, естествените науки и техниката, но също така - здравеопазването, социалните грижи и занаятчийството.

Ресторанти и хотели са в шок - персонал няма

Въпреки че ресторантите и хотелите в Германия работят отново и търсят допълнителен персонал, броят на заетите в тези сектори остава далеч под стойностите преди пандемията.

Към юли 2021-а година в заведенията и хотелите в Германия работят 15,6 процента по-малко хора, отколкото през юли 2019-а. Този процент се равнява на 272 812 души.

Пандемията задълбочи проблемите на трудовия пазар

"В много сфери от бранша на услугите, които бяха силно засегнати от затварянето, можем да говорим за предизвикан от коронавируса шок", казва икономистът Щефан Зел.

И преди пандемията трудовият пазар е изправен пред сериозен дефицит на кадри. Причината за това е демографска: "бейби бум" поколението, т.е. хората, родени в периода между края на Втората световна война и средата на 60-те години, се пенсионират, а интерес към заемане на освободените работни места няма.

Германският Институт за изследване на трудовия пазар и заетостта пресмята, че страната се нуждае ежегодно от 400 000 работници от чужбина, за да компенсира недостига. Пандемията само ускори този процес.

Хотелите и заведенията са сред най-силно засегнатите. Най-сериозен е спадът при заетите на ограничено работно време.

Според германската Федерална агенция по заетостта, в сферата на ресторантьорството и хотелиерството те са намалели с 25 процента.

Сериозно засегната е и авиацията. По данни на синдиката ver.di 44 процента от работещите в този отрасъл, които са били заети по летищата - например на гишетата за регистрация или при обработването на багажа - са напуснали бранша.

Това вече се усеща. На летището "Берлин Бранденбург" от няколко седмици се образуват големи опашки.

Бизнесът е принуден да вдига заплатите

На някои ресторанти и хотели вече им се налага да ограничават дейността си и работното си време. "Намалихме работното време", признава хотелиерът от Хамбург Никлаус Кайзер фон Розенбург.

"В миналото можехме да предложим стопроцентова гаранция на работното място в ресторантьорството, но коронакризата премахна тази сигурност."

Много работодатели вдигнаха заплатите, обяснява фон Розенбург. "Единственият изход е значително повишаване на цените на услугите", казва хотелиерът.

Но за много от служителите, които са решили да сменят бранша, връщане назад няма. "Преосмислих нещата и реших да си намеря работа, с която не рискувам от днес за утре да остана на улицата", казва бивш техник в авиоиндустрията, който сега работи за логистичната компания DHL. "Парите имат значение, но за мен най-важно беше сигурното работно място".

Бивша служителка в хотел, която сега работи като секретарка в компания за недвижими имоти, допълва: "Короната ми отвори очите. Ако не беше локдаунът, щях да остана в хотела. Но разбрах колко са тежки условията на работа там.

И че има алтернативи, които са много по-привлекателни". Нормирано работно време, повече свобода, повече пари, повече признание - това са аспекти, които често са ключови за решенията на тези хора.

Парите не са най-важното

Къде са се преместили да работят служителите, които са напуснали най-тежко засегнатите от пандемията сфери, не е много ясно. Експертите предполагат, че са се пренасочили към разрастващи се сектори като логистиката и търговията.

Социалният изследовател Щефан Зел отбеляза, че те са се възползвали от една фундаментална промяна в структурата на заетостта:

"Мнозина вече имат възможност да намерят алтернативи дори в сектора с ниско заплащане, за да преминат към други индустрии, където има по-добри условия на труд. И това означава не просто по-добри заплати".