Без индексация на пенсиите с 12% от 01.07.2023 г. биха се спестили 1,147 млрд. лева, а ако увеличението на пенсиите стане от 1 октомври икономията за бюджета ще е в размер на 573,6 млн. лева.

Това е записано в Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023–2025 г., публикувана от Министерство на финансите. В нея е записано още, че през следващите две години пенсиите ще се увеличат с по-малък процент спрямо тази.

От Министерство на финансите посочват, че значителен растеж през 2023 г. от 17,9% имат разходите за социални трансфери, без тези в натура, най-вече поради нарастване на разходите за пенсии и увеличаването на обезщетенията и помощите за домакинствата.

При пенсиите нарастването се дължи основно на ежегодната индексация от 1 юли на съответната година по швейцарското правило, както и на предприетите промени през 2022 г. като увеличение на пенсиите с 10% от първи юли, преизчисляване на пенсиите за трудова дейност от 1 октомври и нарастване на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от първи юли и от първи октомври, които оказват влияние на разходите през 2023 г. и следващите години.

При обезщетенията и помощите за домакинствата влияние оказва основно нарастването на социалните помощи по ЗСП и по ЗХУ поради нарастването на линията на бедност както и предвиденото нарастване на МРЗ, което съответно води до увеличение на часовата ставка за положен труд за изчисляване на възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и на възнагражденията на приемните семейства по Закона за закрила на детето. 

Представени като дял от БВП, след нарастване през 2023 г. до 12,8%, социалните разходи остават относително постоянни на нива от 13,3% към края на периода. Положително въздействие за ограничаване нарастването на тези разходи като дял от БВП оказва продължаващото действие на пенсионната реформа, свързана с повишаване на възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране за всички категории осигурени лица.

При разработването на прогнозата за разходите за пенсии за периода 2023-2025 г. са взети предвид параметрите на действащото законодателство, в т.ч.:

 от 1 януари на всяка календарна година продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете, както и на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия с по 2 месеца и за двата пола;

продължава нарастването на възрастта за пенсиониране при непълен стаж с по 2 месеца до достигане на 67 години в 2023 г. През 2024 и2025  г. пенсионната възраст се запазва на достигнатото през 2023 г. ниво;

минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Отбрана и сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 54 години и 4 месеца в 2025 г.;

минималната възраст за пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, които не отговарят на условията за пенсиониране от професионален пенсионен фонд по чл. 168 на КСО или са променили осигуряването си по чл. 4в на КСО, продължава да се увеличава с по 4 месеца за жените и с по 2 месеца за мъжете до достигане в 2025 г. на 51 години за жените и 54 години и 4 месеца за мъжете от първа категория и на 56 години за жените и 59 години и 4 месеца за мъжете от втора категория труд;

 В периода 2023-2025 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с процент, определен като сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

При заложените в прогнозата ръст на средния осигурителен доход и ниво на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени , процентите по чл. 100 от КСО са както следва:

- 2023 г. – 12,0 на сто;
- 2024 г. – 9,6 на сто;
- 2025 г. – 7,6 на сто.

 В периода 2023-2025 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на свързаните с тях пенсии и добавки, да се увеличават с процентите по чл. 100 на КСО, считано от 1 юли;

 В периода 2023-2025 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на достигнато през октомври 2022 г. ниво от 3 400 лв. В резултат на посочените по-горе допускания през 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. ръстовете в разходите за пенсии по бюджета на ДОО спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

За периода 2023-2025 г. е разчетен дефицит съответно: 6,4 на сто от БВП за 2023 г., 5,2 на сто от БВП за 2024 г. и 4,6 на сто от БВП за 2025 г. По отношение на разходите за периода 2023-2025 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват съответно от 42,1% от БВП през 2023 г. до 41,0% от БВП през 2025 г., пише още в документа.

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г. При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, за 2024 г. – 37,0% и за 2025 г. – 36,4%.

Очакванията са данъчно- осигурителните приходи в периода 2023-2025 г. да нараснат от 28,1% от БВП през 2023 г. до 28,5% от БВП през 2025 г. Разходите по КФП за периода 2023-2025 г. като дял от БВП са съответно 42,1% през 2023 г. и, през 2024 г. и 41,0% през 2025 г., показват сметките на Министерство на финансите. Съгласно методологията ЕСС 2010, държавните разходи за военно оборудване се отчитат през годината на доставката им.

Поради това, инвестиционните разходи по първия етап на плана за придобиване на нов тип боен самолет, направени през 2019 г. и 2020 г. в размер на 2 197,7 млн. лв., имат влияние върху разходите в периода 2023-2025 г., като заедно с изместеното отчитане и на други разходи за военна техника влошават дефицита съответно с 0,13% през 2024 г. и 0,73% през 2025 г., тъй като най-голяма доставка на военна техника се очаква в края на периода.

Това влияние е временно и не води до трайно влошаване на бюджетната позиция и до нарушаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план, посочват от ведомството.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук