Работим от шест месеца по идеята за регионален газов хъб „Балкан“. Това заяви Клаус-Дитер Борхард, директор „Вътрешен енергиен пазар“, генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, по време на инвеститорската кръгла маса за реализацията на газов хъб „Балкан“, която се провежда край Варна, предаде „Фокус”.
Той посочи, че в този случай балансът е най-правилният подход. Според Борхард, ключовите измерения на газовия хъб са как ще бъде посрещнато бъдещото търсене на газ в Европа и как европейците виждат развитието на газовия хъб „Балкан“. „Търсенето на газ в Европа в бъдеще не може да се определи еднозначно.

Има 11 или 12 прогнози за това и точното прогнозиране никак не е лесно. Някои прогнози са, че търсенето на газ в Европа ще се запази, а други – че ще намалее. Прогнозата е между 380 и 430 милиарда кубически метра газ до 2030 година. Само по този начин ще може да се постигне ефективност“, посочи Клаус- Дитер Борхард.

Той почерта, че така или иначе газа се използва в различни области и неговото търсене ще се увеличава. „Производството на газ в самата Европа намалява, като в Северно море, така и в Холандия. Причината за това са земетресенията, които са опасни за газодобива. С течение на времето ще има недостиг на газ. Какво е решението? Най-вече изграждането на газопроводи. Има много проекти за газопроводи в цяла Европа. Само, че не бива да се отдава предпочитания само на газопроводите в Северна или Северозападна Европа. Това не добро решение. Не е добре всичкият газ да се концентрира само на едно място. Югоизточна Европа също има неотменно право да се възползва от транспорта на газ, което ще доведе от своя страна много ползи за Балканския регион – инвестиции, нови работни места, подобряването на инфраструктурата в страните от региона и още много ползи“, посочи още Клаус – Дитер Борхард.