След 39 месеца "Газпром" може да се лиши от най-големия си пазар в Източна Европа – полския.

Варшава няма намерение да подновява изтичащия в края на 2022 дългосрочен договор за внос на руски газ и усилено работи за това да прекрати изцяло покупките на синьо гориво от Русия.

Тези намерения на Варшава засега предизвикват скептични реакции и дори насмешка в Държавната дума и Съвета на федерацията. Различни експерти, с които ДВ разговаря, смятат обаче, че след три години Полша действително ще може изцяло да се откаже от доставките на руски газ.

10 млрд куб. метра газ от Норвегия

Планът е доста амбициозен, но е напълно изпълним, смята Кай-Олаф Ланг от берлинската фондация „Наука и политика". Експертът за Полша и Източна Европа обръща внимание особено на два инфраструктурни проекта: първо, на газопровода Baltic Pipe ("Балтийска тръба"), по който норвежки газ през Дания ще стига до Полша.

Този проект на полската Gaz-System и датската Energinet от ноември 2018 се ползва с политическата и финансова подкрепа на ЕС.

До този момент „Балтийска тръба" вече е получила голяма част от необходимите разрешителни, в това число и от датските власти, които в същото време продължават да бавят издаването на разрешителни за строежа на руския „Северен поток-2".

Двата газопровода впрочем неминуемо ще се пресекат под вода – в близост до датския остров Борнхолм.

Изграждането на „Балтийска тръба" трябва да започне през пролетта на 2020 година и да бъде завършена за малко повече от 2 години - за 1 октомври 2022 е предвидено пускането на съоръжението в експлоатация.

По тръбата ще преминават по 10 млрд. куб. метра газ годишно – точно толкова, колкото Полша сега е длъжна да купува ежегодно от "Газпром", съгласно действащия все още договор.

Вторият проект, който би трябвало да сложи точка на зависимостта на Полша от руския газ, представлява разширяване на мощностите на действащия от 2015 г. насам терминал за прием и регазификация на така наречения LNG – втечнен природен газ в Швиноуйшче.

Това съоръжение има капацитет между 5 и 7,5 млрд. куб. метра годишно. За тази цел на границата с Германия ще трябва да се построи още един резервоар за природeн газ.

Общата мощност на двата проекта (17,5 млрд. куб.метра годишно) съответства почти точно на сегашните годишни потребности на Полша от синьо гориво. От по-големи количества тя засега няма нужда, тъй като почти 80% от електроенергията в тази страна по традиция се добиват в електроцентрали, работещи на въглища.

Зависимостта от Русия тревожи поляците повече от климата

Експертът Кай-Олаф Ланг смята, че под влиянието на ЕС, който е поел курс на борба срещу глобалните промени в климата и поради това ускорява отказа от въглища, употребата на тази суровина и в Полша ще намалява, а потребностите от газ забележимо ще нарастват.

Петър Наимски, пълномощник на полското правителство по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура, заяви обаче в началото на октомври пред „Файненшъл Таймс", че за Полша е приоритетно да осигури енергийната си безопасност и да намали зависимостта си от руския газ, а не да се отказва от въглищата заради климатичните цели на ЕС.

Затова търсенето на природен газ в Полша вероятно наистина ще се увеличи, но чак в средносрочна перспектива. Така че ако „Балтийска тръба" бъде построена в срок, а терминалът в Швионуйшче бъде своевременно разширен, към края на 2022 „Полша действително няма да има нужда да купува вече руски газ", казва Кай-Олаф Ланг.

Той все пак не изключва възможността „да се купува газ в определени, по-малки количества, ако цената му е изгодна".

"Преговорните позиции на Полша във всеки случай ще станат доста по-силни. Това си личи и от примера с Литва, която, след появата на LNG-терминала в Клайпеда, продължава да купува известни количества газ от Русия, но вече има възможност да договаря много по-изгодни цени", казва представителят на „Наука и политика".

Готова ли е Варшава да плаща повече?

Според Ланг е напълно възможно след 2022 година Полша да купува газ направо на европейския пазар, да си внася нужните количества, например от Германия или Чехия.

Експертът предполага, че по политически съображения полската страна няма да иска да води преки преговори с "Газпром", но пък винаги ще може да си набавя руски газ от партньорите си в ЕС, постъпващ например по тръбопровода „Северен поток".

Впрочем, подобен сценарий изглежда изцяло хипотетичен, защото подобни покупки биха влизали в разрез както с бизнес-интересите на полската нефтогазова компания PGNiG, така и с политиката на Варшава от последните години на възпрепятстване на либерализацията на полския газов пазар.

Дали Полша наистина ще бъде напълно независима от руския газ след около три години? "Газпром" не вярва в това. Експертите по въпросите на енергетиката обаче са убедени, че Полша във всички случаи ще е в състояние изцяло да се откаже от руските доставки.

А как ще стои въпросът с цената? Та нали от "Газпром" обичат да твърдят, че техният газ е най-изгодният на европейския пазар. Експертите се позовават на уверенията на официални полски лица, според които доставките на LNG-втечнен газ ще бъдат по-евтини от руския газ по сегашните договори, в които Русия се явява монополен доставчик.

Цената в тези договори е фиксирана към котировките на нефта на международния пазар.

Но има и друг аргумент, който се привежда от полските поддръжници на вноса на LNG, в това число и от САЩ: Дори този газ да се окаже по-скъп от руските доставки по тръбопровод, разликата в цената би трябвало да се възприема като застрахователна вноска, която Полша плаща в името на своята национална безопасност", казва Кай-Олаф Ланг.