Първите три месеца от членството на България в еврозоната се превърнаха в истинско изпитание за бюджета на българите. Най-големият скок в цените обаче не дойде от стоките в магазина, а от услугите, пише Марица бг.
От януари 2026 година, когато страната ни официално прие единната валута, до края на март потребителите станаха свидетели на динамика, която трудно може да бъде обяснена единствено с пренастройването към еврото.
Статистиката и личното усещане показват едно и също - докато при основните хранителни стоки поскъпването бе по-скоро умерено и контролирано, секторът на услугите буквално изригна.
Ако в началото на януари един хляб от 700 грама се продаваше на цени между 0,90 и 1,10 евро, то в края на март вече трудно се намира под 1,25 евро. При млечните продукти и месото тенденцията беше подобна, като средното повишение за тримесечието варираше между 8 и 12 процента.
Тези данни обаче бледнеят пред това, което се случи в ресторантите, фризьорските салони и автосервизите. Там психологическата граница на „закръглянето“ бе премината още в първите седмици на февруари, а до края на март цените вече бяха с близо 25 на сто по-високи спрямо декемврийските нива.
Донякъде вина за това носи и държавата, която се беше вторачила като контрол и санкции основно върху цените по магазините. Така България повтори горчивия опит и на други държави, приели еврото, където най-големите шашми стават в сферата на услугите.
Ако за мъжкото подстригване в началото на годината брояхме около 10 евро, сега вече масово се таксува по 13 или 15 евро. На дамите пък направо им се изправят косите, когато разберат колко им струва вече прическата или маникюрът.
Посещение на ВиК майстор започва от 25 евро, но стига и до 50. Елтехник също си цени времето по сходен начин. Двoйнo ca пocкъпнaли шивaшкитe, oбyщapcкитe, тaпицepcкитe и ключapcкитe ycлyги пpeз пocлeднaтa гoдинa, пoкaзa пpoвepкa.
Често се използват и трикове - някаква услуга да е посочена в ценоразписа като 9 или 9.50 евро с ясното съзнание, че остатъкът до цялото число е в кърпа вързан бакшиш.
Важно е да се каже, че услугите поскъпнаха най-много, защото те са най-силно зависими от цената на човешкия труд и непосредствените режийни разходи. Докато при стоките в магазина има международна конкуренция и големи търговски вериги, които могат да потиснат цените чрез мащаб, малкият и среден бизнес в сектора на услугите реагира мигновено на всеки лев (вече евро) ръст в разходите за труд и енергия.
Ключарят Ангел Кънев, който държи ателие в пловдивския район "Западен", е категоричен, че еврозоната сама по себе си не е довела до повишението на цените. За последните 12 месеца той два пъти е коригирал цените. "Металите за ключовете са много по-скъпи, откакто започна войната в Украйна, токът ми е двоен, горивото поскъпна за посещенията по адреси, няма как да издържим на старите цени", обяснява ключарят.
През март на миналата година в ателието на Кънев изваждане на обикновен ключ е струвало 6 лева, докато в момента е 5 евро.
Най-масовите касови ключове пък преди година са се правили срещу 16-18 лева, докато в момента цената им е 15 евро. Посещението на адрес също е скочило - от 20 лева преди година на 20 евро в момента.
Шивашките услуги също вече са далеч от достъпни. Проверка показа, че повечето ателиета за преправяне на дрехи под тепетата вече предлагат услугата "обикновен подгъв" срещу 8 до 10 евро, докато прекрояването на перде се предлага за 3 дори 5 евро на линеен метър. Шивачките споделят, че друга причина за поскъпването на почти всички подобни услуги е все по-свиващото се предлагане, което също е фактор.
Експерти твърдят, че основната причина за ценовия удар се крие в комбинацията от външни фактори и вътрешна пазарна спекулация. Ескалацията на военния конфликт с Иран през февруари изпрати шокови вълни по световните енергийни пазари, които удариха България в най-неподходящия момент.
Цената на суровия петрол надхвърли критични нива, което веднага се отрази на транспортните разходи и логистиката, надувайки цените на всяка стока по веригата - от оранжерийните домати до строителните материали. Търговците и доставчиците на услуги, притиснати от растящите сметки за ток и отопление, предпочетоха да калкулират бъдещите си загуби още сега.
Това е особено видимо при енергоемките услуги като обществените перални, фитнес залите и заведенията за хранене, които не могат да съществуват без постоянна консумация на ресурси. За тях еврото се превърна в удобен параван, зад който да скрият належащото вдигане на цените заради скъпата енергия.
В суматохата избуяха и нелоялни търговски практики, които процъфтяха през тези три месеца. Много търговци на дребно се възползваха от първоначалното объркване на хората с новите банкноти и монети.
Въпреки изискването за двойно обозначаване на цените, масово се наблюдаваше скрито поскъпване чрез намаляване на грамажите или просто чрез „закръгляне“ нагоре до най-близката удобна сума в евро. Ако една услуга е струвала 17 лева, логичната <210> цена е около 8,70 евро, но масово тя бе превърната директно в 10 евро, за да няма объркване с рестото.
В края на март картината е ясна - първият етап от приемането на еврото премина под знака на инфлационен натиск, който бе катализиран от войната в Иран и енергийната несигурност. Въпросът сега е дали пазарът ще се саморегулира през следващото тримесечие, или ще влезем в спирала на постоянно поскъпване. Опитът на други държави показва, че след първоначалния шок следва затишие, но в условията на глобална нестабилност прогнозите остават по-скоро песимистични.
Първите три месеца в еврозоната бяха урок по оцеляване в условия на двойна криза - валутна трансформация и геополитически трус. Остава да видим дали през април и май пазарът ще намери нови нива на равновесие, или ценовият скок ще продължи да изяжда спестяванията и доходите на гражданите, оставяйки горчив вкус от дългоочакваната промяна.
