Председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски проведе среща с Мая Манолова, председател на гражданската платформа „Изправи се. БГ" по нейна инициатива.

Двамата се обединиха около ситуацията с колекторските фирми, които не се контролират от никого и работят свободно дори при извънредно положение.

Премиерът Бойко Борисов и депутатите трябва спешно да предложат законови промени за контрол над тези компании.

Пейо Майорски представи предложенията на Асоциацията за защита на потребителите, с които настоява за разсрочване на дълговете на физическите лица към агенциите за събирания на вземания и бързите кредити до 6 месеца, каквито мерки се предложиха за банките.

Целта е да се помогне на гражданите, които имат лошо финансово състояние и са останали без работа. Предлагаме отсрочване на главници и лихви до 6 месеца без да се променят ключови параметри по кредитния договор и договорените лихви.

Мерките трябва да са предназначени за всички физически лица, които се затрудняват да обслужват задълженията и заемите си, като те трябва да декларират това пред съответната колекторска агенция или фирма за бързи кредити. Освен това да не доказват затрудненията си.

Клиентите, получили отсрочка, могат да се откажат и да поискат да се върнат към нормалното изплащане на задължението си, ако до края на годината преценят, че могат да обслужват дълговете си.

Тези, които се възползват от гратисния период на обслужване на дълговете си, ще получат нов погасителен план след изтичането му.

Ние от Асоциацията за защита на потребителите алармираме за липсата на законово регламентиране на дейността на колекторските фирми в България от две години, подчерта на срещата Пейо Майорски.

Народното събрание отказва да се регулира дейността им и в Гражданско-процесуалния кодекс, за разлика от частните съдебни изпълнители. В момента колекторските фирми не се контролират от никого, работят свободно на пазара, като оперират с дългове за над 3 млрд. лв. на българските граждани.

Масовата практика е те да изкупят дългове на 15-20% от стойността им, а същевременно не се дава възможност първо на длъжника да си изкупи дълга от банката и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми.

Така се погазват правата на обикновените хора– потребители. Пресен пример за това е скандалът с Българската банка за развитие, която отпуска 75 млн. лева кредит на фирма за събиране на вземания.

С тази сума ще бъдат изкупени кредити от две банки на обща стойност 500 млн. лева. От ББР заявиха, че отпуснатите средства са обезпечени чрез тази част от кредитите, които са покрити с активи, а те се оценяват на 150 млн. лв.

Психическият тормоз над длъжниците е голям като се прилагат множество стратегии в тази посока. Има случаи, в които фирмите нерегламентирано търсят длъжниците 24 часа в денонощието, свързват се с техни роднини и ги заплашват. Понякога биват безпокоени приятелите и познатите на длъжниците.

Често потребителите биват умишлено подведени и заблудени относно техните права. Не съществува и специализиран ред за оспорване или обжалване на действията на колекторските компании, а се прилага общият.

От АЗП настояваме за следните законови правила:

- Колекторските фирми да подлежат на лицензионен режим;

- Психологичната, социалната и образователната пригодност на служителите на колекторските компании;

- Задължителна застрахова срещу допускане на грешки;

- Институция, която да наблюдава, контролира и регулира сектора;

- Да се определи броят на телефоните разговори и срещите в рамките на работната седмица;

- Да се фиксира времето за общуване: делнични дни от-до, празнични дни от-до;

- Да има изисквания за съдебното минало на сътрудниците на колекторските фирми и техните ръководства;

- Да се спази балансът, който еднакво да защитава интереса, както на кредиторите така и на длъжниците;

- Да се даде възможност първо на длъжника да си изкупи дълга и едва след това да бъде предложен на колекторските фирми;

- Да се подобрят заповедното производство и изпълнителният процес, където са същинските проблеми;

- Да се намери работещо решение за междуфирмената задлъжнялост.