Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива изготви становище във връзка с производството на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за забранени споразумения, решения и съгласувани практики и злоупотреба с монополно или господстващо положение на пазара на горива.

„Адекватният анализ на пазара на горива в страната предполага съпоставянето на публичната, обществено достъпна информация, която предоставят вносителите, производителите и търговците на едно и дребно, от една страна и от друга – специализираната информация, проверена и обобщена, от отговорните затова институции.

Най-достоверен източник за цените на предлаганите горивата, на първо място са самите производители и търговци на едро и дребно. Цените са достъпни в реално време на техните сайтове (поне при повечето търговци е така), както и на билбордовете пред бензиностанциите“, пише в становището на асоциацията.

Една такава проста справка показва, че при производителите и търговците на едро, които освобождават горива предимно за малки и средни търговци, които пък на свой ред продават на битови, малки и средни потребители, цените са изцяло пазарно обусловени и кореспондират с международните пазари и котировките на суровия нефт.

В становището се акцентира, че изключителните разлики в цените на горивата, както крайно ниски, така и крайно високи са стресови за икономиката, макар и да е математически обосновано, че по-високата цена носи по-голям приход за фиска.

Залитането в тази посока ощетява целия останал социално-икономически живот, водейки до ниско потребление и повишаване цените на други основни продукти и въобще поскъпване на живота. Контрапункт на споменатото по-горе е изпадането в друга крайност - необосновано ниската цена.

Там се пораждат съмнения, относно спазването на действащите правни норми, регулиращи фискалните задължения на субекта, трудово-правните и социално-осигурителните. Също така социалната отговорност към служителите и качеството на предоставяната услуга.

В крайна сметка в еднаква степен и двата феномена ощетяват икономиката на България. Това е една вреда, носеща дивиденти в частна полза, на малък кръг пазарни субекти, за сметка на всички останали, на цялото ни общество и особено във ущърб на свободните, конкурентни и прозрачни пазарни принципи.

Продаването на горива с надценка от 5-6 стотинки на литър е меко казано спекулативно. И тук умишлено се въздържаме от употребата на по-тежки термини. Такава надценка не дава възможност да се формират достатъчно приходи, за покриване издръжката на дейността, камо ли за някаква адекватна печалба.

Представете си, че всички търговци на горива на дребно коригират цените си до нивата на простото формиране на надценка (в порядък да речем от 2 до 5-6 стотинки спрямо сегашните условия) на закупеното от производителя или търговеца на едро и дребно. Такъв пазар би издържал „на мускули“ максимум един месец и в последствие всички биха обявили фалит.

Това въобще не би позволило изплащането на трудови възнаграждения на приблизително (30 000 души заети в сектора), фискални отчисления за ДДС, обслужване на съоръженията и техниката, спазване на разпоредбите за сигурност, безопасност и др.
 
Спекулативно ниските цени са прах в очите на хората, имидж за спекулантите, загуба на социални придобивки за населението. Именно такива сътресения цели да избегне държавата, за да осигури свободния, конкурентен и прозрачен пазар на качествени стоки и услуги.

Според някои все по-широко подкрепяни данни, световните запаси на суров петрол се оказва, че не само не намаляват, но се и увеличават. В този смисъл петролът ще продължи да играе водеща роля върху икономиката в национален и световен мащаб, се казва още в становището.