"Много от кризите, които се засилиха през 2022 година, ще продължат и през новата година. Евтината работна ръка, евтината енергия, евтините кредити - всичко това започва да се обръща. Очертава се една болезнена година за всички хора". Това каза пред БНР проф. Димитър Иванов, макроикономист. 

И припомни прогноза на Международния валутен фонд, че 2023 година ще бъде потресаващо трудна. 

"Миналата година ни докара три глобални шока - геополитически, шок за суровините и шок от загубата на макроикономическа стабилност. Всичко ще зависи от това как ще се развиват решенията спрямо тези три шока. В краткосрочен план моят отговор е мрачен. Голяма част от света през тази година ще бъде в рецесия. На редица места икономическата слабост може да влоши геополитическите рискове". 

Годината на избори, която ни предстои, допълнително ще засили негативния ефект в икономическото развитие на страната ни, подчерта макроикономистът: 

"Корабът на България продължава да е в бурни води без ясна посока накъде вървим. Особено в този свръхдинамичен свят. Основните икономически рискове пред българската икономика са тези, пред които е изправен целият свят - на фона на наложените санкции на Русия, различните търговски и други бариери на Китай, прогресиращото разделение и рационализация на света, разчупването на досегашните търговски блокове. Всичко това ще доведе до по-големи фискални дефицити, по-голям дълг, по-висока инфлация. Рискът от рецесия през 2023 година се засилва за редица страни, включително и за българската икономика. Това идва поради среда на влошени фундаментални показатели, финансово затягане и повишаване на лихвените проценти".

В предаването "12+3" проф. Иванов посочи, че инфлацията ще попречи на повишаването на заетостта в икономиката, а рецесията ще съвпадне с влошаване на корпоративните печалби на фирмите и на психологията на инвеститорите. А вероятно за малките и средни предприятия ще настъпват трудни времена. 

Според него дългът на страната ни е твърде опасен, тъй като нарастващите нива на обслужване на новия дълг, който сега вземаме, ще допринесат допълнително за фискалните предизвикателства пред страната ни. 

"Сега има увеличаване на лихвените проценти, което ще има негативно въздействие върху бюджетния дефицит на страната ни. Ще изисква или увеличение на данъците, или намаляване на разходите. Новите заеми и дългът, който трябва да бъде просрочен или рефинансиран, по тях ще трябва да се плащат новите текущи пазарни лихвени проценти. Всичко това няма как да не утежни икономическото ни развитие и макроикономическата ни стабилност". 

По думите му - от финансова гледна точка България не е готова за влизане в еврозоната, от политическа - всичко зависи от политиката на ЕЦБ, на ЕК. 

"Това ще създаде трудности на фона на изключително сложната 2023 година, в която единственото сигурно нещо ще бъде огромната несигурност във вътрешен и във външен план". 

Препоръката на макроикономиста към домакинствата и към малките бизнеси е да фиксират договорените лихвени проценти по своите кредити с оглед намаляване на риска от предстоящите повишения на лихвения процент. 

"Златото трябва да стане задължителен елемент в спестяващия портфейл на всекиго... Трябва да се внимава с кредитната задлъжнялост. Намираме се пред период на радикално реконструиране на цялата глобална икономика. Следващите три години ще бъдат изключително сериозни". 

Важно според него е България да стабилизира вътрешната си политическа система и да има висококомпетентно, отговорно, национално правителство. 

"България да възвърне макроикономическата си стабилност". 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук