България има работа, но в България няма хора за нея - или поне не тези, които са нужни, на местата, където са нужни. Така излиза от новите данни на НСИ за пазара на труда и работните места.
Към края на 2025 г. свободните работни места достигат 17,7 хиляди – ръст от 5.3% на годишна база. Коефициентът на свободни позиции остава нисък – 0.8%, но тенденцията е ясна: икономиката създава работни места.
Само че не за всички.
Парадоксът: повече работа, по-малко заети
На този фон броят на заетите намалява спрямо предходното тримесечие, което е своеобразен структурен разрив, защото има свободни позиции, има и хора без работа - но те не се срещат.
Къде се губят хората?
Най-силен спад на заетостта има в:
- хотелиерство и ресторантьорство (-6.3%)
- селско стопанство (-5.0%)
- недвижими имоти (-3.2%)
Точно секторите, които традиционно разчитат на масова работна ръка.
Къде се търсят кадри?
Ръст има основно в здравеопазване и социална работа (+1.3%). А на годишна база:
- здравеопазване (+11.7 хил.)
- строителство (+5.6 хил.)
- търговия (+5.1 хил.)
Това са сектори, които изискват квалификация, стабилност и дългосрочен ангажимент.
Заплатите: истинската бариера
Разликата в доходите е ключова:
- преработваща промишленост – около 1150 евро
- селско стопанство – около 900 евро
- IT и комуникации – около 2935 евро
Пазарът е ясен: ниско платените сектори губят хора, а високо платените не могат да намерят достатъчно.
Истинският проблем е, че това не е криза на безработицата, а на съвпадението. Защото икономиката и хората просто не са на едно и също място – нито като умения, нито като очаквания.
