Няма да има значителен ръст на възнагражденията на хората от въвеждането на минимални работни заплати (МРЗ) по браншове и дейности.

Това заяви пред “Труд” Ваня Григорова, икономическият експерт на КТ “Подкрепа” по повод споразумението между синдикати, работодатели и правителство за нов механизъм за определяне на минималната заплата от 2021 г.

В секторите, в които има силни синдикати, ще се договорят по-високи нива, но там и сега хората получават много над минималната заплата за страната, какъвто е случаят с добивната промишленост например.

На практика ръстът на минималните прагове, няма да доведе до ръст на доходите на хората, категорична е тя. Там, където се договорят по-високи МРЗ, те няма да надвишават много националната минимална заплата, определена от правителството.

За следващата година разчетите на кабинета показват, че тя трябва да стане 650 лв.

Но под нея, разбира се, никой няма да падне, посочи Григорова.

Няма да има една минимална заплата за целия сектор, а няколко, които ще бъдат различни според различните дейности, които изпълняват работещите в него.

Например в едно предприятия ще има праг за общите работници, за квалифицирания персонал, за специалистите, за ръководните кадри, обясни експертът. В момента съществуват 85 икономически сектора и 9 категории по дейности. Очакванията са броят им да бъде редуциран.

Според Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал се очаква по дейности групите да бъдат 3 - за нискоквалифициран персонал, за квалифициран и за експерти с висше образование.

Ще останат браншове, в които няма да има ръст на минималните прагове - такива например са туризмът и шивашката промишленост, посочи още Ваня Григорова.

Там са най-много заетите в сивата икономика и синдикати трудно влизат. Затова заетите в тях ще си останат на минимална заплата, каквато е националната за страната.

Няма да има формула, по която да бъде пресмятана минималната работна заплата по сектори и дейности. Това ще става само чрез преговори между синдикати и работодатели.

Те трябва да започнат през летните месеци, за да може в края на годината да има конкретни параметри за всеки бранш. Преговорите няма да се водят на национално ниво, а от браншовите федерации.

Тоест в сектор транспорт например ще преговаря Федерацията по транспорт към КНСБ или КТ “Подкрепа” със съответните браншови организации на фирмите от сектора. 

Ще отпаднат досегашните минимални осигурителни доходи по браншове (МОД). Те означават, че работник не може да бъде осигуряван на сума по-малка от приетия минимален осигурителен доход за съответния сектор.

Или дори да получава сегашната минимална заплата от 610 лв., трябва да бъде осигуряван върху 700 лв. например, ако толкова е МОД за сектора, в който работи.

Тъй като работодателите отказваха да участват в преговорите по тях, последните 3 години те се определяха административно и постепенно 80% от договорените МОД паднаха до размера на минималната заплата за страната.

С новите правила от следващата година никой не може да откаже участие в преговорите за МРЗ. И приетите прагове ще бъдат заплати, а не само осигурителни доходи.