През 1716 година човечеството прави фатална грешка и се обрича на сизифовски безплодни напъни за благоденствие. Вече 294 години плащаме цената на погрешното държавно управление след замяната на златото с незлатни пари, твърди икономистът Иван Митев, автор на книгата "Парите не са злато, част първа: Законът".
Пред БЛИЦ авторът разясни същината на грешката: правителствата използват стария начин на управление от времето на златните пари. Това води до натрупване на диспропорции. Реализира се държавна субсидия, която не е обявена, а скрита.
От развитието на противоречията се стига до управленческа неразрешимост и настъпва криза. Липсата на адекватна реакция прави омагьосания кръг неизбежна съдба на народите: колкото повече се работи, толкова по-бързо настъпва поредната криза.
Митев дава пример със сегашното положение в Гърция и Ирландия - кризите там не могат да бъдат преодолени, освен чрез временни помощи.
Доскорошният преподавател в колежа "Телематика" е убеден, че огласява нов икономически закон. Той работи от 17 години над т.нар. проект "Ресурси М", където са описани възникващите връзки и общата същина при всяка смяна на разпоредителя на парични средства.
"Разпоредители" могат да бъдат институции и частни лица, от МВФ до всеки отделен търговец, обяснява Митев. Той е предоставил разработката си на кабинета и го призовава да премине към пазарни подходи. Управлението също така трябва да приеме според него потребителя като "съучастник в процеса на закрила на парите".
Лили Тодорова, БЛИЦ
