Повечето големи платформи разполагат с допълнителна система за защита на потребителите с цел да ги стимулират да пазаруват и от търговци, които са от чужди или по-рискови държави.

Клиентът обаче трябва предварително да се поинтересува за наличието на такива защити, тъй като става дума за практика на отделните платформи, а не за тяхно законово задължение.

За това информира Игнат Арсенов, главен директор „Контрол на пазара“ в Комисията за защита на потребителите.
 
„Защитата „право на купувача“ гарантира връщането на парите, ако стоката не бъде доставена или потребителят упражни правото си на отказ в случаите, в които това е възможно“, каза още Арсенов и добави, че наличието на подобна опция следва да е посочено в общите условия на търговеца.
 
В рамките на Европейския съюз имаме право да поискаме да върнем в 14-дневен срок онлайн закупената стока, ако не ни харесва или е пристигнало нещо различно от поръчаното. Не е необходимо да даваме каквото и да  било обяснение на търговеца, но разходите за куриера може да са за наша сметка.

„Затова потребителите трябва да четат внимателно и общите условия на търговеца – кой поема разхода по връщането на стоката при упражняване правото на отказ“, изтъкна Арсенов.

Той препоръча заявяването на желанието за отказ от покупката да става писмено – по пощата или чрез имейл, за да има доказателство. След това потребителят разполага с 14 дни да изпрати стоката обратно на търговеца, който пък на свой ред след това има същия срок да възстанови на клиента си заплатените за покупката суми.
 
Има случаи, в които стоката се оказва дефектна. Тогава потребителят има право на рекламация така, както при покупка от физически магазин, а търговецът е длъжен да извърши ремонт в едномесечен срок.
 
Игнат Арсенов обясни какъв е редът потребителите да потърсят правата си, когато възникне проблем с онлайн покупка. „В случай че стоката е дефектна, поръчката не бъде доставена или се забави връщането на парите след упражнено право на отказ от страна на клиента, той трябва да се свърже първо с търговеца. Ако няма адрес, а само една форма за обратна връзка, е много вероятно да сме попаднали на съмнителен сайт. Тогава възможностите за реакция са по-малко.

Една от тях е през банката, която е издала съответната кредитна или дебитна карта, с която е платено, да се направи оспорване на плащането, като се твърди, че стоката не е доставена и да се иска връщане на парите“, посочи експертът.
 
В случай че търговецът не отговаря или отказва съдействие, потребителите могат да се свържат с Комисията за защита на потребителите или с Европейския потребителски център, ако онлайн магазинът е базиран в страна от Европейския съюз.