България е на една крачка от влизане в еврозоната.

Това обяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на конференция.

"Убеден съм, че сме в състояние да направим тази финална крачка достойно и със самочувствие.", каза той, цитирам от Марица.

По думите на Радев България вече безусловно отговаря на всички номинални критерии за конвергенция, включително и на този за ценова стабилност, който беше предизвикателство през последните години.

Глобалните рискове и отражението върху България

Според Радев ключовите думи за настоящия геополитически и икономически контекст са "несигурност" и "непредвидимост". Той посочи, че:

  • Глобалните търговски конфликти и енергийната несигурност влияят върху икономиките в Европа
  • България остава една от най-енергоемките икономики, което я прави по-уязвима
  • Фискалната стабилност трябва да остане приоритет, за да се предотвратят бъдещи сътресения

Икономически растеж въпреки предизвикателствата

Въпреки нестабилната среда, икономиката на България запазва стабилен растеж:

  • Реален БВП за 2024 г. – 2,8%, над очакваното
  • Прогноза за 2025 г. – 2,5%, а за 2026 г. – 3%
  • Банковият сектор е стабилен, с капиталови буфери и ликвидност над средните за ЕС

Какво следва?

Влизането в еврозоната е стратегическа цел, а БНБ уверява, че страната е подготвена за прехода. Въпреки това, Радев подчерта, че ще бъдат необходими стабилни фискални политики и устойчивост на банковата система, за да се гарантира безпроблемно интегриране.

БНБ и банковият сектор са в много висока готовност за присъединяване и работа в условията на еврозоната, каза още Радев и посочи четири основни фактора:.

  1. Първо, геополитическата несигурност е сред основните рискове за икономиката и финансите на страната и изисква поддържане на буфери в банковата и фискалната сфера и готовност за прилагане на адаптивни политики;
  2. Второ, банковият сектор е добре подготвен за посрещане на рисковете, произтичащи от външната макроикономическа среда, и може да играе важна роля за материализирането на потенциални възможности за развитие на ключови сектори на икономиката чрез насочването на кредитен ресурс към тях;
  3. Трето, за разлика от банковия сектор, при публичните финанси е необходимо възстановяване на фискалните буфери в средносрочен план при запазване на дългосрочната устойчивост на държавния дълг; 
  4. Четвърто, присъединяването към еврозоната има огромен потенциал да се превърне в катализатор за успешното навигиране на страната в условията на глобална несигурност. И този потенциал трябва да бъде използван.