Централите спират да продават на тъмно, за да няма съмнения за задкулисни договорки. Това казва председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране в интервю за "24 часа".

- Г-н Иванов, анализите на дружествата приключиха, КЕВР до часове ще определи цените на ток и топлинна енергия. Каква диагноза ще поставите на енергетиката?

- Ако използвам лексиката на рейтинговите агенции, ще кажа, че българската енергетика е със стабилна перспектива към либерализация на енергийния пазар.
 

- Защо всъщност КЕВР замразява цените на тока от 1 юли?

- КЕВР в този си състав нито замразява, нито размразява цените. Тя

успя да намери вярната формула за стабилизиране на цените

За ЧЕЗ промяната е нула, за ЕВН има повишаване от 0,8%, а за “Енерго-Про” - намаление от 0,9%. Усреднено цената има незначително повишение с 0,04%.

- Кога ще се изравнят цените за бита и за бизнеса на регулирания пазар?

- Кроссубсидирането го наследихме от предишни регулаторни решения. Това, което правим, е до голяма степен да го премахнем за абонатите на “Енерго-Про”, в по-малка степен за ЧЕЗ и ЕВН. В рамките на следващото ценово решение то ще е минало.

- А как падна с 1 лев цената на добавката “задължения към обществото”?

- Финализирането на кредитното споразумение на БЕХ с двете американски централи (изплащането на дълговете на НЕК към двата теца и намаляване на цената, по която НЕК изкупува разполагаемост на тецовете – б.р.) на годишна база спестява 100 млн. лв. и е един от факторите. Мрежовите оператори “Булгартрансгаз” и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) вече плащат 5% от приходите си на фонд “Сигурност на енергийната система”. Там отиват и 100% от приходите от въглеродни емисии.

- Колко пари прави това?

- 17 млн. лв. на година е вноската от ЕСО, 13 млн. от “Булгартрансгаз”. Към досегашната сума от емисии се добавят още около 71 млн. лв. , това са онези 29%, които досега бяха управлявани от ПУДООС (предприятие към екоминистерството – б.р.). Това е финансовата основа, която ни позволи да намалим с 1,06 лв. на мегаватчас добавката “задължения към обществото”. За големите енергоемки компании, които харчат по десетки гигаватчаса, това е важно.

- Има ли още “мини” в полето на енергетиката, които да изстрелят цените на ток, парно и газ нагоре?

- В тази една година реформите в енергетиката протичат без трусове за обществото.

- Не смятате ли, че 550 млн. евро, които НЕК след решението на арбитражния съд трябва да плати за оборудването за “Белене”, са сериозен трус?

- Тези стари задължения на НЕК не са ценообразуващи. Но с времето компанията трябва да ги изплати. Не само тях, но и сериозните дългове по строителството на “Цанков камък” и на някои производители на еленергия. В тази една година успяхме да изчистим текущия дефицит, да не работи НЕК на загуба. Целта е печалбата ѝ да бъде значима, за да изчисти старите дългове.

- Дали цените от 1 юли ще са последните за регулирания пазар?

- Опитът в Чехия и Румъния показва, че либерализация на пазара на еленергия трае 5-6 г.

Битовите потребители в голямата си част ще останат на регулирания пазар в първите години на този период. Още следващата година очакваме небитовите потребители да го напуснат и да отидат на свободния пазар

- Надявате ли се, или ще ги изтласкате от регулирания пазар?

- Не, ние няма с решение да ги задължим да го сторят. Изчисленията показаха, че ако малкият бизнес излезе на свободния пазар, ще плаща между 5 и 10% по-ниски цени.

- Кога ще определите за първи път цени за уязвимите потребители?

- В работната група дефинирахме кои са те, критериите, по които ще бъдат определяни, колко са средствата, нужни за покриване на специалната тарифа за тях. При нашия модел 1,1 млн. души, или 500 000 домакинства, ще получат подпомагане, сумата е около 60 млн. лв. на година. Парите ще покрият тарифа за ток, която ще бъде със 70% по-ниска. За домакинствата на централно топлоснабдяване по-евтини ще бъдат 100 квтч на месец, а за тези, които имат бойлер - 150 квтч. Общо сметките им (заедно с цените за пренос и достъп до мрежите и добавката “задължения към обществото”) ще намалеят с 30%. Кога ще влезе в сила, зависи от приемането на пътната карта за либерализацията на пазара и когато се определи източникът на финансиране. Мнението на КЕВР е, че това трябва да бъде републиканският бюджет.

- Каква е прогнозата до края на годината и за началото на следващата?

- Не очаквам сътресения. Има неща, които ще се случат, и те ще допринесат за прозрачност и интегритет на енергийния пазар. Българската електроенергийна борса, която сега функционира в сегмента “търговия ден напред”, само след няколко дни ще започне да работи с платформа за двустранните договори.

- Ще обясните ли на хората какво значи това?

- Давам пример - предприятие заявява през борсата количество еленергия, което иска да закупи за определен период - месец или дори година, при зададена пределна цена. В същото време дружествата, които продават, оферират количества за съответен период и на минимална допустима цена. Там, където се засичат тези показатели, става сделката. Най-същественото на тази платформа е, че ще станат прозрачни договорите на индустрията с големите производители на еленергия.

- Значи ли, че няма да има вече търгове за продажба на ток от АЕЦ “Козлодуй”, “Марица-изток 2”, НЕК?

- Практиката в ЕС е разнопосочна - на някои места има и борса, и пряко договаряне на двустранни доставки. В Румъния,

за да се отстранят съмненията за корупция,

цялото количество произведена еленергия се предлага на борсата и се купува оттам.

- Какъв модел избираме?

- Моето мнение е, че румънският модел е по-подходящ, за да се разсеят натрупаните в обществото съмнения за далавери. Това може да стане още следващата година.

- Само преди дни беше подписано споразумение за междусистемна свързаност на газовите системи на България и Гърция. Това позволява виртуална търговия с газ. Как става това?

- През 2009 г. България остана 16 дни без природен газ заради газовия конфликт между Русия и Украйна. Страната ни претърпя щети от близо 500 млн. лв. Със споразумението за междусистемна свързаност между “Булгаргаз” и гръцката ДЕСФА в края на юни това вече никога няма да се повтори, защото се дава възможност България вече да получава газ и от южно направление – от друг източник и доставчик. Нещо повече - КЕВР вече определи цените в случаите, когато ще имаме възможност за пренос на природен газ в права и в обратна посока по интерконектора Кулата-Сидирокастро.

Първоначално може да се осъществява виртуална търговия. Това означава, че ако българско индустриално предприятие или търговец заяви, че купува газ на терминала за втечнен газ на Ривитуса (остров до Атина – б.р.), това количество ще остане на гръцка територия, а същото количество за българския потребител ще се вземе от руския газ за Гърция, който транспортираме по българските тръби.

- За това обаче трябва мощното съгласие на “Газпромекспорт”.

- Съгласието беше постигнато. “Газпромекспорт” сложи подписа си. Противното би било лош знак, тъй като компанията полага усилия да задържи своите пазари в Европа.