843 500 лв. са спечелили 9-те най-популярни пещери у нас от входни такси през миналата година. Около 221 000 души са разгледали галериите на подземните природни забележителности, като влизането в тях струва между 3 и 7 лева за възрастни, а за ученици и пенсионери билетът е двойно по-евтин. Най-доходоносна е Ягодинска пещера, която за година е привлякла около 35 000 туристи, донесли й приходи от около 192 500 лв. Входът в подземната забележителност край родопското село Ягода е най-скъп – 7 лв. за възрастни и 4 лв. за деца и пенсионери, пише вестник "Монитор".

Най-посещавани обаче са Дяволското гърло и Съева дупка, които приютяват по 40 000 туристи всяка година. И двете забележителности се стопанисват от Българския туристически съюз, които управляват обектите по силата на акт на Министерски акт от 1964 година. Дружеството стопанисва още Ягодинска пещера, Ухловица, Снежанка, Бачо Киро и Харамлийска пещера, чието облагородяване все още не е завършило, т.е. не е достъпна за туристи.

От съюза обясниха, че фактическото управление на обектите се извършва от местните туристически дружества, а самите обекти остават публична-държавна собственост. Приходите от входните такси остават за дружествата, които се грижат за обезопасяването и осветлението на пещерата и наемат екскурзоводи. Същите разходи имат и кметовете на Враца, Перник и Ловеч, които стопанисват пещерите Леденика, Духлата и Деветашката пещера, които са общинска собственост.

През 2011 година община Девин оспори собствеността на Дяволско гърло, но съдът потвърди, че държавата носи отговорност за пещерата, защото тя попада в защитената местност Триградското ждрело.

Вече 12 години експерти пишат закон на пещерите, който да уреди въпросите със собствеността и поддръжката на подземните забележителности. Проектозаконът е бил внесен в 39-ото народно събрание, но впоследствие е изтеглен за поправка. „Предстои да бъде преработен и отново да бъде внесен за разглеждане“, заявиха от Министерството на околната среда и водите ( МОСВ).

По данни на ведомството у нас има 5945 пещери и пропасти, като малка част от тях са благоустроени. Някои от отворените за туристи обекти попадат в границите на защитени територии, а други са обявени за природни забележителности. „Стопанисването им може да се осъществи единствено и само при спазването на Закона за защитените територии“, обясниха от МОСВ. Освен това пещерите са дом за 33 вида прилепи от 35 познати в Европа. Затова екоминистерството им е издало режим със забранени дейности за част от пещерите. Във всички подземни забележителности е забранено събирането на камъни, разкриването на кариери, рисуване по стените, палене на огън. През 2011 година МОСВ издаде специални мерки за Деветашката пещера, в която  след снимки на филма „Непобедимите“ умряха част от прилепите.

Така освен традиционните неща, забранени и в останалите пещери, в Деветашката не е позволено на туристите да влизат в галерията с прилепи по време на размножителния им период. Освен това е забранено провеждане на масови мероприятия.


Не само пещерите обаче привличат множество туристи. Между 10 и 80 хил. души на година обикалят по най-големите екопътеки у нас, съобщи за „Монитор“ Петър Петров, председател на УС на Българска асоциация за селски и екологичен туризъм.