Депозитната система за пластмасови бутилки и кенчета, която държавата подготвя, предизвика сериозно напрежение между институции и бизнес. Днес е последният ден за обществено обсъждане на проекта, който предвижда въвеждане на депозит от 10 евроцента върху всяка бутилка или кен, предава bTV.
Идеята е клиентът да плаща сумата при покупка, а след връщане на опаковката да получава парите обратно.
Според разчетите в България годишно се използват около 3 милиарда бутилки и кенчета, което означава, че в бъдещия Национален депозитен оператор могат да постъпват около 300 милиона евро годишно.
Именно тук избухна и големият спор.
Къде ще отидат 120 милиона евро?
От Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация предупреждават, че близо 40% от бутилките вероятно никога няма да бъдат върнати.
Това означава, че около 120 милиона евро могат да останат в системата, без да е напълно ясно как ще бъдат разходвани и кой ще ги управлява.
Именно тази сума се превърна в ябълката на раздора.
"Това е кражба"
Ресторантьори, производители на храни и собственици на малки магазини твърдят, че законовите предложения са написани така, че да облагодетелстват големите мултинационални компании и търговски вериги.
Според тях българският бизнес ще понесе тежестта, а контролът върху огромния финансов ресурс ще остане в ръцете на няколко големи играчи.
„Тези триста милиона евро са в момента точно голямото желание на тези международни компании. Това вече го направиха в Румъния. Те искат те да ги управляват и да ги усвояват. За нас това е кражба“, коментира представител на несъгласните с предложенията.
Малките магазини се страхуват от нов удар
Според критиците новата система ще натовари сериозно малките квартални магазини, които ще трябва да осигуряват място за събиране на бутилки, логистика и допълнителни разходи.
Търговци предупреждават, че за големите вериги това няма да бъде проблем, но за малкия бизнес може да се окаже поредният тежък удар.
Румънският модел плаши бизнеса
Част от бранша посочва именно Румъния като пример за проблемите, които могат да последват. Според тях там системата е концентрирала огромен финансов ресурс в ограничен брой оператори, а малките търговци трудно се справят с административната и логистична тежест.
Официалният мотив на държавата е увеличаване на рециклирането и намаляване на замърсяването. Но спорът вече далеч не е само екологичен.
За бизнеса въпросът е кой ще контролира стотиците милиони евро, които ще се въртят в системата всяка година — и дали зад „зелената“ идея не стои огромен икономически интерес.
