Нахлуването на Русия в Украйна направи зависимостта на Европа от руския природен газ още по-осезаема. В момента Европейският съюз изготвя мерки за намаляване на зависимостта си от руската енергия, докато различни европейски страни, включително най-голямата икономика - Германия, преразглеждат своите стратегически енергийни политики.

Именно тази уязвимост спря ЕС, САЩ и съюзниците да наложат санкции върху руския износ на енергия (засега), отбелязва Zerohedge, пише money.bg.

Европа получава около една трета от своя природен газ от Русия, но зависимостта варира между членовете на ЕС. Германия разчита на 50% от руския газ, а Италия внася 40% от нуждите си от газ от Русия.

Страните от Югозападна Европа - Испания и Португалия не внасят руски газ, но страните от Югоизточна Европа и съседите на Русия на запад, Естония и Финландия, са 100 процента или почти 100 процента зависими от Москва за доставките на природен газ. 

Тъй като войната в Украйна заплашва да прекъсне доставките на руски газ - или под формата на санкции, или под формата на отмъщение на Путин в отговор на санкциите - Европа осъзна, че гарантирането на енергийна сигурност би означавало да се "отбие" от руските доставки по възможно най-бързия начин, дори при висока икономическа цена.

Въпросът е: Какво може да направи Европа през зимата следващата зима и през всички следващи зими в дългосрочен план, ако иска да намали зависимостта си от руския газ и да не формира своята политика за сигурност или санкции в страх да не бъде отрязана от най-големия източник на газ?

"Нашата текуща оценка е, че ЕС може да преживее тази зима безопасно. В момента газовите потоци от изток на запад не са спрени, доставките на втечнен природен газ за ЕС са се увеличили значително, а прогнозата за времето е благоприятна. Използването на газ от хранилищата се забави и ние все още сме запълнени с около 30% от капацитета за съхранение", каза европейският комисар по енергетика Кадри Симсън.

Държавите-членки на ЕС трябва колективно да осигурят определено ниво на съхранение на газ в своите региони и да сключат споразумения за солидарност за изпращане на газ там, където е най-необходим, каза Симсън. 

"Войната срещу Украйна е не само преломен момент за сигурността в Европа, но и за нашата енергийна система. Не можем да позволим на трета страна да дестабилизира нашите енергийни пазари или да повлияе на енергийния ни избор", каза комисарят.

"Европейският съюз може да се справи без руски газ следващата зима, но трябва да бъде обединен във вземането на трудни решения, като приеме, че в много случаи няма да има достатъчно време за "перфектни" решения", пишат анализатори от европейския мозъчен тръст Bruegel в анализ тази седмица.

След руската инвазия в Украйна Германия обяви, че променя курса си, "за да премахне зависимостта си от внос от индивидуални доставчици на енергия", заяви германският канцлер Олаф Шолц. Германия ще построи две съоръжения за внос на втечнен природен газ, в Брунсбютел и Вилхелмсхафен, и ще се стреми да ускори инсталирането на капацитет за възобновяема енергия, за да има 100-процентово производство на енергия от възобновяеми източници до 2035 г.

За Европа управлението без руски газ "ще изисква импровизация и предприемачески дух", казват анализаторите от Bruegel. 

"Основното послание е: ако ЕС е принуден или желае да поеме разходите, би трябвало да е възможно да се замени руският газ вече през следващата зима, без икономическата активност да бъде опустошена, хората да замръзват или снабдяването с електричество да бъде нарушено", отбелязаха те.

"Но ще трябва да се преразгледат десетки регулации, да се преразгледат обичайните процедури и операции, да се харчат много пари и да се вземат трудни решения", подчертават още анализаторите от Bruegel.