Петролните палтформи, които излизат от експлоатация, могат да останат в океана и да изиграят ролята на природни резервати, твърдят австралийски учени, цитирани от BBC. Те оспорват традиционните схващания, според които старите сонди, които не се използват, трябва да бъдат напълно демонтирани от морското дъно. 
 
Средностатистическата петролна платформа има живот от около 30 години, но за това време около нея се образуват цели колонии от морски същества. Тези екосистеми могат да бъдат дори по-устойчиви, отколкото естествените рифове и скалните образувания по дъното, твърдят учените от Технологичния университет в Сидни. Според тях металните структури защитават обитателите им и от масовия риболов. 
 
Данните от проучването са събирани основно от платформите в Северно море, но в доклада се посочва, че изводите са приложими за всички останали водни басейни. Над 90% от анкетираните експерти са на мнение, че правителствата трябва да преустановят практиката на цялостно премахване на "пенсионираните" петролни сонди и да прилагат по-гъвкав подход, в зависимост от спецификата на всеки един обект. Освен това учените предупреждават, че самият процес по демонтиране на съоръженията понякога нанася сериозни вреди на околната среда. 
 
Не всички обаче са съгласни с изводите от проучването. Говорителят на Greenpeace Дъг Пар заявява пред BBC, че ако петролните компании имат желание да отделят средства за изграждане на изкуствени рифове, има международни установени процедури, които им позволяват да го направят и които изискват представянето на доказателства пред широк кръг от представители на академичната общност.
 
"Северно море не е естествена среда за тези структури и по тази причина зарязването им на дъното представлява опасност за екосистемата. По същия начин петната от пластмасови отпадъци в океана също привличат около себе си някои морски животни, но това не означава, че трябва да се стремим да изхвърляме повече пластмаса. Трябва да сме много внимателни с тези предложения, защото те изглеждат като удобно извинение за компаниите да не изпълняват поетото задължение да почистват след себе си", казва още Пар. 
 
Дейвид Джонс от Морската Биологична Асоциация, който е един от авторите на научния доклад, застъпва обратната теза. Според него за много от петролните сонди е по-добре да останат на дъното, отколкото да бъдат демонтирани и затова всеки случай трябва да се разглежда поотделно.
 
"Тези структури могат да послужат като убежище за редица застрашени видове. Физическото им присъствие на дъното ограничава риболовната активност около тях", смята той. 
 
Не на последно място, ако препоръките на учените бъдат изпълнени от правителствата, петролните компании ще спестят доста средства. Същото се отнася и за собствениците на ветрогенератори, тъй като и те ще трябва да преминат през същия процес на извеждането им от експлоатация. 
 
Според действащите регулации над 1300 петролни и газови сонди ще трябва да бъдат изнесени на сушата през следващите няколко десетилетия. Това ще струва между 50 и 100 милиарда евро, от които правителствата ще трябва да платят около 60 на сто. Същото важи и за 10-20 000 вятърни турбини. 
 
Дебатът за бъдещето на "пенсионираните" сонди върви с пълна сила и в Мексиканския залив, където регулаторните институции инициираха специална програма под надслов "Рифове от платформи" ("Rigs-to-Reef"). Целта е сондите да бъдат отделени от основите си и да бъдат преместени там, където ще послужат за защита на биологичното разнообразие.  
 
Във Великобритания казусът с изоставените съоръжения започва през 1995 година, припомня BBC. Тогава Shell предлага да изхвърли стария терминал за  зареждане на танкери Brent Spar в открито море, извън акваторията на страната. От Greenpeace обаче настояват структурата да бъде изнесена на сушата с аргумента, че компаниите трябва да спазват същите принципи за изхвърлянето на отпадъци в океана, както и физическите лица. След този прецедент се въвеждат правилата, които важат до ден днешен.