Управляващите внесоха нови промени в удължителния закон за бюджета, които засягат партийната субсидия, тавана на държавния дълг и COVID добавките към пенсиите. Целта е фискална дисциплина, социална справедливост и подкрепа за най-уязвимите групи.
В момента сме в условията на удължителен бюджет заради липсата на редовна финансова рамка за тази година. Преди няколко дни бе внесена първата промяна, свързана с индексацията на минималните пенсии, които до този момент не можеха да бъдат осъвременени по швейцарското правило, тъй като това не беше предвидено в действащото законодателство.
Сега, между двете четения, в резултат на анализа, който се извършва в Министерството на финансите, се предлагат още няколко промени, обясни в Народното събрание председателят на Временната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов от ПГ на “Прогресивна България” по време на брифинг.
Първата промяна е свързана с намаляване на партийната субсидия за един получен глас. "В момента тя е 4,09 евро на глас, а ние предлагаме да бъде намалена на 3 евро на глас. Тази промяна ще влезе в сила от деня на полагане на клетва на новия парламент, тоест от 30 април тази година", подчерта депутатът.
Проданов поясни, че целта е не само фискална икономия, но и пример за политическа отговорност в тежката финансова ситуация: "Налагат се трудни и рестриктивни мерки и затова е важно да започнем от себе си и да дадем ясен пример за солидарност и дисциплина".
Втората промяна касае тавана на държавния дълг. "Според Закона за публичните финанси държавата може да поема дълг само с цел рефинансиране на стари, падежиращи задължения. В рамките на тази година това вече е направено - имаше около 1,4 млрд. евро стари падежиращи задължения, срещу които вече е изтеглен дълг под формата на държавни ценни книжа. Нито удължителният закон в сегашния му вид, нито Законът за публичните финанси предоставят възможност държавата да използва директно дългово финансиране за покриване на текущи нужди или инвестиционни разходи", поясни Проданов.
Той бе категоричен, че промените ще позволят на МФ да прибегне до допълнително дългово финансиране в размер на 3,8 млрд. евро, предимно за авансово финансиране на проектите по ПВУ.
Третата промяна засяга COVID добавките към пенсиите. "Първоначално размерът им беше различен, а впоследствие се установи на 60 лева месечно. По своята същност това беше временна мярка и според мен трябваше да остане такава. Тя имаше социален характер, а не осигурителен, и в този смисъл включването ѝ в размера на пенсията вероятно не беше най-правилният подход. Но както гласи старата поговорка, няма нищо по-постоянно от временните мерки. Така тази добавка се превърна в постоянна част от пенсиите", посочи Проданов.
Той подчерта, че COVID добавката за настоящите пенсионери ще се запази, но от 1 юли вече няма да се осъвременява по швейцарското правило и няма да бъде включвана за новоотпуснатите пенсии.
Проданов увери, че управляващите не планират увеличаване на данъците, въпреки очакваното решение на ЕК за свръхдефицитите.
