Очакваното оживление на имотния пазар след влизането на България в еврозоната се превърна в неочаквана суша. Месец и половина след официалната смяна на валутата, секторът на недвижимите имоти навлезе във фаза на тежка стагнация, характеризираща се с драстичен спад в броя на сделките. Докато купувачите масово се оттеглят от пазара, продавачите продължават твърдо да държат високи цени, които вече изглеждат лишени от икономическа логика.
Наблюдаваме парадокса на „замръзналите“ цени – въпреки срива в ликвидността, нивата на имотите не падат. Според данни на имотния портал „Реалистимо“, средните цени в София остават закотвени над 2400 евро за квадратен метър, а във Варна и Пловдив се движат между 1600 и 1800 евро.
Това ценово плато обаче е по-скоро илюзорно. Липсата на корекция при отсъстващи купувачи е класически сигнал за имотен балон, който вместо да се спука рязко, започва да изсмуква ликвидността от пазара.
Продавачите все още се осланят на мита, че еврото задължително вдига цените, докато потребителите, притиснати от по-стриктни банкови изисквания и несигурност, предпочитат да изчакат.
Най-сериозно е положението в луксозния сегмент, където имоти с цени над 500 000 евро залежават с месеци. Платежоспособните клиенти вече сравняват българския пазар с глобалния и често предпочитат инвестиции в Дубай или Испания заради по-добрата доходност и гарантиран вторичен пазар.
Същевременно статистиката на НСИ разкрива сериозен структурен риск: близо 1,6 милиона жилища в страната (39% от фонда) са необитаеми. Този огромен скрит резерв може да се окаже „дамоклев меч“ за сектора, ако промяна в данъчната политика или икономическа криза принуди собствениците да започнат масови продажби.
Единственият буфер, който предпазва пазара от по-сериозен срив в момента, е политиката на БНБ. С влизането в еврозоната централната банка освободи значителна ликвидност, намалявайки задължителните минимални резерви на търговските банки от 12% на 1%.
Този ход позволи на банките временно да задържат лихвите по ипотечните кредити на по-ниски нива от тези на ЕЦБ. Експертите обаче са категорични, че този ефект е временен и краят на ерата на „евтините пари“ просто е отложен, което прави сегашната пазарна стабилност изключително крехка.
