Трайни негативни ефекти върху домакинствата и бизнеса носи политиката на Европейската централна банка, която от години държи основния лихвен процент в отрицателна територия. Хората имат понижена склонност към спестяване, а бизнесът - намалено желание за инвестиране. Това заяви подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов по време откриването на четвъртата годишна конференция The Next Big Thing, организирана от Bloomberg TV Bulgaria.

Според него културните ефекти от отрицателните лихвени проценти се отразяват негативно на младите, защото докато възрастните увеличават спестяванията си в тази среда, за да имат повече разполагаеми средства след като излязат от пазара на труда, то при младежите се наблюдава силен стимул да разходват всички средства и дори да задлъжняват, защото кредитирането в съвременната икономическа конюнктура е изключително евтино.

Имаме културно формирани хора, според които не трябва да се спестява, каза още Христов и добави: "Трябва да съзнаваме, че политики, които уж ни полагат временно да излезем, имат дългосрочни културни ефекти".

Според подуправителят провеждането на тази парична политика е следствие на Голямата рецесия от 2008 г., но крайният резултат от нея е развързване на ръцете на политиците за увеличено харчене.

"Тъй като българският лев е обвързан с еврото, политиките на Европейската централна банка дават пряко отражение и върху местния финансов сектор", обясни подуправителят на БНБ.

"Това е причината за надуване на балони в българското стопанство", добави той.

"Никой вече не диференцира риска в цената на кредита, което означава потенциален риск", каза Христов.

"Това е зомбификация на икономиката, защото всеки получава дълг", обясни банкерът.