Близо три милиона броя български банкноти са били оценени като негодни за използване и несъответстващи на приетите стандарти за годност всеки месец, показва справка в данните на Българската народна банка (БНБ) за 2020 г., цитирана от "Монитор".  Това означава, че по 3 млн. хартиени знаци в обращение подлежат на унищожаване ежемесечно поради нанесена вреда.

Общо през 2020 г. централната ни банка е отделила над 35 млн. броя такива банкноти. Най-голям брой от тях е събран още през първото тримесечие на миналата година, когато при машинна обработка на постъпилите в БНБ банкноти, като негодни за последващо използване в паричния оборот са отделени 12,2 млн. броя банкноти. По-нататък през годината техният брой постепенно намалява.

В края на първите 6 месеца са събрани още 10 млн. броя хартиени знаци, а през третото тримесечие - други 5,6 млн. броя. В последното тримесечие на миналата година БНБ прибира 7,3 млн. броя негодни за използване и подлежащи на унищожаване банкноти. Подобно на тенденцията при преправените банкноти менте и тук най-увредени са купюрите от 10 и 20 лв.

В някои периоди на годината с по-голям дял са и банкнотите с лика на Иван Милев. Това обикновено са банкноти със запазени най-малко една втора (50%) или три четвърти (75%) от площта й, които могат да бъдат заменени на касите на БНБ или на някоя от търговските банки у нас.

Логично, БНБ събира и монети, които не отговарят на стандартите за годност. Техният брой обаче е значително по-малък. За цялата 2020 г. централната банка е прибрала 1,1 млн. броя негодни монети или това са по близо 92 000 монети, унищожавани всеки месец

До края на март са събрани 271,2 хил. броя монети, а през следващото тримесечие – 357,8 хил. броя монети. Именно в периода април-юни в БНБ са постъпили най-много такива метални знаци. До края на септември са заделени още 186,1 хил. броя, а в последното тримесечие – 287,7 хил. броя монети.

Тук също се откроява добре видима тенденция - най-изхабените монети са тези от 10 и 20 стотинки, а понякога и от 2 стотинки. Това са монети, при които не се разпознават изображенията на лицевата и обратната страна, или такива, при които е запазен само вътрешният кръг с разпознаваеми изображения.

Видимо броят събрани метални знаци е далеч по-малък спрямо този на хартиените. Това е логично, тъй като хартията по-лесно се уврежда, къса, а някои и пишат върху нея, като по този начин нарушават цялостта й. Монетите, от друга страна, са далеч по-трудни за увреждане, чупене или дори цепване. Освен това не е гаранция, че при увредена монета българинът ще я занесе на касите на БНБ за смяна, какъвто е и установеният ред в такива случаи.

Често повредените банкноти или монети българите дават на децата си, за да играят с тях. Всъщност в случай на повредени български банкноти и монети, които са законно платежно средство или са извадени от обращение, с неизтекъл срок на обмяна, банките у нас могат да извършват замяна на тези парични знаци, като нямат право да отказват замяната, но могат да събират такси или комисиони
за нея.

Единственото правило е, че не могат да бъдат заменени пари, които са умишлено повредени, преправени и неистински или са за престъпление. Съответно при съмнение за някое от горепосочените провинения конкретната банка може да задържи парите, за да се направи анализ и евентуално разследване. Освен това не трябва да се забравя, че ако вредата е твърде голяма, то няма как да се извърши замяната и съответно тези пари просто се губят.