Две трети от работещите у нас или близо 1,72 млн. души, не изкарват достатъчно пари, за да се издържат. Те се осигуряват на по-нисък доход от този, който им е необходим, за да покрият основните си разходи, съобщиха от КНСБ на база на направено от синдиката проучване, пише Труд бг.

Над 1402 лв. след данъци и осигуровки трябва да получава работещ човек, за да може да се издържа. Нужната сума е по-висока с близо 130 лв. в сравнение с миналата година.

От КНСБ изчисляват, че доходът, необходим за издръжка, нараства с 10,6% на годишна база, като в методиката е прието, че 80 на сто от работниците у нас разполагат със собствено жилище, а 20 на сто живеят под наем.

Реалната ситуация в големите градове обаче вече е различна, защото човек може да притежава дом в Плевен или Разград например, но да работи в София и да живее в столицата под наем. Така реално нужните средства за издръжка са значително по-високи.

При семейство от двама работещи родители с дете до 14 години, нужният месечен доход за издръжка на живота е 2524 лв. - с 200 лв. повече от 2022 г.

Така заплатата на един работещ трябва да е минимум 1807 лв., а на всеки от двойката в семейство с едно дете - 1627 лв. Ако работи само единият родител, минималната заплата, която трябва да получава, за да покрие разходите за издръжка на домакинството, е 3253 лв.

От синдиката доказват с цифри, че българите продължават да взимат най-ниските доходи и да са най-бедни в Европа, но да плащат най-скъпата храна.

И ако частният сектор е успял да догони инфлацията с ръста на заплатите, то публичният изостава значително. В частния сектор заплатата расте средно с 32,5 на сто през първото тримесечие на 2023 г. сравнено със същия период на 2021 г.

При инфлация за периода от 28,7 на сто реалният ръст на възнагражденията е 2,9 на сто. В същото време в публичния сектор увеличението на заплатите е средно с 18,6 на сто, така че в администрацията реално обедняват за периода със 7,6 на сто. Общият ръст на възнагражденията в страната точно се равнява на ръста на инфлацията, отчитат още от КНСБ.

В същото време според данни на НСИ доходите на близо 75 на сто от домакинствата у нас са останали без промяна през последната година. Същият е и процентът на хората, които изпитват затруднения да покриват месечните си разходи.

От КНСБ настояват за допълнителни 305 млн. лв. в бюджета за 2023 г. за ръст на заплатите в обществената сфера, за втора актуализация на минималната работна заплата, за да достигне тя до 850 лв., за въвеждане на необлагаем минимум и връщане на 20 на сто на ДДС за ресторантски услуги, хляб и брашно.

40% от доходите ни отиват за трапезата

Всеки трети живее в риск от бедност

537 лева ни трябват, за да не гладуваме

За да сме нахранени всеки месец са ни необходими 537 лв., като в сумата са включени и разходите за обществено хранене, пресмятат от КНСБ.

Това са близо 40 на сто от средствата, които са ни нужни за месечна издръжка. Нужната сума нараства с 15,3 на сто за година, показват изчисленията на синдикатите.

Всеки трети у нас живее в риск от бедност и социално изключване, като това реално са над 2,2 млн. българи. Броят им се увеличава, като през 2021 г. тази опасност е съществувала за 31,7 на сто от населението.

По данни на Евростат 44,6 на сто от българите не могат да си позволят нормална храна и да консумират месо, риба или пиле през ден. Заради високите цени има продължаващо ограничено потребление, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Българите са първенци по риск от бедност в Европа, като след нас се нареждат Румъния и Словакия.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук