По-рано днес земеделският министър Румен Порожанов разкри скандални факти за разликата в цените и качеството на храните у нас и в Западна Европа. Преди мунити от Министерството на земеделието и храните публикуваха резултатите от извършения от тях сравнителен анализ на хранителни продукти в България и в Австрия и Германия:

От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози (разликата се получи поради факта, че в дните за вземане на проби от България един месен продукт отсъстваше от българския пазар). Пробите бяха разделени условно на пет големи групи:
Шоколадови изделия – 8 броя, от които 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;
Безалкохолни напитки и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе;
Детски храни – 2 броя (пюрета);
Млечни продукти и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;
Месни продукти 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 колбаси.

Оценката за съответствие протече в няколко етапа:

Съпоставка и анализ на информацията от етикетите на продуктите, предлагани в Западна Европа и в България и първоначален ценови анализ;
Органолептичен анализ на продуктите от сертифицирани експерти с доказан опит в областта на този вид изследване;
Физикохимичен анализ на всички видове продукти с цел съпоставка на информацията от етикетите с реалното количество на дадена съставка в продукта;
Сравняване на информацията от всички видове изследвания за българския продукт и неговия “европейски” аналог;
Допълнителни изследвания за възможна подмяна на съставки или необявено влагане на такива – анализ за наличие на:
● чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месни продукти;
● соя и соеви деривати в месни продукти;
● съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин;
● немлечни мазнини в млечни продукти;
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете;
● необявени и неразрешени подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия;
● определяне съдържанието на какао в шоколадите и шоколадовите изделия.

За лабораторните изпитвания бяха използвани следните лаборатории:

Национален център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за физикохимичен анализ на шоколадови изделия, безалкохолни напитки и сокове и детски храни;
Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ) за анализ на млечни продукти;
Изпитвателна лаборатория при Областна дирекция по безопасност на храните София град (ИЛ при ОДБХ София град) за анализ на месни продукти;
Изпитвателна лаборатория при «СЖС България» ЕООД, гр. Варна за анализ на месни продукти за наличие на чуждовидов (птичи и конски) протеин и соев протеин;
Изпитвателен център «ГЛОБАЛТЕСТ» ООД за анализ на съдържанието на какао в шоколадовите изделия.

Всички посочени лаборатории са акредитирани от Българската служба по акредитация.

За крайната преценка на лабораторните резултати са използвани допустимите отклонения, съгласно метода за анализ на съответен показател, а за преценка на съответствието на хранителната стойност са използвани насоки за Компетентните органи относно контрола на спазването на Регламент (ЕС) № 1169/2011 г. по отношение определянето на допустимите отклонения за хранителни стойности, обявени върху етикета.
Обобщените резултати от всички видове анализи (етикети, органолептични, физикохимични и допълнителни анализи) за всяка група поотделно са:

І. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “месни продукти”.

1. Етикетиране – не са констатирани различия;
2. Органолептичен анализ – не са констатирани различия;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид сурово сушен месен продукт
съдържанието на натриев хлорид в “българския” продукт е с 3,18% по-малко сравнено с “европейския” и с 2,12% по-малко в сравнение с информацията на етикета
водно съдържание в % на “българския” продукт е с 3,2% по-високо, в сравнение с “европейския”
За един вид месен продукт
съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,72% по-малко сравнено с “европейския” и с 4,31% в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,05% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 3,25% в сравнение с информацията на етикета
За един вид консерва
съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,02% по-малко сравнено с “европейския” и с 0,24% в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на натриев хлорид % на “българския” продукт е с 0,12% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,17% в сравнение с информацията на етикета
4. Допълнителни анализи:
● наличие на чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месни продукти – не е установено наличие;
● наличие на соя и соеви деривати в месни продукти – не е установено наличие;
● съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин – този показател обикновено се изследва само за мляно месо (такива продукти не са анализирани) и няма норма нито в европейското законодателство, нито е обявена стойност на етикетите на продуктите, но за целите на проучването за двойствен стандарт е от значение съпоставимостта на резултатите. До голяма степен стойностите се припокриват, различията са несъществени и могат да се дължат дори на анатомичната област на животинския труп, от която е добита суровината.

ІІ. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “млечни продукти и маргарин”.

1. Етикетиране – констатирани различия:
– за един от видовете краве масло, съдържанието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%, а в този от германския пазар – 80%;
– при съпоставката на маргарина, който на външен вид е абсолютно еднакъв (освен разлика в грамажа) предлагания у нас е със 70% мазнини, а немския е с 80% мазнини;
2. Органолептичен анализ – различие е констатирано при двата аналога на «Сирене Моцарела» във вкус, мирис, аромат, цвят, консистенция, разрезна повърхност и саламура. Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. На саламурата ú липсва характерния зеленикав оттенък. Сиренето предлагано на германския пазар е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност с открояване на пластовете. При саламурата се наблюдава специфичния зеленикав оттенък;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид сирене
съдържанието на въглехидрати на “българския” продукт е с 0,1% по-високо сравнено с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,19% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
За един вид краве масло
съдържанието на наситени мастни киселини на “българския” продукт е с 0,9% по-високо сравнено с “европейския” и с 4,3% по – високо в сравнение с информацията на етикета
съдържанието на въглехидрати % на “българския” продукт е с 0,46% по-ниско, в сравнение с “европейския” и с 0,31% по-ниско в сравнение с информацията на етикета
4. Допълнителни анализи:
● немлечни мазнини в млечни продукти – не е установено
● ценови анализ – за един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, а в България е 5,89 лева за едно и също количество от 250 грама

ІІІ. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “шоколадови изделия”.

1. Етикетиране – констатирани различия:
– в детски шоколадов десерт от една и съща търговска марка се наблюдават значителни разлики между съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „германския” има мляко – 24% и тъмен (горчив) шоколад – 21%, докато в „българския” има мляко 21% и шоколад – 20%.
2. Органолептичен анализ – различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета, като българския продукт е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е светло кафяв;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид шоколад
съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%
съдържанието на захари в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%
Съдържание на какао в % при обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао
За един вид шоколадови бонбони
съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,36% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,44%
съдържанието на белтък в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,42% по-високо, а за “европейския” – по-ниско с 0,11%
4. Допълнителни анализи:
● съдържание на какао – констатирано е различие в един от продуктите, а именно съдържание на повече какао в шоколада от България, в сравнение с аналога му с по-светъл цвят от Западна Европа;
● подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия – не са констатирани.

ІV. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “детски храни”.

1. Етикетиране – в детско пюре от една и съща марка са обявени всички съставки, но в продукта предлаган на българския пазар обявеното съдържание на рапичното олио е 1,3%, докато в този от Германия е 0,9%. Съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1,5 гр. на 100 грама продукт, а за България количеството е 1 грам на 100 грама продукт;
2. Органолептичен анализ – няма констатирани различия;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
съдържанието на белтък сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,01% по-малко, а на “европейския – с 0,15%
съдържанието на хранителни влакнини сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,04% по-високо, а за “европейския” – с 0,02%
V. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “безалкохолни напитки и сокове”.
1. Етикетиране – констатирани различия
– в газирана напитка от една и съща марка, продукта от немския пазар съдържа „захар” и „въглеродна киселина”, а този, предлаган в България съдържа „фруктозо-глюкозен сироп” и „въглероден диоксид”;
– в плодовия сок от една и съща марка, продуктът от западноевропейския пазар е с обявено съдържание на 100% плод”, а този предлаган в България е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп;
2. Органолептичен анализ – при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав, в сравнение с този от Западна Европа, където газирането е изразено, а вкусът е сладък;
3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;
Примери:
За един вид енергийна напитка:
съдържанието на кофеин в mg% сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е с 1,52 mg % по-малко, а на “европейския – с 0,65 mg %. Реалната разлика в съдържанието на кофеина между българския и европейския продукт е 0,87 mg %
енергийното съдържание в kJ/100g за “българския” продукт е с 3 kJ по-високо, от това на “европейския” продукт.
За един вид сок:
съдържанието на захари в % в “българския” продукт е с 0,32 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,39 % по-ниско сравнено с етикета
съдържанието на белтък в % в “българския” продукт е с 0,02 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,03 % по-високо сравнено с етикета
4. Допълнителни анализи:
● необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете – не се установяват;

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: На база на извършените изпитвания и сравнителни анализи на констатираните различия в “българските” продукти и техните “европейски” аналози, работната група смята, че на този етап са налични доказателства за разминаване в качеството на храните на българския и европейския пазар.
За резултатите от проучването ще бъдат уведомени Национален център за обществено здраве и анализи и Комисия за защита на потребителите.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ ПО ГОРЕЩАТА ТЕМА!