"Проблемът е, че на практика близо около 60% от пенсионерите ще получат еднакви пенсии. Като значително ще се скъси разликата между минималната и средната пенсия. Минималната рязко ще се доближи до средната. Предвид, което всеки един българин, който получава среден доход, ако се осигурява на него в бъдеще ще получи близка до минималната пенсия. Какъв е интересът му да се осигурява на реалния си доход", това заяви пред БНР Щерьо Ножаров, икономист, преподавател и икономически съветник от Българската стопанска камара (БСК).

"Лично за мен крие много сериозни рискове. На първо място говорим за увеличаване на минималния размер на пенсията, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според мен там е основният риск. Може да се каже, че той е капката, с която чашата прелива, защото в годините в пенсионния модел са правени много хаотични реформи и към момента той е много деликатен", посочи икономистът.


По думите му в сегашната актуализация на бюджета въобще поставя под въпрос запазването на съществуването на настоящия модел на пенсионно-осигурителна система. Дори в момента тя е досубсидирана от данъци в размер на около 50%.

"50% в пенсионно-осигурителния модел идват от субсидии от данъци. Ние плащаме два пъти. Веднъж с осигуровки, веднъж с данъци. В публичния дебат не се взема предвид, че трябва да добавяме и осигуровките на държавните служители. Те се поемат от бюджета. При което този процент на досубсидиране с данъци в системата стига 60%", обясни още той. 

"Сега вече стигаме до минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, предвиден да се вдигне на 370 лв. от 25 декември. Така в рамките на около 5-7 години след това действие, дофинансирането на данъци в системата може да нарастне до реални и фиктивни 70%, ако тук взимаме предвид и бюджетните служители, чийто осигуровки се поемат от данъци, което напълно обезсмисля съществуващия пенсионно-осигурителен модел, който би следвало да е с осигурителен принос на лицата", обясни още експертът.

По думите му излиза, че осигурителният принос в него ще бъде незначителен – около 30-35%. И започваме да говорим за съвсем друг тип пенсионно-осигурителна система, базирана върху финансиране от данъци. Това е огромният риск на приетото решение.

"Тук не коментирам тези допълнителни, антикризисни 120 лева. За мен основният проблем е скъсяването на разликата между минимална и средна пенсия с отскока, който е директно от 300 на 370 лв. и сегашното състояние на системата, която е дофинансирана от данъци", каза Ножаров.

Според него, ако се вземат предвид осигуровките на бюджетните служители, хората плащат даже три пъти – веднъж осигуровки, веднъж през данъци да се досубсидира системата и още веднъж и за държавните служители, което поставя под въпрос съществуването на такъв тип осигурителен модел.

"Според мен ще подлежи нов дебат и за реформата. Имаше няколко предложения – преизчисляване спрямо референтна година 2018. Имаше едно и по отношение на 2019 г. Трябва стратегически дебат за този модел, тъй като в годините са предприемани хаотични действия", допълни икономистът.

И уточни, че според него животът на това решение е до 25 декември, когато би следвало да се проведе един сериозен дебат, който да е свързан с бюджета за 2022 г.

"Реалното увеличение от 2022 г. няма да е с 12,5%, а реално с 18% заради прилагането на т. нар. швейцарско правило, при което имаме ежегодна актуализация, която е около 5,5-5,6%. Кумулативното увеличение за 2022 г. като натиск върху бюджетните разходи ще е с 18%, което реално ще доведе до финансова тежест за бюджета не за 1,3 млрд., а за 19,9 млрд. Ако запазим добавките от 120 лева – става 2,5 млрд. за 2022 г.", каза още Ножаров.

"Казвам го, защото изглежда всички забравяме, че сме в условията на дефицитен бюджет. Когато се разпространи медийно новината, че има повишена събираемост на приходите, всички решиха, че имаме достатъчно приходи", посочи той.