Ако нещата продължат така, Пекин ще изгради китайоцентрична световна икономика и САЩ ще бъдат свалени от сегашната си водеща позиция в международните отношения като цяло.

Това е основното послание на писмо от 15 сенатори републиканци до президента на САЩ Джо Байдън с панически призив: спешно да започне търговски преговори с нашите партньори в Азия.

Да, изглежда, че става дума само за Азия и - отново изглежда, - само за международното търговско споразумение на 15 азиатски страни, което стартира този месец.

Но сенаторите са прави: подобни икономически промени, незабележими за широката публика, променят света по пълзящ начин, тихо, но по такъв начин, че с никакви ярки събития не е възможно да се направи това. И тогава поглеждаш назад - и се оказва, че е твърде късно да бързаш.

Колкото до „само 15 държави“ – всъщност става дума за 2,3 милиарда души – 30% от световното население, плюс 30% от световния БВП, повече от една четвърт от световната търговия, 31% от притока на преки чуждестранни инвестиции.

И в центъра на това споразумение е неговият инициатор Китай, втората световна икономика и първата търговска сила в света. Включва още Япония, Южна Корея, няколко по-малки държави от групата на АСЕАН. Ала великата тихоокеанска сила, Съединените щати, я няма. Защото проектът беше китайски от самото начало и това не подхожда на Америка.

Говорим за RCEP – той също е и ВРИП – Всеобхватно регионално икономическо партньорство. Накратко казано, това не просто ще направи (много постепенно) почти цялата търговия в региона безмитна. Там има много други атрактивни тънкости (например единен сертификат за произход на стоките, вътре в който има много компоненти, произведени къде ли не. Това опростява търговските процедури.

Като цяло митниците стават архаични институции, сега много малки предприятия в региона ще бъдат способни да изградят всякакъв вид логистика без излишни вериги за доставка, както и много други приятни и дългоочаквани подробности, например създаването на единен пазар за онлайн търговия за целия регион.

Китай е в центъра на тази система както поради размера на своята икономика, така и поради факта, че изгражда логистични и други търговски вериги по света от дълго време, например със своя проект „Един пояс, един път“. И сега китайските икономисти триумфално наблюдават как дори самият факт на предстоящото стартиране на RCEP предварително съживи както китайския, така и регионалния бизнес.

През 11-те месеца на миналата година външната търговия на Китай (със стоки, а не услуги) нараства с 22% и при това нараства двуцифрено на всички основни пазари на страната - с АСЕАН, Европейския съюз и САЩ. И в резултат на това или във връзка с това икономиката нараства в целия регион. Регионът и Китай отново се превръщат в двигател на глобалния растеж.

Идеята за различни видове споразумения за интеграция в Азия всъщност е на четиридесет години: това е такъв регион. Той се обсъжда нееднократно и се опита да бъде приложен навсякъде - чрез механизма на AТИС, като част от други инициативи.

Най-известната история тук е с т.нар. Транстихоокеанското партньорство (TТП) на Барак Обама. Значението му се свежда до историческия цитат от същата персона: не Китай ще диктува правилата на търговията - ние ще го направим.

Само че дори и сега Китай не диктува правилата на световната търговия. Това е основната разлика между сегашната триумфална RCEP и провалилата се американска идея за ТТП. Този основен урок от "случая на две споразумения" е интересен с това, че показва какво поведение, правила и норми носи Китай на света.

ТТП беше за своите участници, особено тези от по-малките страни, игра на чудовищни залози. Обещано бе, че курабийката ще е невероятно сладка, но и камшикът може да бъде невероятно болезнен. А именно: практически свободен достъп на стоки до пазарите на другия, включително пазарите на САЩ - да.

Но в същото време, спазването на правила, измислени от Щатите за каквото и да е, като условия на работа или отглеждане на кокосови орехи, което, очевидно трябва да бъде под постоянен контрол. Освен това по отношение на „сектора на услугите“ – а това са банки, интернет, каквото и да е – условията на споразумението бяха такива, че транснационалните гиганти можеха лесно да погълнат цели икономики.

Тази история завърши странно - Доналд Тръмп реши, че Америка няма нужда от такова ТТП, и го напусна. Той съществува в съкратен вид, неформалният му лидер, оказва се, е Япония, а сега Китай преговаря и той да влезе в руините на ТТП.

Но основното в новото споразумение е, че Китай направи чудесно нещо: премахна от условията на RCEP всички обвързвания в американски стил, всички тези задушаващи правила, които Обама искаше да продиктува на света. Всичко в RCEP е доброволно и мирно. Оказва се, че и така може.

Има такъв ветеран от азиатската бизнес журналистика - англичанинът от Хонг Конг Антъни Роули, той пише за местната икономика още от 70-те години. Сега той изведнъж излезе с кратък коментар, където обясни много ясно какво означава урокът от двете търговски споразумения.

За американската версия Роули казва: „Това трябваше да бъде партньорство на равни, но с такова партньорство по-развитите икономики биха могли да правят много неща с по-малко напредналите“.

И още: „Такива търговски споразумения бяха направени по-скоро като икономическо оръжие за по-напредналите икономики за зануляване на предимстватана развиващите се страни, уязвими на експлоатация.“ И в крайна сметка споразуменията изглеждаха „като потенциален инструмент за нова форма на икономически колониализъм“.

Но RCEP, според Роули, има добри шансове, защото там движението към интеграция протича без натиск и с малки стъпки – и няма да се наложи за се спъвате в собствените си крака, както се случи с грандиозния американски проект.

Връщайки се към писмото на сенаторите, вълнението им е разбираемо, но предложението им за спешно започване на търговски преговори в Азия изглежда малко детински.

Отчасти защото уроците от провала на ТТП и успеха на RCEP очевидно не са научени. Припомняме, че ТТП се провали, защото оказа натиск върху партньорите и ги принуди, включително и с помощта на курабийките, да правят това, което не искат. А сега какво?

А сега се развива нов и сложен сюжет около факта, че Америка иска да принуди Япония (член на RCEP) да не доставя технологично сложни продукти на Китай. И това отново е натиск и задължение, защото за Япония това ще означава загуби и неприятности.

Тоест, САЩ продължават да разглеждат формата на бъдещата световна икономика единствено като кавга между два лагера, в рамките на единия от които партньорите са принудени да правят това, което всъщност не искат. Какво да се прави - навикът е втора природа.

Дмитрий Косирев