България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи нива на трайна енергийна бедност, като у нас и в Гърция над 10% от населението е в такава ситуация.

Това става ясно от анализ на енергийната бедност в 27-те държави в ЕС на Съвместния изследователски център на Съюза. Той е публикуван на 21 август и данните от него са цитирани от Института за енергиен мениджмънт. Докладът обхваща годините от 2013 до 2021-а.

Проучването изследва три показателя - способност да се поддържа домът достатъчно топъл, наличие на просрочени сметки за комунални услуги през последните 12 месеца, течащ покрив, влажни стени (подове) или гниене.

Плашещи цифри и статистика

Резултатите показват, че през 2021 г. около 3,5% от хората в ЕС не са успели да запазят домовете си достатъчно топли за най-малко три години през 4-годишен период.

През 2013-2014 г. числото е около 6% и постепенно намалява до 2021 г. Подобна тенденция се наблюдава и в просрочието на сметки за комунални услуги, то е малко под 3% през 2021 година.

Делът на тези, които постоянно имат теч, влага или гниене в къщата си през периода 2013-2021 г., е около 10-11% всяка година. Най-високият дял от хората, които са били постоянно неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл, е в България (28% през 2020 г.), втора е Литва с 19,5 на сто, трети са гърците с над 10 на сто.

В групата на държавите с домакинства, които нямат възможност да отопляват жилището си с дял под средния за ЕС, са още Португалия, Кипър и Румъния.

На другия полюс са Финландия и Люксембург, при които делът на населението, което не се топли вкъщи постоянно, е едва 0,1%. В други 7 държави (Швеция, Естония, Австрия, Словения, Дания, Чехия и Нидерландия) той е по-нисък от 1%.

Резултатите показват, че между 2013 и 2020 г. в почти всички страни пропорциите са непроменени. Изключенията са Испания и Литва, които отбелязват увеличение от около 1-2%. В Малта се наблюдава забележителен спад от 19%, а в България - с 11 на сто. В Португалия, Кипър, Полша, Италия и Унгария делът на тези хора също е намалял с повече от 5%.

Един на всеки петима в Гърция е имал постоянни просрочия по сметките си за комунални услуги през 2020 г. В България 14% от клиентите на комуналните компании са задлъжнели, в Румъния те са 10 на сто, следват Хърватия (8%) и Унгария (5%).

В Нидерландия, Чехия, Австрия, Люксембург, Португалия, Швеция, Германия, Белгия и Италия само 1% или по-малко са имали просрочия за поне 3 години, включително 2020 г.

По отношение на жилищните условия делът на обитателите, които са имали теч, влага или гниене в жилищата си за най-малко една година между 2017 г. и 2020 г., е малко под 30% в ЕС. Този дял е над 40% в Португалия, Латвия, Словения и Италия.

Под 20 на сто са само 9 държави членки, най-ниските резултати са в Словакия (10%), Финландия и Малта (11-11,5%). В ЕС като цяло при 14% от населението е имало теч, влага или гниене най-малко две години през периода.

В Кипър около 2/5 от хората са изправени пред този проблем, в Унгария, Португалия, Латвия и Словения той засяга над 1/4 от населението.

Най-ниските нива за две или повече години са докладвани във Финландия (4%), следвана от Словакия, Малта, Чехия и Швеция, на 6-7%.

Анализът акцентира върху трайната енергийна бедност

Констатациите показват, че около 47-48% от хората в енергийна бедност през 2020 г. са били постоянно в това състояние за периода 2017-2020 г. Въпреки това тази пропорция варира в различните страни.

Дава се пример с България, при която 95% от изпадналите в невъзможност да отоплявят домовете си се сблъскват с този проблем от години. В Литва и Румъния тези домакинства са над 70%, в Гърция почти две трети от хората са имали постоянни проблеми с отоплението.

За разлика от тях с трайна невъзможност да отопляват дома си в Люксембург са по-малко от 5% от енергийно бедните, във Финландия са 8%, а Швеция, Естония и Дания са под 20.

Анализът препоръчва политически мерки при непосредствените и дългосрочни аспекти на енергийната бедност, и то според спецификите на държавите. Отбелязва се, че върху трайната енергийна бедност влияят цените на енергията, разходите на жилището, социалната защита.

Препоръчва се засилена финансова подкрепа за уязвимите групи, като финансовата помощ трябвало да бъде допълнена от инвестиции в енергийна ефективност, за да се намалят дългосрочните разходи за енергия за домакинствата.

Данните сочат, че всяка допълнителна година, прекарана в бедност или с голяма тежест на жилищните разходи, значително увеличава риска от трайна енергийна бедност.

Подобряването на енергийната ефективност на сградите е една от най-ефективните стратегии за борба с енергийната бедност. Препоръчва се пряка финансова подкрепа за саниране (напр. чрез Социалния климатичен фонд), както консултиране на домакинствата как да са енергоефективни.