Еврото дойде, левът си отива, но от носталгията по него може да се прави бизнес. Това прозряха много нашенци, които завъртяха бурна манифактура.
От началото на новата 2026-а групите за ръчна изработка в социалните мрежи са залети от предложения, които залагат на сантимента към левчето и стотинката, пише Марица.
По същия начин, по който спомените от соца влязоха даже в рекламните клипове.
Хрумванията са много, нищо че повечето оферти за цената на сувенирите вече са в евро. Предлагат се от магнитчета за хладилник с вградени стотинки и кухненска дъска до целия набор родна валута в рамка, серии монети от дърво и даже столевка със собствения лик.
Цените тръгват от 5 евро - за магнитче с левче, 20 и 50 стотинки. Достигат 30 евро - за изображение на лъв на фона на трикольора, около което са налепени монетите, и всичко това е поставено в рамка. И вървят нагоре - до 120 долара за пано с Дървото на парите.
Жълтите стотинки се превърнаха в златна ябълка
За какво е на халата да краде златна ябълка, ако е направена от жълти стотинки? Нали сме вече в еврозоната и се разплащаме с валутата на 22 държави?!
Няма нужда трима братя да се изпотрепват със змея, да яздят бели и черни овни, да пропадат по други земи, че да стигнат до момата, която си играе на златен поднос със златния плод. Ябълката от стотинки спокойно може да си стои на рафта до книгите или на масата в хола.
Една начална учителка от Русе я извади от вълшебните фолклорни истории, облепи я с дребни жълти монети, добави златно листенце. А носталгията по лева е напът да пренапише още приказки, да превърне българските пари в митология, да ги увековечи във всякакви сувенири. И в крайна сметка да припечели колкото може, докато отмре и тази мода.
Мариана Пенкова е сред създателите на ръчно изработени изделия, които намериха ново приложение на стотинките и ги превърнаха в спомен за тези, на които ще им липсват.
Преподава в начален етап в СУ „Възраждане“ в Русе. Но освен в смисъла на образованието, вярва, че „творчеството дава криле, то ни позволява да се издигнем над ограниченията и да открием нови хоризонти“. Това е кредото на страничката във Фейсбук, в която предлага своите ръчно изработени изделия.
В златните ябълки от монети втъква символиката за късмет, изобилие и успех.
А мнозина ги избират като подарък за нов дом, за бизнес или за специален човек.
„Ябълката е създадена с прецизност и търпение, стотинка по стотинка, като елегантен декоративен акцент и символ на изобилие, стабилност и растеж - обяснява авторката. - В народната символика е знак за плодородие и успех, а монетите - за постоянен паричен поток. Затова е послание, което остава.“
И ако някой доскоро е цепел стотинката, сега е склонен да си има такъв сувенир от стотинки. И да плати за него от 30 до 50 лева.
Ръчна изработка
Още в първите дни след влизането на еврото у нас групите за ръчна изработка в социалните мрежи бяха залети от предложения, които превръщат левчето и стотинката в сантимент. Седмица по-късно идеите вече се повтарят.
Но са усъвършенствани - първоначалните хрумки са „пипнати“ и вече са в по-добър търговски вид, независимо дали става дума за магнит за хладилник, кухненска дъска, или за целия набор левове и стотинки в рамка.
Предложенията са придружени с приповдигнати слова как левът няма да умре или пък чисто търговски оферти за "подарък за поколенията".
„Левът си отива. Историята остава. Създадох този колаж с всички български банкноти и монети, за да остане цяла епоха жива - у дома, на стената, в паметта“, казва Катрин Илиева. Тя предлага колекция от всички видове банкноти в левове и стотинки, подредени върху плоскост в рамка с формат A3.
Изображения на левчетата и стотинките са комбинирани и върху кухненски дъски. „Има неща, които не се заменят. Левът не е просто монета. Той е памет - за корен, дом и принадлежност. За онова българско, което се пази, а не се подменя.
Този дизайн е създаден като стъклена дъска от темперирано стъкло, с размер 30 × 20 см - здрава, устойчива и подходяща за дългогодишна употреба“, обяснява авторката Елена Русева. Вгражда левчето в пафти, изображенията на банкнотите съчетава с образа на българска мома.
Със символичната цена 6,81 лева, препратка към основаването на България, е дървена поставка „Българският лев“. Представлява дървена карта на България, в която са издълбани „гнезда“ за всички видове монети. Тях клиентът трябва да си добави сам. Не е касичка, не е сувенир, това е памет, уверява авторът. По същия начин са изработени и ключодържатели.
Отпадането на стотинките дава нов живот и на Дървото на парите, което се предлага отдавна, но сега е в още повече разновидности и с допълнителна символика. Вместо листа има корона от жълти стотинки.
А и нови имена, например Дървото на българските корени. Така е нарекла своето Светлана Василева-Команова. Обяснява, че стотинките в короната са пазители на спомена, а всяка монета носи история, време и стойност, които не бива да забравяме.
В центъра е скицирано семейство върху златен фон - символ на уют, обич и връзката между поколенията. Дървото е от канап - препратка към корени, традиции и дух. А може и да се персонализира, като се напише фамилията на семейството.
Голяма част от изделията са със спорна естетическа стойност и предизвикват хапливи коментари. „Голяма мъка. Не мога да се включа в тренда с лепенето на монети връз какво ли не, само тия стотинки са ми останали… - показва Миленхен снимка, на която е накичила с пари шапката на своите гномове от плат. - Не разбирам нито красотата на карти, лъвове, магнити, гривни и прочее с монети, нито смисъла на тия изделия…
Вие ще си запазите ли левове? За спомен аз съм си оставила отдавна в портфейла 5 лв., защото са с Иван Милев - дъщеря му ми беше леля, съпруга на татковия брат, и е първият художник, чиито картини съм видяла на живо.“
Облепих ухото на слона, за да чува звънтенето на монетите
„Имах много събрани монети, имах и черен акварелен картон, на който чудесно се открояват. И най-важното - имах свободно време и лепило!“ Това обяснява за новото си произведение с жълтици писателката и художник Цветанка Убинова. Тя е сред най-известните автори в Пазарджик и има издадени 15 стихосбирки и няколко роман.,
Преди дни Убинова публикува в социалните си мрежи своя спонтанно създадена картина с български монети - акцент върху изобразените слонче, луна и цветя.
Тя обаче не смята да пробутва картината си като повечето търговци в момента, които предлагат всякакви сувенири. „От детството ми между 1955 и 1960 година до момента българските монети и банкноти се смениха няколко пъти.
Нито една предишна не ми липсва. Няма да ми липсват и сега. Имам спомен за червената банкнота с лика на св. Иван Рилски, много личен, свързан с чудо“, заяви за „Марица“ Убинова, като добави, че в никакъв случай няма да твори подобни, камо ли да продава като колегите си.
Тя ще запази своята картина като талисман, поставяйки я в рамка в дома си. „Моето слонче ми е ценно, защото аз си го измислих, нарисувах, налепих... Не бих си купила подобен сувенир“, коментира художничката, като допълва, че слонът символизира благоденствие, особено ако е с вдигнат хобот. Също така бог Ганеша, изобразяван с глава на слон, е едно от най-почитаните от индийците божества.
Художничката си пожелава благоденствието, което животинчето носи - за нея, за децата и за внуците си.
„Облепих ухото, за да чува звънтенето на монетите, и краката - за да имаме здрава материална основа. Както казват старите мъдри хора, по пари да ходим!“, разясни още Убинова.
Еврото "превалутира" обидите
Вече не може да казваме "не ставаш и за 5 стотинки!". Да, и обидите се превалутират, което е неизбежно. И за да може типично родни поговорки да звучат актуално, те трябва да се променят. "Не ставаш и за 5 цента!" - е правилният вариант, отбелязват зевзеци в социалните мрежи. На редакция подлежат още много примери: "стотинка не давам за него", "за стотинки го прави", "продава се за жълти стотинки" и много други.
Левът също пада под ножа на превалутираните мъдрости. Като се започне с "един лев цена няма", през "за левче се продава" и "лев не давам за тия приказки", та до "за някой лев душата си дава".
Мнозина са си направили труда да извадят типични изрази, които варират през годините. Някои от тях са "грош цена няма", "петаче не струва", "пукната пара няма", "за жълти пари", "не давам и една пара", "стотинки са ти акълът", "акъл за пет стотинки", "чест за жълти стотинки" и други.
"Всички нямаме акъл за пет евро, щом и езикът си кривим по валутата", обобщава пловдивчанин.
