Андрей Баташов: „Искам някой да ме обича. Но такъв, какъвто съм”

<em>Точно преди три седмици седяхме с Андрей Баташов в шумна и весела компания в едно заведение до НАТФИЗ. Беше късен обед или ранен следобед &ndash; онези часове, в които всеки бърза да тръгне нанякъде, но му се остава още, защото не иска да се раздели с хората наоколо. Моята среща беше с друг човек от компанията, но от дума на дума ми хрумна, че мога да направя интервю и с Баташов. Той беше в приповдигнато настроение, говореше разпалено, призоваваше с пародийна театралност сервитьорката да дойде на масата ни, но и в поведението, и в думите му имаше напрежение. И те бяха напълно лишени от несериозността, която обикновено обзема хората в такива компании.<br /> <br /> Съгласи се да запишем разговора ни веднага. Всички на масата ни слушаха и дори подхвърляха реплики. Баташов обаче не им обръщаше внимание. Вече беше човекът, който говори и който внушава. Седяхме един до друг, разстоянието между нас беше сантиметри и нито аз свалях очи от него, нито той &ndash; от мен. Усетих се като в камерна пиеса, чиято роля е само да насочва разговора. Той изричаше всяка дума толкова страстно и искрено, че когато започна да произнася монолога от предстоящ моноспектакъл, изобщо не усетих, че това не са негови думи, а на героя от песата. Толкова органично се вписваха в настроението му, в интонацията му, в нажежения му поглед на уголемените от влага очи. <br /> <br /> Тръгнах си преди него. Но по целия път монологът на Андрей и героя му звучеше в съзнанието ми. А докато свалях записа, разбрах, че моята заблуда не е била случайна и текстът на този монолог не са просто думите на персонаж от пиеса. Това беше самият Андрей Баташов.&nbsp;Част от това&nbsp;интервю излезе във в. &ldquo;Шоу&rdquo;. Ето и онези части от разговора ни, които останаха непубликувани.</em> <br /> <br /> <br /> <strong>- Кое е най-интересното ново събитие в живота ви с днешна дата?<br /> </strong>- Най-интересна е постановката &bdquo;Влез в час&rdquo;. На сцената има един микрофон, един стол и един пожарогасител.<br /> <br /> <strong>- Последното да не е някакъв политически намек?<br /> </strong>- Не. Просто пуша на сцената и затова трябва да има пожарогасител. Другото интересно, че в момента се вработвам в едни много хубави текстове. Те са от автор, който има славянски характер и движение на душата. Става дума за друг моноспектакъл пак в Театър 199. В тези текстове героят казва така: &bdquo;Аз искам някой да ме обича. Но такъв, какъвто съм. Да съм нужен някому. Защото излизам &ndash; булевард, осветен булевард, прекрасен булевард. Движение. А аз никому не съм нужен. Вървя, отдясно виждам един билборд. Един мъж &ndash; хубав, здрав, с бели зъби, с четка за зъби и паста за зъби. Но и на него не съм му нужен. Вървя по-нататък и от другата страна виждам мъж и жена &ndash; хубави, красиви, здрави, гледат мобилния си телефон &ndash; сигурно решават новия тарифен план, но и на тях не съм им нужен. Вървях по-нататък и изведнъж се сетих, че май този с четката за зъби и тези от отсрещния билборд са си нужни един на друг. Но аз никому не съм нужен.<br /> <br /> <strong>- Това ли е сегашното състояние на Андрей Баташов?<br /> </strong>- Не, това е моят текст. <br /> <br /> <strong>- Публиката ли е мерната единица за успеха на театъра в пазарното общество?<br /> </strong>- Не само публиката. Много е важно да се разбира каква е разликата между приход и печалба. Продаваемостта е едно, но за да реализираш печалба, това означава първо да се разплатиш, да реализираш разходната част. Не е възможно да живеем в пазарна икономика, а да продължаваме да творим, независимо в кой вид изкуство, по стари и за съжаление абсолютно нереформирани критерии от преди 20 и повече години. Струва ми се, че тази държава все повече иска да ни управлява, без да се погрижи за нуждите, които има всеки нормален човек, освен да бъде управляван и контролиран. Контролът е нещо, към което аз се отнасям много положително, но когато става прекален, ми идва малко в повече.<br /> <br /> <strong>- НДСВ &ndash; партията, от която бяхте депутат, май изчезва от политическия терен.<br /> </strong>- Важното е царят да не изчезне. И тъкмо в това е големият въпрос &ndash; че той може да не е парламентарно представен да речем от партия, но стои в съзнанието на много хора и е критерий, с който те понякога си сверяват часовника.<br /> <br /> <strong>- Сверявайки часовника си с онази политическа ситуация, какво виждате в момента?<br /> </strong>- Не зная дали трябва да правим сравнения, но си мисля, че ще мине още малко временце и ще му дойде времето, когато българинът ще си даде сметка, че когато царят беше политически фактор, неговото управление е тъкмо онова нещо, което в момента много липсва. <br /> <br /> <strong>- Според вас през последните 20 години никой ли не е съизмерим с него?<br /> </strong>- От тези, които ни управляват в момента, за съжаление, абсолютно никой.<br /> <br /> <strong>- А не ви ли притеснява това, че много от членовете на НДСВ преляха в ГЕРБ?<br /> </strong>- Мен нищо не ме притеснява. Аз стоя зад гърба на царя.<br /> <br /> <strong>- Успяхте ли да научите нещо от политическата си дейност?<br /> </strong>- Много неща научих. Бях доста нетърпелив. Вече не съм.<br /> <br /> <strong>- И какво изтърпявате?<br /> </strong>- Бой.<br /> <br /> <strong>- И кои са ви противниците?<br /> </strong>- Лично аз нямам противници. И съм много сговорчив човек. Не, че искам всички да ме обичат. Важното е да зная аз кого обичам. Но, ако някой посегне... В айкидото, ако някой посегне, просто продължаваш движението на противника, докато го отпратиш, където му е мястото.<br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Ива Николова<br /> </strong></em>