На първи февруари тази година известният в ъндърграунд средите на Пловдив Ангел Личканов-Личкана, блъсна дете в центъра на града под тепетата. След месец престой в болницата 6-годишното дете издъхна. Минута след инцидента самият Личкан звънна първо на репортера на „ШОУ” и разказа за инцидента. Свидетели на катастрофата, които по това време са били в съседните коли или са вървели по тротоара, до един са дали показания в полицията, че момчето се е хвърлило неочаквано и нарочно върху джипа на баровеца. Личкана бе арестуван за едно денонощие, а веднага след като бе освободен, бе привлечен като свидетел по започналото дело. Преди дни прокуратурата в Пловдив го привлече като обвиняем. По този повод „ШОУ” разговаря с бизнесмена, който сe слави като дясната ръка на босовете на ВИС в Пловдив-покойните братя Васил и Георги Илиеви.
<br /> <strong>- Г-н Личканов, какво се случи, защо от свидетел станахте обвиняем,имате ли обяснение?</strong><br /> - В обвинителния акт, който получихме аз и адвокатите ми се казва, че съм шофирал над допустимата скорост, разрешена в центъра на Пловдив-тоест карал съм с 59 км. Аз твърдя, че карах с не повече от 50 км в час, колкото е разрешено. Именно за това поискахме по делото да бъде назначена нова, тройна автотехническа експертиза, която да докаже, че не съм виновен. Имам претенции относно скоростта в обвинителния акт и ще докажа, че тя не е била 59 км. <br /> <br /> <strong>- Как мислите, щеше ли да се стигне до това обвинение, ако не бяхте всеизвестният Личкана?</strong><br /> - Вече ми омръзна да повтарям, че ако не бях Личкана много неща нямаше да са същите. Но така са преценили разследващите, така са постъпили. Аз съм убеден в невинността си и знам, че ще я докажа. Много съжалявам за детето, но то се хвърли нарочно пред колата ми, неочаквано и изведнъж.<br /> <br /> <strong>- Не ви арестуваха, когато ви повдигнаха обвинението?</strong><br /> - Не, наложиха ми мярка &bdquo;подписка&rdquo;, обвинението гласи убийство по непредпазливост. <br /> <br /> <strong>- Какво точно се случи тогава, спомняте ли си?</strong><br /> - Беше 1 февруари. Карах джипа си в колона в центъра на града, близо до хотел &bdquo;Тримонциум&rdquo;. Пред мен и зад мен имаше и други коли. Изведнъж детето съвсем неочаквано изскочи и се блъсна в огледалото на джипа. Блъсна се силно, явно е бягало. Видях, че е малко момче, спрях, изтръпнах. Нямах обяснение как така това момче връхлетя върху джипа ми. После другите хора, пешеходците разказаха, че то е тичало заедно с още две деца на тротоара. Дълго се молих на Господ момчето да се оправи, пак повтарям, много съжалявам за случилото се, но нямам вина. Палих свещи, ходих на манастири. За съжаление детето почина. <br /> <br /> <strong>- Опитахте ли се да откриете тогава родителите, да помогнете?</strong><br /> - Да, всеки ден ходих в болницата да се интересувам как е детето. Не ми даваха информация, защото не съм пряк роднина. Опитвах се да намеря майката и бащата, да им предложа финансова помощ, да поема лечението и операциите на момчето. Исках да дам кръв. За съжаление не ме свързаха с тях. Бях много притеснен, не съм искал нищо да се крие, напротив. Ако си спомняте, тогава първо на вас звъннах, за да ви кажа, че е станал нещастен инцидент. От тогава мина много време, много вода изтече, но продължавам да си спомням деня и да се чудя защо детето се хвърли в колата ми.<br /> <br /> <strong>- Мислили ли сте върху това, че често роми, в това число и деца, се хвърлят върху лъскави возила, надявайки се да не пострадат сериозно и да изнудват после шофьорите за пари?<br /> </strong>- Мислил съм. Какво да ви кажа? Как да ви го кажа? Ако е било така, а вероятно е било точно така, жалко за този млад живот. Има и друга вероятност. Момчетата може да са се гонили и да са пресичали неправилно. Там, където стана инцидентът обаче, няма нито светофар, нито пешеходна пътека. Недоумявам как, ако са се гонили, ще се втурнат да пресичат между толкова голяма колона от коли. <br /> <br /> <strong>- Сега как се чувствате, с какво се занимавате, от името ви преди трепереше целият ъндърграунд?</strong><br /> - Добре съм, спокоен съм, защото съм невинен. Занимавам се с легален, светъл бизнес. А това, че някой треперил от името ми, са легенди. Но... Аз съм Личкана и цял живот ще бъда Личкана. <br /> <br /> <strong><br /> Красимира ГЕШЕВА, <br /> ПЛОВДИВ</strong><br /> <br />