Преди две седмици Антония Петрова прибави с тиренце фамилията Батинкова към името си и стана съпруга на Ивайло Батинков. Двамата успяха да изненадат всички със своята луда гръцка сватба, която става факт само след 3 месеца познанство. В може би най-откровеното си интервю досега Антония споделя съкровени факти за връзката им. За изненада – в разговора ни се включва и Ивайло, а настроението през цялото време е повече от любовно. Двамата не скриха и вълнението си, и желанието да станат за първи път родители.
- Тони, лудата ти гръцка сватба освен че предизвика всеобща изненада е и своеобразен положителен рестарт за теб. Как се случи толкова бързо, при положение че със съпруга ти Ивайло се познавате едва от 3 месеца…
- Всъщност изненадата беше и за двама ни (усмихва се). Но инициаторът на всичко това беше Ивайло. И аз чак сега разбирам какъв успех съм постигнала, защото няколко негови приятели, независими един от друг, казаха абсолютно едно и също нещо – „Добре де, ти сериозно ли??!” (смее се). Защото Ивайло е на 39 години, много желан и харесван мъж, който има всичко, и съответно е бил и много апетитна хапка за жените. Много пъти са се опитвали да го вържат – я с брак, я с дете, но никоя не е успяла. И сега се даде за един месец. Още на първия месец ми предложи и брак. Доскоро не осъзнавах всичко това. Нали знаеш, че когато не си се борил за нещо, а ти се дава наготово, не го осъзнаваш веднага, въпреки че може да е много хубаво. Когато не си го изстрадал и преживял с всичките му борби, не го оценяваш толкова. Затова напоследък и около организацията на сватбата, и за всичко друго изобщо си мисля наистина какъв късмет ме сполетя. Даже на няколко пъти му казвах: „Ние май много избързваме, не искаш ли малко да забавим темпото?” – а това са думи, които, знаеш, обикновено мъжете ги казват. А той беше повече от сигурен: „Не, не, напротив, точно това ми харесва най-много”. След което ми сподели, че винаги си е представял, че ще му се случи точно така – че ще го сполети изведнъж, ще го удари като гръм и просто ще се случи. И точно така стана, разбираш ли. Започвам да си мисля, че всичко, което сме чували, чели по книги и гледали по филмите, всъщност е реалност. Няма такова нещо като заклет ерген. Аз например също съм смятала, че съм претенциозна, че не си намирам точния човек, защото имам много изисквания, но срещнеш ли точния човек, нещата просто се случват. Не съм го вярвала, но ето, че е факт. Вчера си мислех как само преди три месеца аз не познавах този човек, а сега вече съм омъжена за него.

- Ако преформатираме смисъла на поговорката „Рано или късно всеки си намира майстора”, може би така е станало и при вас сега?
- Знаеш ли, че с Ивайло даже си имаме шега на тази тема. Виж как улучваш! Все по-често негови приятели му реагират с: „Ей, най-накрая си намери майстора”. И наскоро той ми каза с усмивка: „Знаеш ли, че вече като се запознавам с някого, трябва просто да кажа: Приятно ми е, майстор!” (смее се). Като се замисля, всъщност човек има много претенции тогава, когато осъзнае собствените си качества. Заради това търсенето на подходящия човек може да продължи дълго време. Ето, при Ивайло е продължило 39 години, но той не е правил грешката да има предишен брак, както стана при мен.

- А защо го наричаш грешка? Ти имаш актив! Освен това, ако не се беше случило така, днес нямаше да се радваш на другото.
- Права си, да, наистина. С Ивайло сме си говорили за това какво щеше да се случи, ако се бяхме срещнали на 20. И двамата стигнахме до извода, че пътищата ни са се пресекли точно когато е трябвало, за да си оценим качествата.

- Помниш ли кое беше първото, което те привлече в него?
- О, да. Сините му очи! Просто ме застреля с поглед. В момента, в който погледите ни се засякоха, всичко за миг се промени, чак не мога да повярвам как се получи. Наистина като по филмите.

- Разкажи ми малко повече за тази първа среща…
- Бяха ни дублирали резервациите за едно заведение, в което много обичам да ходя. Аз бях с моя приятелка, а той – с негов приятел. Тъй като беше много пълно, ни бяха настанили на едни и същи места и практически цялата вечер бяхме гръб в гръб, един до друг. В един момент с моята приятелка излязохме за малко от заведението, а те си помислили, че съм си тръгнала. Тогава неговият приятел го попитал: „Добре, защо не я заговори, като толкова много ти хареса?”, а Ивайло отвърнал: „Ами притесних се, не намерих точния момент, но сега, ако се върне, на тази жена ще й предложа брак!”.

- Сериозно?! И какво стана после?
- Да, това са били точните му думи. Впоследствие и приятелят му ми разказа (смее се). Ние се върнахме в заведението, естествено той не ми предложи тогава брак, но ме заговори. И си приказвахме цяла вечер, след което ме изпрати до вкъщи. Това ни беше и първата среща. На следващия ден ме покани на вечеря, а след това заживяхме заедно, колкото и невероятно да ти звучи. Той трябваше да замине за един ден командировка – опита се дори да отложи пътуването си, но нямаше как. В крайна сметка тръгна и когато се върна на другия ден, дойде, взе ме от къщи и повече не ме пусна да си тръгна
Това се случи непосредствено преди един уикенд. Каза ми: „Хайде остани и днес”. После предложи да заминем някъде за два дни. И изведнъж аз осъзнах, че не съм се прибирала да си спя вкъщи от две седмици. Казах му: „Осъзнаваш ли, че ние вече живеем заедно?”, а той отвърна: „За първи път не ме дразни, че жена има вещи вкъщи”.
(В този момент в разговора ни спонтанно се включва и Ивайло, който тъкмо се прибира от пазар. Купил е диня за Антония и започва да й я подготвя в любимата й комбинация със сирене. И казва с усмивка: „Продължавайте разговора, все едно ме няма”, с което обаче на практика той вече е част от него, б.а.)

- Когато се запознахте, Ивайло знаеше ли, че ти си популярна фигура? Беше ли запознат с твоята публична страна?
- Да, знаеше коя съм, но не и в детайли. При него интересното е, че той смята гледането на телевизия за загуба на време и поради тази причина у тях няма телевизор. В същото време е изключително информиран човек, но е от този тип млади хора, които си набавят информацията, като я филтрират максимално. Не е от хората, които например ще си включат телевизора и ще гледат това, което се излъчва там. Затова и не беше гледал мои интервюта или тв участия. Освен това е и изключителен работохолик и информацията, която най-често си набавя, обикновено е специализирана и свързана с работата му.


С този подпис Антония вече е щастливо омъжена за Ивайло

- Добре, но сега, след като вече сте заедно, а ти си публична личност, медийното внимание и към него става неизбежно. Готов ли е според теб за това?
- Ето сега той ще си каже сам дали се притеснява.
(В този момент Ивайло се включва отново в разговора ни, признавайки, че популярността на съпругата му изобщо не го притеснява, както и фактът, че има засилено внимание към него, б.а.)
Виж колко е искрен и директен. Аз го бях предупредила, но той е изключително интелигентен и няма как да се повлияе. В момента, в който се запознахме, за него в Google нямаше никаква информация, освен че е един от директорите на „Токуда”, което е истина. От момента, в който се разбра, че имаме връзка, да видиш какво стана –
всеки ден се появяваше по нещо ново за него
Да, той се шокира един ден, когато прочете, че е бил женен, с дете, въпреки че не допусна това да го впечатли чак толкова много. По-скоро на мен ми стана по-неприятно, защото знам, че е пълна лъжа. Ивайло реагира много мъдро. Сега дори сигурно ще излезе, че много го хваля, но той наистина има страшно много качества, които винаги съм искала мъжът до мен да има. Едно от тях е, че двамата можем да си говорим на всякакви теми.

- Ти все пак си юрист, можеш да бъдеш доста по-убедителна като реакция в подобна ситуация…
- Така е, да, мислехме го и това. Ивайло дори говори с негови адвокати дали да не заведем дело на тази тема, защото това е елементарно за доказване – вадиш си удостоверение за гражданско състояние, каквото ние си извадихме, когато се оженихме. И ако е бил женен, там щеше да пише, че е разведен, както е отчетено при мен. Същата бърза и лесна проверка може да се направи и в ЕСГРАОН за това дали имаш деца. Можем да ги осъдим от раз, но все още се двоумим дали си струва.

- Вие сте в началото на връзката си и всъщност вместо в съдебни зали може да си изживявате времето на далеч по-приятни места. А и знаеш, че често, докато ти вадят очи, става така, че ти изписват вежди!...
- Знаеш ли, че точно така стана. Аз първоначално се ядосах на тази тиражирана лъжа, защото я захапаха като някаква суперпикантна новина, разпространиха я навсякъде. После ние се оженихме и всичко се получи много красиво. И реално интересът към сватбата стана още по-голям именно благодарение на тази лъжлива новина. Ако просто се бях омъжила, щяха да кажат: „Антония се омъжи”, а така се получи интрига заради предишната информация, макар и лъжлива (смее се). Така, тиражирайки невярната си информация, без да искат, те осигуриха много по-голяма платформа за хубавата, истинската новина. И да, наистина ми изписаха вежди, както казваш и ти.

- Знам, че имаш силна връзка с родителите си. Те как приеха този динамичен обрат в личния ти живот?
- В интерес на истината всички много ни се зарадваха – и от моя страна, и от страната на Ивайло. Според мен, защото той наистина има страшно много качества. Мисля, че майка ми и баща ми никога досега не са приемали толкова добре мой приятел. Просто
на Ивайло няма какво да не му харесаш 
(усмихва се). Освен това с тях сме си говорили за тези неща. Нито те, нито аз, вярваме в по-дългото опознаване между двама души. Около мен има примери за хора, които живеят от 10 и повече години заедно, и се държат така, все едно не се познават. Имат страни на характера, които се оказват непреодолими – и ако в началото са се кълнели един в друг, в един момент се оказва, че сякаш не познаваш човека до себе си. Той те изненадва ужасно с някаква своя постъпка и отношенията ви се развалят. Всъщност кой е казал какъв е срокът да опознаеш един човек?! И нашите кумове, и моите родители, които са с над 35-годишен брак, са се оженили на 3-4-ия месец.

- Направи ми впечатление също, че ти досега никога не си отключвала темата за дете. Сега го правиш! А и за двама ви това ще е първо дете!
- Да, наистина е така. Всеки знае в различните си връзки докъде може да стигне със съответния човек. Има хора, с които изобщо не подхващаш темата за брак и за деца. С Ивайло не е така. Правим своето абсолютно ново житейско начало.

- А той с каква нагласа е за дете?
- Ивайло, кажи си (смее се).  (В този момент Антония отново подканва съпруга си сам да отговори на въпроса, а той все така продължава да реже и приготвя динята със сирене, б.а. „Много искам дете от Антония” (смее се), все пак дава своя отговор, а Тони реагира със звучен смях.)

- Ами значи първо да нареже динята, а после да помисли и за детето…
- (Смее се.) Да, първо ще я нареже, а после може да пристъпи към действието. Ще поработим по този въпрос в най-скоро време. Даже ще ти издам, че Ивайло си е поръчал няколко деца. Аз му обяснявам да видим първо как ще е с едно и после да коментираме бройката (смее се).

- Има и друг вариант – направо близнаци? А защо не и тризнаци?
- Ааа, да… моля те (смее се). Ще видим какво ще стане.

- Предстоят ви още две сватбени тържества. И какво още?
- Не сме си планирали конкретен меден месец, но тъй като много пътуваме, предполагам, че ще си наречем за меден месец времето, прекарано на някое от местата, които ще посетим. Иначе планираме да отидем за една седмица на мястото, на което се оженихме. После ще има и една седмица в Америка – това пътуване е по работа, но ще го съчетаем и с удоволствието. Предстои ни и един таен сватбен ритуал, за който обаче не искам да говоря, защото ми се иска да остане наистина личен. За него не сме определили точна дата, но сме присъствали на такава сватба и останахме много впечатлени.

- А работата ти сега на кой план е? Познавайки те, няма как да се лишиш напълно от нея.
- И отново си права, да. Аз имам една теория – че за една жена, а и не само за нея, за мъжете също, семейството трябва да е на първо място. Разбира се, искам да имам кариера, да се усъвършенствам професионално, но семейството не трябва да страда заради работата. Идеалният вариант е комбинация между двете. Ти ме познаваш, няма как да не работя, но със сигурност няма да стана и домакиня. Ивайло също е много работлив и се надявам и той да успее да съчетава двете неща. До момента го прави доста успешно, но и аз харесвам точно това му качество – работливостта, защото няма нищо по-лошо от мързелив мъж!

- В началото на разговора ни те попитах за нещото, което веднага те е грабнало в Ивайло. Но не разбрах как би отговорил той на този въпрос?
Ивайло веднага се включва с отговор: „Впечатли ме това колко е лъчезарна Антония, колко е усмихната и енергична. И в същото време суперженствена”. А Тони бърза да добави:
- Пропуснах да ти кажа още колко силно впечатляваща е и енергията, която струи от него – Ивайло е способен да стане суперрано, тъй като участва в операции, има по няколко всяка седмица – в 8 е вече в операция, след това отива в офиса, върши един куп неща, после се прибира и казва: „Хайде да излизаме, отиваме да се забавляваме, разбрал съм се и за вечеря с едни приятели, после сме на бар…”. Повечето хора не могат да издържат на такъв ритъм, а на мен тази енергия в него много ми допада.

- А ревнувате ли се?
- По принцип аз съм по-ревнива от двамата (смее се). Ивайло постоянно твърди, че не е ревнив, но всеки ден нещо излиза, от което аз разбирам, че той направо си ревнува. Сега седи до мен и се смее. Ето, аз си признавам веднага (смее се). Всъщност и двамата сме интересни за противоположния пол, заради това я има и ревността, но пък е сладко, защото се ревнуваме смешно.

Интервю на Анелия ПОПОВА