Бащата на актьора Филип Аврамов за “Като две капки вода”: Нагласена работа!

<br /> Кандидатства три пъти в Художествената академия, защото рисува от 3-годишен, но не го приемат. Затова пък от раз влиза физика. Специализира дефектоскопия. Дълги години работи в Ирак и Сирия с редките си професионални умения. Един от първите репортери на програма &ldquo;Хоризонт&rdquo;. Колорит, чешит, зевзек с остър език, от малък е известен в квартал &ldquo;Надежда&rdquo; с прякора Стършела. Голямата идея на живота му сега е да създаде организация &ldquo;Аз съм българче&rdquo; за учениците от първи до 11-и клас, която да обедини децата и да им осигури занимания, далеч от дрогата. <br /> <br /> <em>Ексклузивно за &ldquo;ШОУ&rdquo; в семейната къща в &ldquo;Надежда&rdquo; бай Гунди разказва за талантливия си син - актьора Филип Аврамов-Фицата, и за своя прелюбопитен живот!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Бай Гунди, ти два пъти ходи в шоуто &ldquo;Като две капки вода&rdquo; да подкрепяш сина си Филип Аврамов. Винаги ли си бил така плътно до него в изявите му?</strong><br /> - Филипчо е голяма работа! Беше 5-6-годишен, като обявиха един конкурс за детския радиотеатър при режисьора Георги Аврамов. Научи едно стихотворение от Христо Ботев и една песничка и се яви. Отива майка му да види как се е представил, ама гледа списъка надолу. Няма го! Връщам я да гледа списъка отгоре надолу и... го вижда на второ място! Идва си сияеща: &ldquo;Браво, Филипчо!&rdquo;, целува го. А той я пита: &ldquo;На кое място съм?&rdquo; &ldquo;На второ&rdquo;. Че като се разсърди тоя Филип, като тропна вратата! Много амбициозно дете беше!<br /> <br /> <strong>- А сега като остана на второ място в &ldquo;Капките&rdquo;, как реагира? </strong><br /> - А, сега му беше дошло до гуша и каза: &ldquo;Добре, че се кортулисах!&rdquo;. Той е много зает, има много работа в Малък градски театър &ldquo;Зад канала&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Но май на теб ти стана гадно&hellip;?</strong><br /> - Е, чак пък гадно! Но за да му се обади веднага след финала щерката на Тошко Колев - Албена, и да му каже: &ldquo;Филип, ти ми разцепи сърцето!&rdquo;&hellip; Все едно, че видяла баща си на сцената! Ами не само това! Кой където го срещне, всеки вика: &ldquo;Филип, Филип, Филип!&rdquo;&hellip; Един мой съученик ме среща оня ден и ми казва: &ldquo;Жената, като запя синът ти, и тя почна да плаче!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> Ненчо<em> /Балабанов &ndash; б. а./</em> не пя много добре последния път. Той хубаво пее, но пее себе си. А това е &ldquo;Като две капки вода&rdquo;! Филип така го изпя &ndash; като две капки вода. Капата да ти падне! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Но кой изчисли резултатите, коя фирма го направи това? </strong></span><br /> <br /> Дойде едно човече, даде на Зуека и на Рачков едно листче, те прочетоха и това си беше. Толкоз!... <br /> <br /> Аз не бях на финала в залата нарочно. Знаех, че Филип няма да спечели. В началото бутаха Азис, после Филип спечели, след това Ненчо го бутаха, бутаха, бутаха! Журито беше на думи само обективно. А оня дебелият, Фънки, не трябваше въобще да бъде в него. Той е някакъв музикант, ама много не разбира от музика според мене!<br /> <br /> Но накрая казаха и тримата: &ldquo;Филипе, ти си великолепен! Имахме чувството, че пред нас стои Тодор Колев!&rdquo;. Как така великолепен, пък...<br /> <br /> Но интересът клати феса. Ненчо ще им носи пари и оттук нататък - нали работи за тяхната фирма&hellip;.<br /> <br /> <strong>- Филип се занимава с театър от малък - кой го насърчи най-много да стане актьор?</strong><br /> - От 6-годишен досега не е прекъсвал да играе. Но истинският му учител е Венци Кисьов, Бог да го прости. Беше в неговото студио в &ldquo;Сълза и смях&rdquo;. Като завърши гимназия, го попитах: &ldquo;Венци, от тоя човек става ли нещо или не става?&rdquo;. А той: &ldquo;Как да не става, бе? Той ми е най-добрият ученик!&rdquo;. Учи една година в Американския университет в Благоевград, втората година го приеха във ВИТИЗ. <br /> <br /> След това, като играеше в Театрална работилница &ldquo;Сфумато&rdquo;, му предложиха да играе в &ldquo;Писмо до Америка&rdquo; - първия му голям филм. Но Филип ми казва: &ldquo;Тате, от театъра не ми дават да снимам!&rdquo;. Викам: &ldquo;Вземай голямата роля!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тегли им една майна, напусна и отиде</strong></span><br /> <br /> С Игличето <em>/Иглика Трифонова &ndash; режисьорка на филма &ndash; б. а./ </em>сме много добри приятелчета. <br /> <br /> И човекът оттам, като се отприщи, отиде в Народния театър. Там обаче се скараха нещо, тегли им една майна и отиде в Малък градски театър &ldquo;Зад канала&rdquo;. Искаше да остане на свободна практика, но аз го спрях. Викам му: &ldquo;Филипе, това е умряла работа!&rdquo;. Знаеш ли, Филип взема много добри пари сега, няма да ти казвам колко са на година, но сигурно ги сънуваш<em> /смях/!</em><br /> <br /> Филип е носител и на всички награди. Един ден си седим тука и си пием и аз му викам: &ldquo;Филипе, &ldquo;Икар&rdquo;, &ldquo;Аскеер&rdquo;, какво остава?&rdquo;. А той: &ldquo;Кажи, бе, тате?&rdquo;. &ldquo;Оскар, бе, синко!&rdquo;. Па не е ли така<em> /смях/?<br /> </em><br /> Алал му вера на парите, но аз си имам мои пари, вземам 700 и отгоре, защото съм работил в среда на йонизиращи лъчения. На 55 години се пенсионирах. Европейската общност такива пенсионери като мене не търпи. Сега се пенсионираш на 70, 5-6 години, и - хайде - риташ камбаната и заминаваш. А аз съм вече 25 години пенсионер и нямам намерение скоро да умирам, много интересно!<br /> <br /> <strong>- Но казваш в едно интервю, че нямаш нито стотинка в банка...</strong><br /> - Е, имам към 1700 лева в банка, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>но съм ги оставил за погребение</strong></span><br /> <br /> Филип вика: &ldquo;Бе, тате, харчи си ги!&rdquo;&hellip; <br /> <br /> Като се върнах от Сирия, имах към 70&nbsp;000 &ndash; 80&nbsp;000 долара. Но всичко изядохме и изпихме с жената и децата. Някакъв апартамент купих, после го върнах за къщата. Имаше големи апетити за родната ми къща, защото е на кьоше. Безкраен празник, хора идват, ядене, пиене. Аз умирам за Божи празници! В края на годината започваме от 24 декември, Коледа, караме я при майката на Миленка, жената на Филип. А той не пие, защото трябва да ме докара през нощта. После се събираме и правим малка Нова година, на 30 декември &ndash; пак ядене, пиене до сутринта. За голямата Нова година всеки си отива да я празнува на друго място. Аз през последните години си оставам сам вкъщи.<br /> <br /> <strong>- Скоро ще бутате бащината ти къща обаче и ще строите нова на нейното място&hellip;</strong><br /> - През юли или август ще бутаме къщата в &ldquo;Надежда&rdquo; и започваме да строим новата къща - двуетажна, за семейството на Филип. Отдолу ще има кръчма.<br /> <br /> <strong>- Вие сте въртели кръчма и до тази къща преди години? <br /> </strong>- От 1993-1994 година. С триста зора я узаконихме. Тодорка, майката на Филип, много я биваше за тия работи. Имаше си подход, даваше и на вересия да пият, квартално кръчме, евтино... Бяхме сложили надпис: <br /> <br /> &ldquo;Днеска с пари, утре &ndash; на вересия&rdquo;. Много народ идваше, тя умееше да търгува. Аз бях направил стенописи наоколо. Филип работеше като келнерче в свободното време. Той и много хубаво готви.<br /> <br /> Тодорка като умря, опитах сам, но само един отбор от 6-7 души остана... <br /> <br /> <strong>- Просто ти си пийваше с тях....</strong><br /> - Да <em>/смях/! </em>Докато при нея имаше клиентела. Още хората казват: &ldquo;Ей, да ти направи Тодорка едни пилешки дробчета, тц, тц, тц...&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Преди Тодорка ти си имал още един брак&hellip;</strong><br /> - Имам трима сина от две жени. На тоя свят аз съм направил две жени &ndash; жени. Не говорим дали съм им бил първият или вторият мъж. Произведох ги жени, ошлайфах ги да станат жени.<br /> <br /> Филип ми е изтърсакът. Първият, Аспарух, е вече дърто магаре, 62-ри набор, от първата ми жена Цанчето. Една люта македонка, баща й беше председател на Димитровски райсъвет, кметска дъщеря! Моят баща е дамски шивач, майка ми &ndash; тютюноработничка и шивачка, а пък майката на Цанчето завършила, моля ти се, Френския колеж, леля й &ndash; италианския колеж. Баща й я обещал да някакъв зам.-министерски син, но аз се намесвам и... тя взе, че наду корема. Оженихме се&hellip; Но бях разбрал, че ако живееш с македонка 7 години, получаваш половин пенсия. Аз можах да изкарам 6 години и половина. <br /> <br /> Жоро и Филип са от втората ми жена Тодора или Дора. Установил съм една работа &ndash; липсата на една жена винаги се попълва с друга жена.<br /> <br /> Тя беше половин сирак, имаше сестра и брат. И тя, като се оженихме, беше с надут корем, аз си ги пробвах предварително. Исках да имам повечко деца. Можеше с месеци да седи и да не казва нищо, сърди се, дебела свогенска глава! И Филип е такъв. Като се разсърди на Миленка<em> /съпругата на Филип &ndash; б. а./</em>, малиии!... <br /> <br /> Но той е по-мек от мен, аз съм голям сербез! Той е облагороден по майчина линия. Филип и майка му бяха голяма любов. Тя и над двамата им с Жоро бдеше като орлица.<br /> <br /> <strong>- Дора - майката на Филип, е издържала на характера ти докрай...</strong><br /> - Моята съпруга Дора разбираше от няколко неща. Да роди дете, само да ми подушеше гащите и забременяваше. Второто ценно качество на Тодорка беше да отгледа децата. В Сирия една наша приятелка, която нямаше деца, я навиваше да роди едно и да го вземат да го отгледат с мъжа си, но да знаят, че ние сме майката и бащата. Дора каза: &ldquo;Не мога, аз като го родя, няма да ти го дам!&rdquo;. А аз се бях навил &ndash; семка - голяма работа!<br /> <br /> И третото ценно качество на Тодорка беше да ти сготви. Малии, ум да ти зайде! <br /> <br /> Ще призная, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Филип ни спаси семейството, аз щях да се разведа с Тодора</strong></span><br /> <br /> Исках да имаме минимум две деца. Обаче тя не щеше. Но кандиса и се роди той.<br /> <br /> Тодора умря за 4 дена, на 2 март 2007 г. Спяха двамата с Филип в апартамента. Той става към 11 часа след представление и вижда майка си свлечена до креслото. Получила инсулт. И вместо да ме викне аз да си взема автомобила и да я закарам в болницата, започва да вика лекари. <br /> <br /> Откарват я в Пета градска болница и тогава идва да ми каже. Отивам аз, стискам й ръката, викам: &ldquo;Чуваш ли ме, ако ме чуваш, стисни ми ръката!&rdquo;. Тя ми стисна ръката.<br /> <br /> На другия ден отивам, викам я... Нищо. Казах на синовете: &ldquo;Момчета, аз съм вдовец!&rdquo;. Те не вярват. Викам: &ldquo;Вдовец съм, гответе се и вие&rdquo;. <br /> <br /> Тодорка умря. Същия този ден вечерта Филип трябваше да играе в една майтапчийска пиеса. И игра! Късно вечерта се прибраха с Христо Мутафчиев и всички, които са участвали в представлението, аз бях накупил пиене и седнахме. На Филип му беше много тежко. Много тежко! И добре, че беше Христо Мутафчиев, той знае повече вицове от мене. Мъчеше се да ни отвлече вниманието. Напихме се, после се и разпяхме...<br /> <br /> <strong>- Филип допита ли се до тебе, като реши да се жени за Милена?</strong><br /> - Филип я набеляза много отдавна. Тя си следва във ВИТИЗ, той я поглежда и започва да я души. Отначало тя му бяга, обаче той - по нея, няма шест-пет. С 8 години е по-малка от него. Той вече е артист, а тя &ndash; студентка още. И си я задушва. <br /> <br /> Да, доведе я тука, така им бях казал и на тримата, да ги довеждат при мене да ги преценя. Казах му: &ldquo;Добре, хубава мадама си избрал!&rdquo;. И момчето се ожени за нея. Първо в църква се венчаха, въпреки че не е разрешено. По мое настояване сключиха след това и граждански брак. Защото аз съм безбожник, атеист, и то войнстващ атеист, въпреки че съм чел Библията поне 20 пъти...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>