Васил Велев е изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД и председател на Управителния съвет (УС) на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той коментира най-актуалните теми, засягащи бизнес и икономическия живот в страната – проблемите в енергетиката, пазарът на труда, „зелената сделка“ на ЕС, фалшивите болнични и т.н.


Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

Ето какво каза той в интервю за economic.bg:

- Г-н Велев, напоследък много активно се обсъжда темата за еднакви правила в отделните страни членки на ЕС за изчисляване на минималните работни заплати. Заговори се за едва ли не въвеждане на „единна минимална европейска заплата“. Каква е позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по темата?
- Позицията ни е, че по този въпрос трябва да се стремим към тези държави, които най-общо казано реагираха против това намерение на Европейската комисия (ЕК) и на дискусията около него. Това са страните, в които няма единна национална месечна минимална заплата. Това са скандинавските страни, но не само.

На такова мнение са също Австрия и Италия. И така всъщност в 10 държави, а не само в 6, няма месечна национална минимална заплата. Има няколко страни, в които има единна минимална часова ставка, но няма единна месечна минимална заплата – това са различни неща и у нас ги бъркат.

Някои казват, че като се умножи минималната часова ставка, се получава единната месечна минимална заплата. Това не е правилно, тъй като никой не е длъжен непременно да работи 40 часа седмично и 21 дни месечно. Даден човек може да не работи 160 часа (приблизително 20 дни по 8 часа), а примерно 111 или 98 часа. И сумата, която ще получи накрая даденият човек за отработените часове, няма да е единна месечна минимална заплата.

Нашият Институт за устойчиво икономическо развитие въз основа на официални данни установи следния факт -  в страните, които в момента най-остро възразяват срещу тези първи стъпки на ЕК, средната работна заплата е с 66% по-висока, отколкото в страните, в които има установена единна минимална месечна работна заплата. Тоест там, където няма единна заплата, са с 66% по-високи доходите. Освен това, според крива, правена от проф. Стив Ханке, в страните, където няма установена единна месечна минимална заплата, безработицата е с 40% по-ниска.

Тоест, ЕК какво цели – България и други страни да станат като тези, които имат 66% по-високи доходи и 40% по-ниска безработица, или пък те да станат като нас? Очевидно е, че ние трябва да се стремим добрите практики на тези страни да се възприемат в повече други държави.

Другият мит, който битуваше, е как от Брюксел ще се определи равнището на минималната работна заплата. В документа за консултациите на ЕК до социалните партньори ясно се казва, че не се цели това. То е и ясно, че няма как при толкова различна производителност, икономики, брутен вътрешен продукт на глава от населението да има еднаква минимална работна заплата за цял ЕС. И не само, че не се цели постигане на еднаква минимална заплата, но и не се цели уеднаквяване на механизма, по който се определя МРЗ. Това е изрично посочено в документа от ЕК.

И това е правилно, ако обърнем внимание на нееднократно прокламираната от ЕК цел минималната заплата да е около 60% от медианната заплата (медианната е заплата, която получава човека в средата – под него, с по-ниски заплати  и над, с по-високи заплати има равен брой хора; медианната заплата е по-ниска от средната за страната). В България този резултат е дори надвишен – нашата минимална заплата е 62% от медианната, според Евростат и Европейската комисия.

- Това означава ли, че у нас минималната заплата трябва да се понижи?
- Ако имаше единен механизъм, единни правила, би следвало минималната заплата в България да се понижи, докато очакванията на хората са за обратното.

Това само илюстрира колко несъстоятелно е изобщо това да се търси и очаква, че ЕК, работодатели и синдикати на европейско равнище могат да постигнат съгласие за единни правила за цяла Европа – единни ставки, единни механизми. Както стана ясно, те при добрите примери са различни в границите на една и съща страна за различните икономически дейности, а какво остава да са еднакви за всички страни в цяла Европа.

Затова нашата позиция е неизменна от много време насам – минималните работни заплати да се договарят между работодателите и синдикатите. Ако те са постигнали съгласие кое е най-адекватното равнище на минималната заплата, кои са политиците в Брюксел, че да им кажат, че това не е правилно? Техните договорки са много по-обективни от всякакви псевдонаучни търсения и изчисления.

- Доколкото разбирам, за момента основните притеснения идват от скандинавските страни. Все пак компаниите, членуващи в АИКБ, изразяват ли някакви опасения относно идеята на ЕК и как тя ще се отрази на българската бизнес среда като цяло?
- Както казах, според оценката на ЕК ние всъщност сме сред отличниците и едва ли не трябва да си понижим минималната заплата, което, разбира се, Комисията едва ли ще го поиска. Според мен на първо място няма да се стигне до съгласие като цяло, както не се е стигало вече години наред.

Освен това, според самия договор за функционирането на ЕС пазарът на труда и равнището на доходите са прерогативи на страните членки, а не на ЕК. Но да се върнем пак към България. Ние имаме 100% покритие. Установената с постановление на Министерския съвет месечна минимална работна заплата важи за всички, по този критерий сме отличници.

Другият критерий също го изпълняваме – имаме консултации между работодателските и синдикалните организации, макар и много често те да се провеждат чисто формално. Темпът на нарастване на минималната заплата се определя в средносрочната бюджетна прогноза и всъщност тези консултации са формални – те се провеждат, за да се потвърди нещо, което е предварително известно.

От тази гледна точка, ако административното повишение на МРЗ продължи (срещу което ние се борим), въпросните консултации ще продължават да бъдат безсмислена загуба на време, но така или иначе има такъв механизъм за консултиране, отговаряме на този критерий.

За адекватността на минималната заплата сме шампиони. Над мечтаната цел сме. Ние сме сред първите три страни членки в ЕС по най-висока минимална работна заплата, отнесена към медианната.

Единственият критерий, от общо четирите необходими, по който не отговаряме напълно, е наличието на прозрачен механизъм за определянето на минималната заплата. Досега не сме създали такъв механизъм. България е ратифицирала Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ) за МРЗ, и има определен напредък по пътя към създаването на въпросния механизъм. Но писан механизъм, който да е приет от социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), все още няма.

Така че това обсъждане, инициирано от ЕК, няма да доведе до никакви промени в страната, защото на нас ЕК и досега ни препоръчва да въведем прозрачен механизъм за определянето на МРЗ, но ние така или иначе не сме го изпълнили. А другите цели сме ги постигнали, че и задминали.

- От скорошно интервю с Вас и с председателя на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров разбрах, че всъщност се обсъждат два механизма за уеднаквяване на калкулирането на МРЗ в ЕС – единият е да е 60% от медианната заплата, а другият е да се определи една потребителска кошница и МРЗ да е някакъв процент от стойността на тази кошница. При бъдещо продължаване на консултациите с ЕК каква според Вас трябва да бъде позицията на България, кой от двата варианта е по-справедлив?
- По-справедливият избор е минималната заплата да бъде процент от медианната. Защото ако в другия случай (с потребителската кошница) се окаже, че въпросният процент надхвърля размера на средната заплата, то какво би могло да се направи?

Справедливата заплата е тази, която се изработва. Не може заплатата да се подарява на една група хора, взимайки се от друга група хора. Всеки може да прави подаръци със свои пари, но да вземе от високопроизводителните работници и да даде на нископроизводителните, очевидно не е справедливо.

Справедливата заплата е изработената заплата, това не е социална помощ. Когато доходите или имуществото на дадено лице или семейство са недостатъчни за нормално съществуване, то за такива случаи си има социални помощи, социално подпомагане и те не трябва да се бъркат с минималната заплата.

- Споменахте проблема, че правителството продължава административно да повишава минималната работна заплата и на пръв поглед ефектът от това е положителен – както за доходите на домакинствата, така и за нивото на безработицата. Как обаче се отразява на бизнеса?
- Не може да се каже, че има причинно-следствена връзка между ръста на минималната заплата и спада на безработицата. Обратното е – през годините, когато изобщо има безработица, и в областите, където средната заплата е по-ниска, всъщност при рязък ръст на минималната работна заплата се увеличава безработицата, защото хората с ниска квалификация и съответно ниска производителност по-трудно си намират работа. Но ние от много отдавна не говорим за безработица, просто в България безработица няма, а има огромен, чудовищен недостиг на работна ръка – както на висококвалифицирани кадри, така и на нискоквалифицирани – и не е проблем за човек в днешно време да си намери работа, ако търси.

Забележете обаче колко много хора  плащат данък върху доходи, равняващи се на минималната работна заплата или по ниски, техният дял е недопустимо голям. Безработицата не се увеличава, защото има крещящ недостиг на хора, но е масова практика в някои сектори да се назначават хора на половин или на три четвърти работен ден заради прекалено високата минимална заплата. Тоест това е някакво проявление на сивия сектор.

За секторите, където производителността е по-ниска и където работодатели и синдикати биха договорили по-ниски равнища, би се избегнал този сив сектор. И обратното – даваме най-често IT-сектора за пример – там средната заплата е над 3000 лв. Но минималната е същата, докато иначе за този сектор би могла да бъде договорена по-висока минимална заплата.

- Имах предвид, че поне на пръв поглед би трябвало компаниите да стават по-привлекателни за работниците, но доколкото разбирам по-осезаеми са негативите, свързани административното повишение на МРЗ – принуждавате се да наемате хора на по-малко часове или пък да съкращавате броя на служителите?
- Аз не мога да говоря от първо лице по този въпрос, защото ние (компаниите от АИКБ) не правим така, но това показва статистиката, както и нашите социологически изследвания. В някои сектори има голям брой лица, които са наети на половин работен ден, три четвърти работен ден, а всъщност трудно може да повярваме, че всички те работят половин работен ден или три четвърти от него.

- Има ли някакви конкретни действия от страна на българското правителство към вашата идея за МРЗ по сектори и отпадане на минималните прагове?
- Има конкретни стъпки дотолкова, доколкото ние знаем и за догодина каква ще е минималната работна заплата, много ще се изненадаме, ако тя не е 650 лв. Тя е определена в средносрочната бюджетна програма още преди две години. Тоест ние сега полагаме усилия да направим така, че минималната заплата за 2022 г. да се договаря между работодатели и синдикати.

По принцип имаме съгласие със синдикатите за това. Имаме и съгласие и да се договарят минимални заплати по икономически дейности, като синдикатите настояват да има единна за цялата страна минимална заплата, а другите минимални заплати по дейности да са по-високи от нея. Докато нашата позиция е, че работодателите и синдикатите трябва да бъдат оставени да договарят по икономически дейности минималните заплати и ако има единна такава, тя да е  за тези дейности, където няма споразумение.

И тази единна МРЗ пак може да се определя чрез преговори на национално, а не на браншово равнище.

Ако започнат да се договарят различни минимални работни заплати по икономически дейности, със синдикатите имаме принципно съгласие да отпаднат минималните осигурителни прагове. По този въпрос имаме една идея, за която ние настояваме да е препоръчителна, а синдикатите – да е задължителна. Въпросната идея е да има и минимална работна заплата за висококвалифицирани работници, която да е по-висока от МРЗ за нискоквалифицираните работници. Съответно да има и отделна МРЗ за специалисти, т.е. общо три нива на минимални заплати.

Обръщам внимание, че в момента категориите персонал, по които все още има минимални осигурителни прагове, са 9. Същевременно икономическите дейности са 88. Ние смятаме, че икономическите дейности може да се групират в по-малък брой сектори, а категориите персонал да се групират в 3.

- Наскоро Вие заявихте в интервю, че в енергетиката „има триглав змей“ – Българският енергиен холдинг (БЕХ), фирми, свързвани от медиите с бизнесмена Христо Ковачки, и „американските централи“, заради които цената на тока за индустрията в България е сред най-високите. Работодателите от юли 2019 г. алармират за проблемите в сектора, като заради вас оставка подаде директорът на Националната електрическа компания (НЕК). Към днешна дата защо проблемите продължават да съществуват?
- От една страна причината е голяма концентрация в държавната енергетика. Всъщност ние имаме пазарна концентрация, която е обективна – на производителите АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ВЕЦ-овете на НЕК. Всички те са под шапката на БЕХ, която пък не управлява добре предлагането. Ние нямаме физически дефицит на електроенергия, а се създава изкуствено търговски дефицит и цената расте. От това се възползват определени пазарни играчи.

Преди да разкажа за действията на пазарните играчи първо искам да подчертая, че пазарът на електроенергия „Ден напред“ е референтният, най-представителният, пазар на електроенергия. Такива не са нито пазарът „В рамките на деня“, нито са дългосрочните договори. Най-много енергия се търгува на пазара „Ден напред“ и цената на тока на този пазар е определящата.

Това е цената, която гледат ЕК, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), както и търговците на електроенергия. И като се сключва договор с дадено предприятие, търговците заявяват, че ще му доставят електроенергия при цена „ден напред“ заедно с търговската надбавка. Тоест по тази цена се доставя ток на индустрията и всякакви приказки, че пазарът „ден напред“ е дребен и незначителен са проява на неразбиране и некомпетентност.

Българският пазар „Ден напред“ обаче не е добре свързан с околните държави. Очакваме в края на тази година да се получи свързаност и да може да се купува електроенергия от всички части на Европа, включително от Германия. В момента обаче сме изолирани, нямаме добра свързаност дори с Румъния. Работата на енергийните борси в Румъния и Унгария е дефазирана с един час спрямо  България. Борсите в Европа отвъд Румъния и Унгария пък работят в трети вид синхрон.

Тази несвързаност на българския пазар го прави малък и позволява на БЕХ и на групата фирми, които медиите свързват с Христо Ковачки, да го манипулират. Тази група фирми се възползват от тази ситуация. БЕХ от своя страна, вместо да увеличи предлагането на електроенергия, за да постигне разумно ниво на цените, не се държи адекватно на пазара и прави обратното.

За ТЕЦ „Марица Изток 2“ КЕВР е изчислил, че 94 лв. ѝ покриват променливите разходи, което означава, че при всяка цена над тази сума този ТЕЦ си намалява загубите. Тоест при тези постоянни разходи, които и без това се правят, ако продава над 94 лв. за мегаватчас, част от разходите ще се покрият от продажбите над тази сума.

А у нас имаме дни, в които цената на електроенергията е далеч над 135 лв. – цената, при която ТЕЦ „Марица Изток 2“ би си покривала и променливите, и постоянните разходи, че и ще печели. Има часове, в които цената на мегаватчас достига и дори превишава 200 лв. И въпреки това този ТЕЦ работи на половин, дори на една трета, от общата си мощност.

Тоест той има свободни мощности, които ако работеха, хем биха нормализирали цената на пазара, хем ТЕЦ-ът би постигал положителни финансови резултати. И въпреки това такова нещо не се случва. И тук ние започваме да ставаме подозрителни защо не се прави. За да се осигури възможност на тези, които манипулират пазара, да продават скъпо ли?

Ако е така, то това е абсолютно безобразие, защото българската индустрия е ориентирана към износ. На международните пазари нашите предприятия се състезават с наши конкуренти, които доставят електроенергия на много по-ниски цени. Ако пък се фокусираме върху американските централи (ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3), се вижда нещо повече – България им продава на тях електроенергия на цени, по-ниски, отколкото купуваме ние, потребителите в страната.

Причината е, че към цената на електроенергията, която се доставя в страната, се добавя данък „Задължение към обществото“, който се е изродил в „Задължение към американските централи“. Това задължение е в размер на 10.70 евро на мегаватчас, като то се плаща само от българските потребители. Чуждестранните клиенти на български ток не го плащат.

Но това е някакъв вид „екстра“. И без тези 10.70 евро за първите вече три седмици на тази година сме с най-висока цена на електроенергията. Затова тази година ние вече станахме нетен вносител на електроенергия. По-рано цените бяха по-ниски и България изнасяше над 15% от произведения си ток към други страни.

А днес, енергията за износ, освободена за разлика от тази за вътрешния пазар от надбавките за „американските централи“ пак е с по-високи и не можем да изнасяме ток, защото никой не иска да купува при тези цени. Дори обратното – ние внасяме по-евтин ток. За нормализирането на цените на електроенергията пречи недостатъчната свързаност на българския енергиен пазар, която би ни позволила да внасяме още повече евтин ток и да балансираме цените.

- В ситуацията, която описвате, по-голямо свързване на българската енергийна мрежа към международната определено би помогнало. Но ще реши ли това проблемите с високите цени на тока, ако държавата продължи да подкрепя негласно картелите на други фирми, както и ако продължи да се плаща държавна помощ на „американските централи“? Не трябва ли държавата да предприеме някакви мерки за нормализиране на ситуацията на пазара с ток още преди постигането на по-голяма свързаност с другите страни?
- Да, определено имаме забележки към самата държава. Нас ни притеснява, че посочената цел за постигане на свързаност е 15%. Ние трябва да се стремим към много по-голяма свързаност, защото тя дори и сега е по-голяма, но на практика не се използва. Това се нарича осигуряване на капацитети за трансграничен пренос, като теоретично и физически страната ни има такива капацитети, но след като не е осигурено от Електроенергийния системен оператор (ЕСО)  използването им, свързаността се понижава.

Тази ниска цел за постигане на свързаност е подозрителна за нас. Следим много внимателно пазара и недоволството на нашите членове е огромно. Предстои ни обсъждане и на по-радикални мерки. Нека си спомним през 2015 г. какви национални протести имаше на работодателските организации, на индустриалните предприятия срещу скока на цената на тока.

В момента цената на тока всъщност е много над нивото ѝ след скока през 2015 г. От тогава тя се повишава стъпка по стъпка и ние вече сме обект на синдрома на сварената жаба. Нещата вече са преминали всякакви разумни граници и предстои да предприемем мерки. Вече сме внесли жалба срещу картела и в Европейската комисия, и в българската Комисия за защита на конкуренцията, отправили сме сигнал и до прокуратурата. Няма да престанем да алармираме обществото и да оказваме натиск за решаване на проблема. Ако това не помогне, ще трябва пак да се правят протести, колкото и да не отива на работодателите да се занимават с такива неща.

- В тази връзка в края на миналата година имаше коментари в публичното пространство, че цените на тока не са се понижили от последните протести и защо бизнесът не протестира повече. На какво се дължеше вашето привидно спокойствие досега, изчаквахте какво ще предприеме българската държава и ЕК ли?
- Алармирахме чрез медиите за тази ненормална ситуация и ако в обозримо време няма успокояване на пазара, ще предприемем действия. Особено когато в началото на февруари предприятията получат фактурите си за януари и тези, които не следят борсата и които не са разбрали какво става, го видят по фактурите си. Тогава очаквам голямо недоволство.

- По отношение на другата „глава“ – БЕХ. Според Вас какво би могъл да предприеме Холдингът конкретно за подобряване на ситуацията?
- Конкретно от БЕХ очакваме да управлява по-добре предлагането. Във възможностите на Холдинга е да управлява предлагането с цел постигане на по-разумни цени, конкурентни цени, такива, които да не убиват конкурентоспособността на българската индустрия. Тази свързаност, за която говорим, е част от дейността на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който е под шапката на БЕХ, т.е. свързаността също до голяма степен зависи от БЕХ.