Бившият шеф на следствието: Преди да убият Илия Павлов, Доган прекъсна отношенията с него

София, България 09 Авг. 2010, 08:38 2167 прочита 0 коментара

След доклада ми за корупцията от "Позитано" разкатаха семейството ми.

Ангел Александров е роден на 27 декември 1949 г. в Дупница. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1974 г. През 1975 г. е назначен като следовател в отдел &bdquo;Следствен” на Софийско градско управление на МВР. В началото на 1983 г. е преместен в стопанския отдел на бившето ГСУ на МВР, а впоследствие в отдела за разследване на диверсионно-терористични актове. През ноември 1992 г. е назначен от ВСС за ръководител на отдела за разследване на престъпления против икономиката в Национална следствена служба (НСлС). На 13 февруари 2004 г. става директор на Национална следствена служба. През 2007 г. избухва скандал, в който са намесени Румен Овчаров, Ангел Александров, Корнелия Нинова, изпълнителният директор на "Булгартабак" Христо Лачев, след който Александров подава оставка като директор на Национална следствена служба (НСлС). Сега е завеждащ отдел в НСлС. Наскоро излезе на пазара скандалната му книга “Записки от следствието. Спомени и размисли”. - През 2007 г. като шеф на Следствието сте написал доклад, в който разкривате корупционни схеми. След това срещу вас започва натиск, заплашват семейството ви. Какво точно се случи, господин Александров? - Много хора, включително моят приятел Доган, тогава ме питаха: “Какви са тези комисионни, които се искат от инвеститорите – 30 на сто, хората няма да стъпят в България?!” Аз написах доклада за корупцията. След неговата поява започнаха удари отвсякъде. Заплашен бях с физическа разправа. От среди на ДПС ми казаха, че хора с големи финансови възможности ще ме ликвидират физически и психически. Изкаран бях най-големият престъпник и рекетьор. Когато Христо Лачев, шефът на “Булгартабак”, беше поканен от ДПС да напусне поста си, той излезе по една телевизия и каза, че съм му бил искал чрез някой си 150 000 лв. на месец... Това беше негова защитна реакция, продиктувана от среди в БСП - Р. Овч. и компания. Хванаха се за ръчичка Лачев и тази група и сътвориха клеветата. Бях “елегантно” принуден да напусна поста си. Доган ми каза: ”Видя ли този Лачев докъде те докара, как те опозори?!” Отговорих му: “Удари ми един шамар, понякога мога и да греша за хората!” - Защо ви е попитал това? - Когато БСП искаше да назначи Лачев за шеф на “Булгартабак”, Овчаров беше министър на икономиката и ме помоли: “Дай едно рамо, говори с Доган!” Говорих. Доган не беше съгласен да се назначи това лице. И е бил прав. - След оставката сте искали да участвате в конкурс за прокуратурата, но са ви намерили някакви прегрешения? - Същият щаб на “Позитано”, който се занимава с дезинформация и контрадезинформация, пусна, че съм информатор на братя Галеви и съм им издавал като шеф на следствието какви разработки има срещу тях. След едно заседание на високо равнище в МВР съм им бил казал: “Галев, скривайте се, покривайте се в Рио де Жанейро!” На бивши оперативни работници като “братя Галеви” не е необходимо да им се съобщава такъв световноизвестен факт - че са на разработка! Аз познавам Ангел Христов и Пламен Галев от друго време – те бяха “барети”, след това бяха служители на БОП-а. Бяха едни прекрасни колеги тогава. Участвали са в разкриването на много тежки престъпления в региона. След това през 90-те години им измислиха някакви престъпления, но бяха оправдани по всичките 6 дела... Това беше измислено, за да ме дискредитират и да не мога да постъпя в прокуратурата. Вярно е, че съм от Дупница, но с този град вече ме свързват само гробовете на сестра ми и родителите ми... - Защо сте в лоши отношения с Румен Овчаров? - Румен Овчаров възприе като лично отношение от моя страна излизането на писмото на обвиняемия Вальо Топлото от ареста със съкращението Р. Овч., в което той се разпозна. А аз нямам нищо общо с това. От арестите и затворите всичко може да влезе и излезе... По старата шега – само кораб не може. - След скандала Румен Овчаров – Александров всички са се отдръпнали от вас? - Бойко Борисов ми се обаждаше като кмет. Вика: “Защо не се обаждаш, аз съм зад теб!” Казах му: “Много сте зад мен, малко останахте приятели пред мен!” - Много се коментира вашата близост с Ахмед Доган. Вие на практика сте следователят, който го е вкарал в затвора навремето… - Дори президентът Желев беше изразил учудване как може Ахмед Доган да поддържа приятелски отношения с палача си. Девет месеца от юни 1986 година съм му водил следствието. Не е възможно само по “работа” да се говори. Ние сме и хора. По време на бунтовете при т. нар. възродителен процес през май 1989 г. Доган отново беше замесен и го върнаха от Пазарджишкия затвор в следствието на ул. “Развигор”. Тогава си разменихме и остри реплики. Посегнах да се здрависам с него, а той ми каза: “Не се ръкостискам с убийците на своя народ!” В продължение на три дни имахме много тежки разговори. Той обяви гладна стачка. Един ден тъкмо го бяха довели в кабинета ми и той припадна. Изнесоха го на ръце. Ходих в килията да му нося нектар, разговарял съм с него - не искаше да контактува с никой друг. Успях да го убедя да спре гладната стачка. И без това беше едно джезве кокали... Казах му: “Абе, човек, изтрай, до края на годината всичко ще се реши!” Интуитивно съм го усещал. По това време цялата страна пламтеше. - Как си обяснявате, че Доган е бил агент на ДС? - Турското население има една особеност. Те искат винаги да са лоялни към държавата и държавата да е лоялна към тях. Това, че ще бъде агент на службите за такъв човек не е притеснително. Изчел съм всички материали от т. нар. агентурно досие на агент Сава, но никъде не открих нещо, което да го уличава, че е издавал свои хора. Той е готвен за агент на външното разузнаване. - Кога за пръв път се видяхте с него след 10 ноември 1989 г.? - Доган вече беше депутат и дойде при мен в следствието на “Развигор”. Обади се от пропуска и вика: “Ахмед Доган!” Питам го: “Да не си дошъл да ме арестуваш?!” Дойде в кабинета ми и разговаряхме 3-4 часа. Говорихме чисто човешки неща. Когато го задържахме, синът му Демир беше на 6 месеца. Питах го какво прави сега, какво прави тогавашната му приятелка Таня Желязкова, живеят ли, не живеят ли заедно... Такива неща. - Богат ли е Доган? - Има много легенди. Един бизнесмен веднъж ме пита: “Ти го познаваш Доган, той има присъствие 18 процента еди-къде си. Готов ли е на една бизнес среща да обединим усилията си...” Викам: “Ще го питам, нямам представа от тези неща.” Доган се смее: “Нямам!” Обади се на един човек, пусна телефона на високоговорител и го пита: “Колко процента имам аз еди-къде си?” Онзи вика: “Илия Павлов очаква, че новото правителство на Костов ще смачка този обект и ми каза - дай да запишем и Доган като акционер и няма да има пипане!” Годината преди да убият Илия Павлов си говорим с Доган: “Ще ходиш ли на рождения ден на твоя приятел?” А той: “Не, няма да ходя! Имам си съображения!” - Какво е вашето лично мнение по скандала с Ахмед Емин, шефът на кабинета на Доган, самоубийство ли беше това? - Абсурд е Доган да организира “самоубийство” на Ахмед Емин в т. нар. сараи. Най-обикновената житейска логика сочи, че ако искат да “самоубиват” някого, ще го направят в Анталия, примерно, а не по този скандален начин – в “сараите”, при положение че той чака за среща с Доган. Това е абсурд! Пък и Доган не е екстремист – познавам го добре! - Казвате, че вече не поддържате връзки с Ахмед Доган. Защо? - Охладняхме. Имам усещането, че аз не съм вече угоден субект. Вече не е този човек, с когото аз съм имал приятелски взаимоотношения. И политикът в негово лице няма нужда от мен като приятел. Не искам да се натрапвам... Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА