Богомил Герасимов е един от най-успешните ни дипломати от кариерата по времето на соца. Бил е наш представител в Индия, Индонезия, Япония, Англия и Мексико.
<em>Като писател е автор на много любопитни книги, две от които се ползват с небивал читателски интерес &ndash; &bdquo;Дипломация в зоната на кактуса&rdquo; и &bdquo;Тайнствената сила на пирамидите&rdquo;. Дипломатът е имал честта не само да познава, но да бъде личен приятел на много знаменити личности на епохата. Между тях е големият приятел на България - мексиканският президент Хосе Лопес Портильо. <br /> <br /> С усилията на двамата в Мексико се провеждат чествания по повод 1300-годишнината на България на високо правителствено ниво. Това обаче са и последните месеци от живота на вдъхновителката и организаторката на тържествата - Людмила Живкова. За нейната кончина Герасимов има своя версия, напълно различна от тези на повечето ласкатели около клана Живкови. И до днес дипломатът търпи пасивите на своята откровеност по въпроса &ndash; хулен е като клеветник. В миналото правят опит скандално да го освободят от дипломатическа служба. Днес Герасимов живее като скромен пенсионер. И не крие истината пред &bdquo;ШОУ&rdquo;. Колкото и грозна и неудобна да е за някои тя. <br /> </em><br /> .<strong>...........................................<br /> - Г-н Герасимов, вие сте един от най-успешните ни посланици от миналото, а са се опитали да ви уволнят като посланик в Мексико...<br /> </strong>- Срещу мен се появи донос от касиера Христо Подскочиев, и то в момент, в който аз поисках ревизия, тъй като установих че посолството е в преразход с 30 000 долара. Той от своя страна превантивно написал около 15 &ldquo;обвинения&rdquo; срещу мен, част от които нарекох &ldquo;творения на човешката подлост&rdquo;. От София обаче ми пратиха за ревизор един Цоню Ваньов, който, за да уреди жена си в Мексико, направи всичко възможно да спаси виновния касиер. Ревизията не призна пътуване на съпругата ми до Коста Рика, въпреки че тя по протокол трябва да ме придружава при връчване на акредитивни писма. И т.н. <br /> <br /> Наложиха ми заповед за наказание и да върна сумата от 1660 долара за самолетните билети, с които пътувахме до София поради заболяване на малкия ми син Юли. Обадих се на Людмила и й казах, че това е акция срещу мен. Попитах я дали ще говори с министъра &ndash; с Петър Младенов, а тя ми отговори: &bdquo;Не. Ще говоря с баща си!&rdquo;. По-късно разбрах, че от МВнР са пратили писмо до прокуратурата. То завършваше с: &ldquo;Преразходите за 1979 г. са одобрени и преведени на посолството ни в Мексико&rdquo;. Няма да забравя срещата ни късно през нощта с Людмила във вилата в Бояна. Тя се опитваше да ме успокои. Намекна за собствените си разочарования от хора, които се опитват да я атакуват, но не спомена имената им. <br /> <strong><br /> - Доколкото съм чувала, е имало някакъв списък с имена на хора, който уж бил намерен след смъртта й в нейната каса &ndash; на 28 души, които били виновни за смъртта й&hellip;?<br /> </strong>- Това го чух от Живко Попов, който ми съобщи че за моя &ldquo;чест&rdquo; и моето име било там, сред имената на Лилов, Луканов, Петър Младенов, Светлин Русев и т.н. Истината е, че Милко Балев и други около Живков дирижираха интригите и това всъщност донесе огромно разочарование у Людмила от собствения й баща. И друг път съм казвал, че тя разбираше, че той е заобиколен от хора, готови да го предадат, а това рушеше детската й представа за него, че е силен и непобедим. Самата тя бе заобиколена от ласкатели, които я ненавиждаха и когато прозираше тази истина, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>у нея се е прокрадвала мисълта за самоубийство. <br /> </strong></span><br /> Дори Левчев &ndash; един от тия ласкатели, в интервю от 97-а година се присъединява към версията за самоубийство, като разказва, че му дала бяла кърпичка, каквото се правело на прощаване. Този човек говори с метафори и непрекъснато завоалира истината.<br /> <br /> <strong>- Знам, че Людмила обаче е искала от вас да не прикривате какво се е случило в Мексико...<br /> </strong>- Никъде по света, дори и в Съюза, не се проведоха такива грандиозни тържества &ndash; на най-високо правителствено равнище за 1300-годишнината на България, както в Мексико. Но всъщност точно там Мила бе в такова халюциногенно състояние, че не можа да присъства на тези тържества. Това е самата истина. В Мексико се пазят кадри от тържествата и те биха могли да послужат за доказателство на думите ми, че Людмила не бе посрещната на летището, както говорят хора като Вера Ганчева и Левчев, защото тя не бе в състояние да слезе от самолета &ndash; <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> беше изнесена оттам <br /> </strong></span><br /> У нас обаче тази истина бе скрита. Както и истината за смъртта на Людмила. Прокарваха някакви глупости, че финансовите злоупотреби на някои хора около тържествата по 1300-годишнината толкова я разочаровали, че паднала и умряла. Такава е една от поне шестте версии, които съм чувал. Пълни глупости! Разочарованието не е повод за самоубийство. Людмила бе посветила живота си на една кауза &ndash; такъв човек не иска да умре, не се самоубива. Нито Вера Ганчева, нито Левчев са били с Людмила от март до юни в Мексико &ndash; последните 4 месеца преди смъртта й, за да говорят каквото и да е. <br /> <br /> <strong>- На какво отдавате тогавашното й състояние?<br /> </strong>- Взела е нещо да се ободри, но е подействало с обратен ефект. Чели сте Кастанеда и знаете, че по онези земи се говори за &ldquo;мескалито&rdquo; &ndash; индианците го правят от кактус или гъба. Вероятно го имат и в Индия. Мила се връща от Индия и след 4 часа лети закъм Мексико. Пристигна, казах вече как. В продължение на дни <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не виждаше и не чуваше &ndash; беше в халюциногенно състояние <br /> <br /> </strong></span>в апартамента си. Излезе от това състояние чак след официалното честване и след пътуването ни до Пуебла. Без нея открихме улица на името на София, а вестниците у нас писаха друго. Людмила се пробуди на 6 март. Тогава ни посрещна на вратата - бодра и с шапка на главата, и с думите: &bdquo;Няма ли да откриваме изложбата?&rdquo;. &ldquo;Тя беше открита вчера...&rdquo;, казах. &ldquo;Така ли?&rdquo; &ndash; ме попита и замалко щеше да се разплаче. Извика ме в стаята си. Каза ми: &bdquo;Аз не бях болна, Богомиле. Разбирам, че ви поставих пред трудно изпитание, но нямаше друг избор!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- За какво е говорила според вас?<br /> </strong>- Обяснил съм го в книгата си &ldquo;Дипломация в зоната на кактуса&rdquo; &ndash; в главата &ldquo;Мислете за нея като за Агни&rdquo;. Тя следваше източни ритуали, беше аскет и се преуморяваше твърде много. В Мексико обичаше да посещава базиликата на Гуадалупе и катедралата в Пуебла. Людмила не изповядваше християнската религия, а беше посветена в индуизма и Бялото братство. В индуистката религия съществува една двойственост &ndash; Шива е и Разрушителят, и съзидателят - регенериращият обратно към живот. <br /> <br /> <strong>- Това ли е имала предвид, като ви е казвала, че ще умре, &ldquo;когато тя реши&rdquo;?<br /> </strong>- Людмила често бе объркана, защото имаше лоши съветници, с претенциите на гурута. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Такъв беше Богомил Райнов. <br /> </strong></span><br /> Ако не бяха около нея нечистоплътни хора като него, Мила щеше да знае как да живее, без да пропуска чрез аскетизма си много неща от живота. <br /> <br /> <strong>- Откога познавате Людмила?<br /> </strong>- От много години. Тя идваше при нас в Лондон да учи английски. Много спомени имам... Веднъж ме пита: &bdquo;Кажи какво те вълнува?&rdquo; Искам, викам, да се върна в България. &bdquo;Без мое разрешение няма да мърдаш оттука&rdquo;, ми каза тя. Създал си толкова връзки, полезни връзки и ще искаш да си ходиш!&rdquo;. Ти, викам, трябва да знаеш какво се приказва по мой адрес. А тя: &bdquo;А по мой?! А за похожденията на Иванчо?!&rdquo; &ndash; така ми отговори. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли Людмила Живкова връзка с Левчев според вас?<br /> </strong>- Сексуална &ndash; не. Според мен просто й се слагаха разни мъже. По обясними причини. А тя беше хубава жена. Обличаше се елегантно. Носеше и тюрбан, и шапки &ndash; питали са ме защо. Освен че й отиваха, мисля, че е искала да прикрива белези от катастрофата. Тази катастрофа със сигурност има отношение и към психическото й състояние.<br /> <strong><br /> Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong>