Бориса Тютюнджиева е една от най-красивите българки. След раздялата с продуцента и тв водещ Андрей Арнаудов тя се покри и все по-рядко се показва в медийното пространство. Прави изключение за „ШОУ“, като говори за нещата, които я вълнуват в момента. Родена е на 11 октомври 1990 г. в София. Започва своята кариера през 2006 г., когато печели конкурса „Кралица на красотата“. Същата година представя България на конкурса „Мис Кралица на красота“ в Китай. След това започва кариера на модел в Италия, като рекламира редица световни марки. През 2012 г. се снима в петата част на американската хорър поредица „Погрешен завой“. През същата година участва в четвъртата и последна част на „Спокойно езеро“ в ролята на сексапилно момиче.
- Бориса, непрекъснато във фейсбук качваш снимки от екзотични дестинации. Къде обикаляш и какво правиш там? 
- Много ми е приятно, че отново давам интервю точно на вас и вашите читатели. Наскоро се прибрах от Малдивите. Бях поканена да снимам фотосесия за един прекрасен детоксикиращ чай за отслабване, който набира популярност по целия свят, и избраха точно мен за свое рекламно лице. Съчетах работата с удоволствието и се заредих със слънчеви лъчи. Мястото е може би най-красивото кътче на света, на което съм била и ви пожелавам да го посетите. Прекрасна природа и кристална вода.

- На един фотос от Малдивите се вижда и мъжка ръка – ще разкриеш ли кой е човекът до теб? Защо го пазиш в тайна?
- (Бурен смях.) Това е любимият ми въпрос. Имам човек до себе си от близо 2 години вече, но държа да не коментирам повече по темата. Важното е, че се чувствам много обичана и щастлива.

- Като че ли в последно време страниш от медийното пространство?...
- Съвсем съзнателно винаги съм се стремяла да стоя настрана от прожекторите. Излизам под тях само и единствено когато има какво да кажа и покажа. Не съм привърженик на натрапването в медиите.

Точно поради тази причина 
не посещавам светски събития 

А и се чувствам по-добре, когато хората коментират успехите ми, а не личния ми живот. Нямам нужда от оценката на хората и от коментарите им, по-скоро се фокусирам върху по-стойностите неща в живота – хората около мен, приятелите ми и кариерата ми.

- Правиш ли си често равносметка на живота, на отминали събития, на успехи, на провали?...
- Аз съм човек, който не гледа назад. Научих се с времето, че каквото и да ти се случва, трябва да го приемеш с усмивка и да живееш живота си за момента. Няма минало и няма бъдеще, има само сега. Радвам се с пълна сила на живота и се раздавам с цялото си сърце. Не се жалвам какво и как е можело да бъде или какви провали са минали през живота ми. Аз съм боец, падам, ставам и продължавам.



- Интересуваш ли се от книги за духовно израстване и научи ли нещо от тях, промени ли се по някакъв начин мирогледът ти?
- Разбира се, че се интересувам. Изчела съм тонове книги, които много са ми помогнали през различните етапи на живота ми. Най-новото, което четох, е книгата на Мо Гаудат (главният бизнес директор на Гугъл – б.а.): “Solve for Happy”. Препоръчвам силно книгата на хора, които се интересуват от духовно израстване. Понякога книгите ни дават онзи отговор, който никъде другаде не можем да намерим. Четете!

- Ходила ли си при врачки, баячки, ходжи и какво са ти казвали? 
- (Смее се.) Когато бях малка, ходих веднъж или два пъти по врачки, но като цяло не вярвам в такива неща. Вярвам, че човек си има свой собствен път, по който трябва да мине, и каквото и да ти кажат тези врачки или баячки, няма никакъв смисъл. Най-важното е да си позитивен и да знаеш, че 
за всяко нещо в живота има причина

Приемаш и продължаваш напред без страх. Най-доброто предстои..

- Усещала ли си някаква неземна сила, която ти помага Отгоре? Била ли си на косъм от смъртта и ангели да те спасят и оставят на този свят? 
- Усещала съм, че има нещо, което ме пази. Аз съм си диване и са ми се случвали доста страшнички неща. Вярваща съм и вярвам най-много в Бог. Той ме закриля и винаги ми помага. Това е най-голямата сила на света – вярата!

- Колко пъти си усетила нож в гърба от човек, когото си мислила за приятел? Как посрещаш предателствата и имаш ли истински приятели? 
- Едва ли има някой човек на Земята, който да не е бил предаван, но истината е, че с времето осъзнавах, че „монетата винаги има две страни”. Не обичам да бъда съдник и да раздавам правосъдие. Има хора, които вече не са в живота ми и има причини да не са в него. Вярвам, че хората са разпределени спрямо етапите в живота ти. Понякога срещаш някой, за да те научи на нещо; да те нарани, за да израснеш и да продължиш напред. Не задържам в себе си лоши спомени от хора и случки, важното е, че днес и сега съм заобиколена от истински и качествени хора. Аз съм щастливка и смея да твърдя, че имам прекрасни приятели и семейство. Те са моето огледало, когато греша, и моят стимул, за да продължавам все по-стремглаво напред.

- Имаш ли амбиции към киното? Всички знаем, че се снима в „Погрешен завой” – ужас, който се превърна в любим на много хора. Разкажи как се стигна до поканата тогава и какво изпита, когато го гледа завършен? 
 - Аз съм се снимала и в български сериал, и в холивудски продукции и чувството е наистина уникално и несравнимо. Живот и здраве, ако Господ е рекъл, ще ме гледате отново в някоя впечатляваща продукция. Относно „Погрешен завой”, екипът, с който работихме, беше страхотен и цялото заснемане мина много приятно. Когато работиш с професионалисти, е лесно. Моята роля се породи случайно. Просто режисьорът Деклан О’Брайън беше попаднал на мои снимки - викнаха ме на прослушване, провериха английския ми и ми дадоха ролята в същия ден. Божа работа!

- А за риалити формат готова ли си? Или се разочарова от „Къртицата”, където те разпънаха на кръст?
- „Къртицата” беше един от най-прекрасните етапи в живота ми. Не бих казала, че съм разочарована, напротив. Припомних си колко съм силна, опознах се изключително дълбоко и беше голяма школовка за мен. За момента не съм участвала в други риалити формати, тъй като не отговарят на концепцията ми. Аз обичам действия и предизвикателства. Не си представям да бъда заключена в едно място и да акцентирам главно над битовизма. Получавам предложения всяка година, но съм човек, който никога не прави нищо на всяка цена. Ще видим занапред, ако дойде някое приемливо предложение, аз съм отворена.

- Спомняш ли си какво си купи с първите изкарани пари? 
- С първите ми изкарани пари си купих бонбони, тъй като бях доста малка. Родителите ми ме учиха на труд от много малка. Имахме ресторант, книжарница и видеотека и редовно помагах на персонала. Важно е да се създават работни навици на децата и благодаря на родителите ми за това. 

Интервю на Красимир Красимиров 
 

ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ИНФОРМАЦИИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА