Юристът основател на Института за модерна политика Борислав Цеков пред "Стандарт" за предстоящите парламентарни и президентски избори и новите партии в парламента и коалиции във властта


- Господин Цеков, 2020 беше доста особена година. Как бихте я обобщили Вие?
- Това бе наистина една необикновена година, включваща много изпитания и за обществото, и за управлението. В крайна сметка България и в края й продължава да се движи по инерция - това ми е оценката за годината в две изречения.

- А 2021-ва дали ще бъде по-тежка с оглед на това, че предстоят и избори, хората вече се измориха от мерките и удължаванията на извънредните ситуации.
- Без съмнение ще бъде по-тежка от гледна точка на социалните и икономически последствия на корона кризата и извънредната епидемична обстановка. За съжаление, в България мерките за реално подпомагане и на бизнеса, и на гражданите, не са достатъчни, и това пречи на поддържането на икономическия ритъм в държавата.

Вместо в условията на криза държавата да подпомага бизнеса с бързи процедури, без излишни забавяния, тя затлачва икономиката с все повече процедури.

Данъчните органи буквално репресират бизнеса в стремежа си да извличат повече пари, дори когато това е незаконосъобразно. А това е една картина, която, доколкото познавам ситуацията и в Америка, и в Европа, не се наблюдава в други държави. Това ще има в краткосрочен план доста негативни последствия за икономическия растеж.

- А от политическа гледна точка?
- Аз смятам, че през следващата година ГЕРБ ще съумее да запази позициите си на водеща политическа сила и ще се върви към нова коалиция в управлението.

ГЕРБ ще се опита да остане на власт на всяка цена, тоест ще бъде готов на коалиция с всеки, който е влязъл в парламента и търси да се коалира с тях. Така че аз не очаквам радикални политически промени през следващата година в резултат на парламентарните избори.

- Коментира се, че в началото най-вероятно няма да може да бъде съставен кабинет, че може да се върви към повторение на изборите. Какво е Вашето мнение?
- Има такава хипотеза, но това е нормална част от политиката. Виждали сме го много пъти в много други държави, защо да не го видим и у нас?

Напълно е възможно да има патова ситуация в парламента. Но, познавайки манталитета на българските партийни върхушки, аз се съмнявам, че ще изпуснат кокала, образно казано, и ще тръгнат веднага към едни нови избори.

Напротив, дори с цената на безпринципни компромиси, скрити, разбира се, зад помпозни фрази за национално съгласие и единение, ще бъде сглобено политическо мнозинство, което да излъчи кабинет в следващия парламент. А тук голямата битка ще бъде дали това правителство ще е отчетливо доминирано от ГЕРБ, или не.

- Каква избирателна активност очаквате, при положение, че хората са сравнително уплашени от пандемията?
- Не мисля, че това ще се отрази съществено на избирателната активност. За мен големият проблем, който може да възникне на предстоящите избори, е така нареченото "машинно гласуване".

За него нито администрацията е подготвена, нито има сериозни гаранции за сигурността на машините, които ще бъдат внесени. България ще бъде една от броящите се на пръсти държави, които прилагат машинно гласуване, и това е заредено с много рискове за манипулиране и фалшифициране, или просто за технически провал на изборите.

Затова смятам, че хората трябва да бъдат призовавани да гласуват с хартиени бюлетини, а не с машините, ако искат гласът им наистина да бъде отчетен.

- Колко формации можем да очакваме в новия парламент? Ще се разпери ли ветрилото?
- Аз не мисля, че ще има сериозно раздробяване на парламента. Със сигурност ГЕРБ, БСП и ДПС са вътре. Оттам насетне дали партията на Слави Трифонов ще успее да влезе, е един от големите въпроси на тези избори.

Що се отнася до останалите, сериозни шансове имат "Демократична България". Нови и нововъзникващи коалиции, формации и движения много трудно могат да преодолеят 4-процентовата бариера. Не се роди партия на протеста, който приключи преди около месец, и тази политическа енергия няма да вкара нов сериозен политически субект в следващото Народно събрание.

- Така нареченото "Отровно трио" подписа с Мая Манолова. Според Вас как това ще повлияе на избирателите им, които на практика са на полярни позиции?
- Това са някакви опити за консолидиране на политически субекти, които си дават сметка, че задачата им да влязат самостоятелно в парламента е непосилна. Очевидно с такива коалиционни комбинации ще се опитат да влязат в Народното събрание и да получат партийна субсидия.

- Удачно ли е избрана датата на изборите да бъде през март, след като можеше евентуално да е през май?
- Решението на президента да обяви еднолично, без консултации една дата, решена "на тъмно" в неговия кабинет, е доста прибързано.

В такава динамична обстановка с оглед на корона кризата месеци по-рано да се фиксира една дата е доста самонадеяно. И е напълно възможно събитията да опровергаят първоначалното намерение на президента и изборите да бъдат изместени в рамките на конституционния срок, който позволява изборите да бъдат насрочени в срок от два месеца от изтичането на мандата на Народното събрание.

Но за мен е изключително лошо за държавността подобно поведение на висши държавни институции като президентската да вземат еднолични и кабинетни решения по толкова важни теми, без характерните за нашата политика и прилагани винаги досега консултации с основните партии. Едноличните решения никога не са добри и не показват висока демократична култура.

- А какво очаквате от предстоящите президентски избори?
- На тези избори за мен големият въпрос е дали господин Борисов ще се кандидатира, защото това може да размести сериозно пластовете. Вторият въпрос е дали господин Радев ще съумее да спечели подкрепа от избирателите, благодарение на чиито гласове той беше избран - БСП и ДПС.

Към днешна дата сигналите, които идват от БСП, са  по-скоро неблагоприятни за една бъдеща кандидатура на господин Радев. А ДПС, както знаем, дори поискаха оставката му, тоест разграничиха се от него.

Това поставя господин Радев в изключително сложна ситуация, защото от тези малко повече от един милион гласа на първия тур, 90 на сто бе на избирателите, гласуващи за БСП и малка част на ДПС. Тоест - без партийния електорат на БСП една бъдеща кандидатура на господин Радев е почти обречена.

Така че пред него стои това предизвикателство - как да спечели партийна подкрепа, която да направи кандидатурата му значима, ако реши да се кандидатира.

- В същото време вляво като че ли няма друга значима фигура за президент, или поне такава не е лансирана?
- БСП през всички тези години, когато реши да участва със своя кандидатура, винаги намира решение. Да не припомням, че са издигали напълно неизбираеми за онова време фигури като Георги Пирински или проф. Иван Маразов.

Така че, ако БСП реши да намери своя президентска кандидатура, включително в лицето на тяхната партийна лидерка, това ще превърне основния двубой в тези избори между ГЕРБ и БСП, което ще остави Радев извън играта.

Разбира се, може и напрежението между БСП и господин Радев да бъде преодоляно и той отново да бъде подкрепен от БСП. Но пък тогава целият въпрос ще се съсредоточи основно върху това - кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ.