Д-р Георги Иванов завършва Медицинския университет - София, през януари 2016 г. с отличен успех, за което при дипломирането получава приза “Златен Хипократ”. В момента специализира урология в Клиниката по урология в Александровска болница.
- Д-р Иванов, какво ви мотивира да имате отлични знания на всички изпити? Защото не е тайна, че следването по медицина е едно от най-трудните.
- За мен никога не е било самоцел да бъда пълен отличник. Просто исках да бъда подготвен, за да стана добър лекар. Това беше единствената причина да се подготвям усърдно и системно за всеки изпит. Вярно e също, че дисциплините ми бяха интересни. Намирам лекарската професия за призвание. Затова нещата се получиха естествено. Неусетно се стигна до титлата “Златен Хипократ”. 

- Има ли лекари в семейството ви?
- Дядо ми е бил фелдшер. Дълго време е бил районен лекар в различни региони на България. Накрая приключил кариерата си в Плевен, в Катедрата по съдебна медицина. Баща ми е лекар - специалист по вътрешни болести, а майка ми работи като медицинска сестра. И двамата са в Окръжната болница в Плевен. Така че семейството ми е отдадено на тази професия. 

- Какво ви привлече към урологията като специалност?
- Дълго време смятах да се занимавам с вътрешни болести. Но когато трябваше да взема окончателното си решение, осъзнах, че ми допада по-директно да помагам на пациентите и да виждам резултата от действията си. Затова се обърнах към хирургичните специалности. Доц. Костадин Ангелов (директор на Александровска болница) беше така щедър да ми предложи да опитам в някоя от клиниките на Александровска болница. Заради титлата “Златен Хипократ” искаше да ме привлече към своя колектив. 
Отидох в Клиниката по урология, хареса ми и реших да остана. Това е много интересна, развиваща се специалност, която включва в себе си и големи хирургични намеси при онкологични и други заболявания, и програмата по бъбречна трансплантация, както и много микроинвазивни, лапароскопски, дори роботизирани операции. Урологията дава голямо разнообразие от възможности на лекаря да помага на пациентите.  

- Обмисляхте ли да отидете на работа в чужбина?
- Не, въпреки че съм подготвен езиково - владея английски и немски език, имам съответните сертификати. Не съм имал сериозно намерение да работя в чужбина в нито един момент от следването си. От една страна, смятам, че дължа това на хората и на държавата, която е инвестирала в моето образование.  От друга страна, в момента не искам да напускам семейството, близките си хора. Със сигурност обаче обмислям възможности да ходя в чужбина за кратки обучения и придобиване на повече опит.  

- Семеен ли сте и дали ви стига заплатата на млад лекар? 
- Заплащането е болезнена тема за младите лекари в България. Признавам си, че дори и на тази възраст се налага родителите да ми помагат. А сега още не съм семеен. Мога да кажа обаче, че нещата са се подобрили в последните години, защото специализантите не плащат такса и получават щатна заплата на почти всички места. Това е осезаемо подобрение, но все още не е достатъчно, за да може човек да се самоиздържа, та камо ли да издържа семейство. Освен това и да бъде удовлетворен и да получи възвръщаемост за времето и усилията, които е инвестирал в своето обучение, а след това и за тежката и отговорна работа, която върши.  

- За какви операции ви имат доверие и ви възлагат в Клиниката по урология?
- Изключително доволен съм от работата си и от учебния процес в Клиниката по урология. Защото тук имам възможност да работя с едни от основоположниците на урологията, 
най-добрите учители  в момента - доц. М. Георгиев - началник на Клиниката по урология към “Александровска”, доц. К. Янев - ръководител на Катедрата по урология към МУ - София, проф. П. Панчев - началник направление “Онкоурология”, проф. Д. Младенов - началник направление “Обща урология”. Тези хора са изградили школа и дават възможност на младите колеги да работят както отворена хирургия, така и ендоскопска хирургия, и лапароскопски процедури. Не мога да се оплача от работата си. Чувствам се удовлетворен, защото виждам как напредвам всеки ден, малко по малко. Всъщност това е една от най-големите награди за човек, който се занимава с хирургия. 

- Какви са новостите в урологията, които будят вашия интерес?
- Урологията може да се похвали с редица иновации в последните десетилетия. Най-значимото между тях е може би екстракорпоралната литотрипсия на камъни в бъбреците. Така може да се помогне на безброй хора, които страдат от уролитиаза (бъбречно-каменна болест). През 80-те години на ХХ в. единствената възможност за тези хора е била да се оперират, което не е най-доброто решение. Имам интерес и към лазерната литотрипсия, която е по-модерен метод. Това са методи, при които конкрементите (камъни в бъбрека, уретера или пикочния мехур) се разрушават, без да се налагат инвазивни процедури, без скалпел, а чрез ултразвукови или други вълни. Ударната вълна се насочва под ехографски или под рентгенов контрол и за минути разрушава камъка. Това е кратка и безболезнена процедура, която решава проблеми, за които в миналото се е прилагало оперативно лечение.  
Нашата клиника може да се похвали, че лекуваме камъни в бъбреците,  уретера и пикочния мехур по всички модерни начини. Освен чрез екстракорпоралната литотрипсия, а също с използването на по-модерни ендоскопски и ендоурологични методи, като лазерната литотрипсия и пънч-литотрипсията на камъни в пикочния мехур. Скоро очакваме да започнем програма за извършване на перкутанни нефролитотрипсии - т.е. по ендоскопски начин да разрушаваме големи и усложнени камъни в бъбреците. 
Може би най-впечатляващото развитие в урологията си остават ендоурологичните процедури, възможността да се лекуват туморите на пикочния мехур чрез трансуретрална резекция, различните нови ендоскопски методи за лечение на доброкачествената простатна хиперплазия.

- Обяснете разликата между ендоскопските методи и отворените операции.
- Ендоскопски са всички процедури в урологията, при които не се налага да се прави разрез в тялото на пациента, а се прониква през естествените отвори на пикочните пътища - в случая това е уретрата. През нея може да се достигне както до простатната жлеза, така и до пикочния мехур. Чрез уретероскопия може да се огледат уретерите, които свързват бъбреците с пикочния мехур, и дори бъбреците. Това ни позволява да лекуваме различни заболявания на отделителната система ендоскопски, а не чрез разрези, както се е правило в миналото. 
Така пациентът се възстановява значително по-бързо. При някои от по-простите процедури пациентите може да се изпишат още на следващия ден, а за някои от по-сложните - след 2 - 3 дни. Това е несравнимо кратък период за възстановяване в сравнение с отворената хирургия Тя, разбира се, все още запазва своите показания. Важното е, че има алтернатива в значителен процент от случаите. 

- Какви са показанията за отворената хирургия?
- Голям процент от туморите на пикочния мехур оперираме ендоскопски - премахваме ги през пикочния канал. Но когато нараснат над определена степен, се налага да бъдат оперирани радикално - с целия пикочен мехур. Тогава се осигурява и различен тип отвеждане на урината. Друг пример за приложението на отворената хирургия е при доброкачествената простатна хиперплазия, която е проблем за много мъже в напреднала възраст. Предварително измерваме обема на жлезата и когато той надхвърли определена големина, това наклонява везните в полза на по-старите методи за отстраняване на жлезата чрез отворена операция.

- Какво представляват лапароскопските операции?
- Това са познатите на хората “безкръвни операции”, при които се правят малки отвори в тялото, през които се работи със специални инструменти. Лапароскопските операции са показани за злокачествени заболявания на простатата, на пикочния мехур и на бъбреците. Тяхно предимство пред отворените операции е отграничаването на тъканите и това, че се виждат много по-ясно. 
През последните 4 години в нашата клиника са направени 135 простатектомии по повод на карцином, от които лапароскопски са 118. Клиниката ни придобива все по-богат опит и в лапароскопските операции на тумори на бъбреците в стадии Т1 и Т2.

Мара КАЛЧЕВА