Новият живот. Това е едно от най-големите чудеса. Но да наблюдаваш как една малка точка се превръща в човек е привилегия на малцина.
Основната роля е на лекарите, и по-специално гинеколозите. Но още преди да се стигне до темата за бременността и раждането, стои един основен въпрос - здравето на жената.
Какво означава днес една жена да бъде здрава? Каква е ролята на профилактиката? Кога се налагат ин витро процедурите? Как партньорът участва в процеса и какви са рисковете при късна бременност?
Отговори на всички тези и други важни въпроси потърсихме от д-р Васил Бранков, специалист по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина, част от екипа на Медицински център "Неовитро" - София
- Гинекологията е професия, пряко свързана с чудото на живота, как и защо я избрахте?
- Много са причините. В акушерството човек посреща новия живот в ръцете си и емоциите, които се изпитват са много положителни, зареждащи. Въпреки многото труд, който се влага, всичко това осмисля цялата работа. Това е може би моментът, в който си казваш „Радостен съм, че избрах тази специалност".
- Какво е да държиш нов живот в ръцете си?
- Неописуемо е! До ден днешен не мога да си го обясня. Като една магия. На първия преглед за установяване на бременността виждаш една малка точка а на края вече „готовия продукт“ - едно бебе (смее се - бел.а.). Много е зареждащо, неописуемо, вълшебно.
- А какво взима тази професия?
- Взима много голяма част от времето за семейството, близките и приятелите. Но човек, когато види усмивката на пациента, това е достатъчно да си каже: "Ето, има смисъл защо това аз го работя"
- На каква възраст трябва да се направи първият гинекологичен преглед?
- Обезателно след започването на полов живот. Всяка една жена след първия сексуален контакт има вероятност да се зарази, но и от тогава стартира профилактиката, която се изразява във взимането на цитонамазка.
При първия менструален цикъл също е препоръчително да се посети детски гинеколог, ако има някакви оплаквания момичето, да се види на какво се дължи и по-скоро родителите да са спокойни.
- Ако трябва да обобщим, след първата менструация или след първия полов контакт, защото много жени изчакват с първия полов контакт?
- Имаме пациентки, които идват при нас например на 27 години и казват, че все още не водят полов живот. Всеки има своите виждания и има право на това. Но когато се ходи на лекар, е важно да се отбелязва всеки път, за да не тръгне медикът да преглежда вагинално съответното момиче или жена.
- А колко често трябва да се прави профилактиката?
- Златният стандарт е веднъж в годината да се извършва профилактичен преглед. Не е задължително пациентката да има някакви симптоми или оплаквания. Но за да може да се хванат видоизменени клетки, трябва да се направи споменатото изследване - цитонамазка. Това е предостатъчно. Самият преглед освен цитонамазка, включва и ултразвуков преглед, за да се видят маточното тяло, двата яйчника, че всичко е наред и функционира добре.
Д-р Васил Бранков в кабинета си; Снимка: Цанка Донкова
- Има ли значение възрастта на жената, тъй като с годините нараства и вероятността от видоизменение на клетките?
- Бих казал, че в днешно време все повече и повече падат праговете на онкологичните заболявания. Не е задължително това да е свързано с репродуктивната част или със стимулация и хормоните. По-скоро заради начина на живот или фамилна обремененост.
Много пациенти смятат, че не са фамилно обременени. Не знаят, че в рода им има онкологично заболяване, което се предава генетично и са предразположени за подобно заболяване. Но например да кажем след един изживян стрес на 30-31-годишна възраст може да се развие рак на гърдата или пък рак на маточната шийка. Виждал съм пациенти и под 35 г. възраст.
- При какви симптоми трябва да търсим лекар?
- Симптомите бих казал, че са няколко – на първо място болка, дискомфорт ниско в корема, които не преминават. Кървене, извън менструалния цикъл. Ако се опипват някакви бучки в гърдите, това също налага преглед. Искам да обърна внимание на времето - да не се неглижират проблемите. Тялото ни дава сигнал, че нещо не е наред. Това само по себе си трябва да накара човек да посети съответния специалист, а не да го отлага.
Случва се година-две пациент да има някакъв симптом, който за него е безобиден, но за нас не е. Например една тъпа болка, която от време на време се появява, после спира. Това продължава месец, два, три, четири, пет, накрая става година-година и половина и накрая на прегледа се вижда някаква формация в малкия таз и тя може да се окаже за операция.
- Какви са най-честите оплаквания, с които жените идват при Вас?
- Те са разнообразни всеки път, но най-често е с някакво вагинално течение, с извънменструално кървене. Повечето се притесняват и затова ни посещават.
- Какви грешки правят жените по отношение на хигиената?
- Прекомерното използване на интимни сапуни, душове, гелове. Това е доста честа грешка, защото тези продукти нарушават нормалното pH на влагалището, което от своя страна е предпоставка за възникване на банална инфекция – най-често гъбична.
- А по отношение на контрацепцията? Например алергия или друг проблем?
- При по-голяма част от пациентите такова нещо не се наблюдава. Има малка част, при които има проблем. Това е най-често заради самия материал – латекса.
- А бельото?
- Правил съм едно проучване. Памукът е най-доброто бельо. Синтетиката като цяло не се препоръчва, защото тя запарва, а самата влажност е предпоставка за възникване на някаква инфекция.
- Освен влажността, има ли значение колко стегнато е бельото?
- Има значение. Някой пациенти казват – на мен ми е по-удобно със стегнато бельо. На самата кожа обаче също ѝ се отразява това нещо. А след като кожата се възпали, съответно това може да се отрази и половите органи да се възпаляват, започва едно тлеещо възпаление и имаме инфекция.
- Какво Ви е мнението за естетическите процедури – фото/лазерна епилация?
- До този момент, че аз лично не съм срещнал някакво негативно медицинско клинично проучване. Дерматолозите даже и препоръчват при пациенти, които имат т. нар хирзутизъм (прекомерно окосмяване), лазерната епилация.
- Кой беше най-интересният или труден случай в практиката Ви?
- Най-трудният ми случай беше преди няколко години в болницата, където работех. Една пациентка дойде за трето раждане, но за съжаление така се стекоха обстоятелствата, че имаше отлепване на плацентата. След това отлепване се породи така наречения ДИК синдром. Трябваше много бързо да се реагира и наистина беше доста динамично, доста стресово, щом останахме до три часа на следващия ден.
Д-р Васил Бранков в кабинета си; Снимка: Цанка Донкова
- Когато имат проблем, първото нещо, което повечето жени правят е да потърсят отговора в Google, или да се посъветват с приятелка. Това е опасно, но може ли да има и позитивна страна, заради обогатяването на общата култура?
- По-скоро бих казал не. Ние всеки ден се сблъскваме точно с такъв тип ситуации. Пациентът идва и казва, че вече се е консултирал. С кого? Ами с Google или с изкуствения интелект. Например една пациентка дойде и ми каза "Много са ми зле хормоните". Попитах я: "Кой ти каза, че са ти зле хормоните, след като аз не съм ги погледнал? Дай да ги видя и ще кажа дали са зле". Консултацията била с изкуствен интелект.
Погледнах ги и за мен това бяха перфектни хормони. Малко на шега, но бих казал, че плюсове в цялата история е, че когато пациентите използват Google/АI, стават по-информирани. Но за съжаление Google/AI в по-голяма част от случаите представя една информация, която винаги се касае за нещо много страшно като състояние. Най-често това са онкологични заболявания. Когато се изброят самите симптоми се започва – карцином, карцином, карцином... Но състоянието може въобще не е такова.
- Споменахме Изкуствения интелект. Вие използвате ли го, има строго специализирани в медицината инструменти?
- Да, използваме го, но в нашата ембриологична лаборатория. Имаме инкубатор, който използва софтуер с изкуствен интелект. При самото ембриокултивиране и спрямо развитието на ембрионите, дава анализ на 5-и ден, че примерно ембрион 1 се препоръчва за трансфериране.
- Има ли някаква статистика дали препоръките на Изкуствения интелект са ефективни?
- Да. Бях на обучение в Букурещ, където един много известен ембриолог ни представи информация от техен софтуер с Изкуствен интелект. Той още на база яйцеклетка, на база сперматозоид гледа как изглежда самите клетки, т.е. морфологията. И казва например: „От тази яйцеклетка няма да се получи добър ембрион, ще излезе, че генетично не е годен.
Така по-скоро той я зачерква още на ранен етап. Въпреки това всички яйцеклетки се оплождат, развиват се, но като резултат от изкуствения интелект излиза, че по-скоро тук не са добре нещата. Но няма как да разчитаме на 100% на изкуствения интелект, затова се биопсира, праща се материалът и често в крайна сметка наистина се потвърждава това твърдение. Изкуственият интелект се обучава и има доста огромен напредък.
- Ако отидем малко по-напред в бъдещето, смятате ли, че благодарение на изкуствения интелект скоро ще имаме суперхора. Той ще се обучава и ще избира най-добрите, от най-добрите - най-добрите и т.н....
- Може би да, времето ще покаже. Тенденцията е генетиците все повече и повече да напредват. Както една моя преподавателка ми казваше в 1-ви курс. Да знаете генетиците ще са нй-търсените специалисти, без значение вие в коя сфера ще бъдете, но това ще са хората, които човек ще търси, защото те ще отговарят за всеки един въпрос.
Разчете се човешкият геном, но все още не е по джоба на всеки, за да може да се изследва какво му е "наредено" и какво може да отключи и бих казал дори какви са му изявите. Както вече има т. нар. авторски бебета.
Снимка: Shutterstock
- Здравето на жената е главно нейна отговорност, но има ли роля партньорът ѝ и каква?
- Бих казал, че ролята е и на двамата. При партньора ролята е да пази жената до себе си. В повечето случаи мъже не пазят партньорските си. Трябва да бъдат по-съпричастнни. Например в асистираната репродукция. Все още може би това е табу в обществото, но ако има репродуктивен проблем, той се смята, че е при жената. С напредване на времето и консултирайки все повече мъже, се вижда, че тенденцията e мъжкият фактор да има все по-голям дял, т.е. да не е толкова при жената проблемът.
Освен това мъжете са по-трудни по характер. Често питам пациентките „Къде са ви мъжете?“. Накрая мъжът разбира нещо погрешно от препредаването на информацията. Имах случай с една пациентка, тя дойде за стартиране на ин витро процедура, но после се обади по телефона и каза: „Мъжът ми не е съгласен“.
Ние бяхме изненадани и се чудихме „Те не си ли говорят вкъщи“. Заради подобни случаи мъжете липсват на първичните консултации. Няма го това участие, което реално лекарите биха искали от тяхна страна.
- Като говорим за ин витро като се стигне до определена възраст за кого е по-трудно - мъжете или жените?
- При мъжете е по-лесно да имат дете, когато са на по-напреднала възраст от гледна точка на това, че сперматозоидите са повече като количество. Без значение от обработката или метода. Важно е човек да вземе най-хубавото. Може да са 1-2 сперматозоида, но да са качествени от милионите. Толкова ни трябва.
Докато при жените, за съжаление, след 35-годишна възраст драстично започва да спада качеството на яйцеклетките. Все още няма метод, който да го подобрява. Отскоро има ново проучване с вкарването на белтък в яйцеклетката, който да го подобрява. Но все пак от тази яйцеклетка трябва да се развие ембрион. А това нещо, докато мине всички процедури по клинично изпитание, ще видим какво ще стане.
- Пак се връщаме на темата с етичния въпрос, защото хората не сме съвършени.
- Много пъти съм казвал, че в природата нищо не е съвършено. Както ние виждаме един пейзаж и едно природно явление, това не значи, че е съвършено и симетрично. Ние самите не сме съвършени. Винаги едната ръка може да е малко по-голяма от другата или кракът и т.н.. Може да е с няколко милиметра, но е така.
- Говорихме за взаимоотношенията между мъжете и жените. Казахме, че мъжете не са много съпричастни, но наблюдавали ли сте и другата крайност, т.н. "да бременеем заедно"?.
- Има го и този тип. Те са много съпричастни. Някой са прекалено обгрижващи. Пациентката не задава никакъв въпрос, защото не може да вземе думата от мъжа си, който има цял един списък. В даден момент аз лично съм се чудил кой бременее - мъжът или жената. (смее се - бел. а.)
- Има ли други теми за женското здраве, които смятате, че все още са тема табу?
- Любимо ми е да обяснявам на пациентките ми, че ин витро процедурата сама по себе си не води до дебелеене. Самата процедура предизвиква организмът да задържа малко повече течност – максимум до 2 кг. Но при направена процедура в началото на годината, а май месец да дойде пациентката с 10 кг отгоре и да твърди, че това е пт ин витрото. Това не е вярно.
- Кое е първото нещо, което трябва да направи двойката, ако има някакви съмнения, че има репродуктивен проблем?
- Да не губи време. Двамата да бъдат спокойни, че имат 1 година активни опити вкъщи, когато се касае за пациенти до 35 годишна възраст. Говоря най-вече за жената. В рамките на 1 година, ако не настъпи зачеване, е необходимо да се направи консултация с репродуктивен специалист, за да може своевременно да се види на първо ниво дали има някакъв проблем и да се уточни какъв е той.
Когато се касае вече за над 35-годишна възраст пациентка, тогава срокът е 6 месеца, а ако е над 40-години, тогава е 1-2 месеца максимум 3. Тогава ние се надпреварваме с времето и както казват някои пациенти "всеки месец е много важен".
Снимка: Shutterstock
- В последните години жените избират да раждат на по-късна възраст. Какви са рисковете и как се определя яйчниковият резерв?
- Яйчниковият резерв се определя от няколко неща – от гинекологичния преглед, при който се броят на т.нар. антрални фоликули, това са едни малки кръгчета. На базата на тяхната бройка, плюс кръвни хормонални изследвания. От хормоналните изследвания - антимюлеровия хормон, който отговаря косвено за яйчниковия резерв.
В последно време се заговори колко всъщност ни дава точност той. Има пациенти, които се вманиачават и си го измерват почти всеки месец, или през два, и виждат една динамика плюс нагоре, минус надолу и когато дойдат в кабинета, казват "как бях 1 преди два месец, а сега ми дава, че съм 2 и нещо?". Този показател зависи пряко от броя на антралните фоликули. Всеки месец той е различен и в зависимост от месеца, в който са пуснати изследванията, такава е и стойността.
- Какви са рисковете от по-късна бременност?
- Най-често като усложнение по време на самата бременност се наблюдава хипертензивни заболявания. Развива се хипертония, диабет и преддиабетно състояние, които заради възрастта са нормални.
Но когато човек е обременен, най-често по време на бременност, може да отключи тези заболявания. На по-млади години по-рядко се наблюдава такъв проблем. Когато е отложена първата бременност, тогава много често виждаме как се отключват.
Това не значи, че всяка пациентка е рискова. Ако човек се чувства нормално, ако кръвните изследвания, когато се проследяват, всичко е наред, не очакваме специфични проблеми.
Самото раждане трябва да е по оперативен механизъм, защото самата пациентка, заради възрастта, се предполага, че няма как да има тези ефективни напъни, които би ги имала в по-ранна възраст.
- Има ли много татковци, които искат да присъстват на ражданията?
- И да, и не. Те имат желание, но повечето пациентки ги стопират. Това е момент, който е най-хубавият само за майката. Не, че бащата не може да го сподели, но в повечето случаи, които сме имали, на тях им става лошо, припадат и нямат спомен.
Бащите трябва да са подготвени да стоят в ъгъла, нищо не правят, и в момента, в който се започне раждането, да не се налага да спасяваме тях.(смее се - бел. а.)
- Какво е да си лекар в България?
- Бих казал, че е призвание. Много е трудоемко, защото самата система на никого не му харесва. Има си своите трудности, но поне аз съм такава личност, че търся светлината в тунела, която да ни изкарва от най-тъмните ни дни. Но, както казах и в началото, когато дойде пациентката, когато се усмихне и благодари... малките жестове осмислят цялата твоя работа.
- А искали ли сте да "бягате" навън?
- Да
- Какво ви спря?
- По-скоро семейството. Бях си дал гратисен период от 1 година, в която, ако не ме вземат на специализация, щях просто да замина. Прекалено сложни са нещата за специализацията в България, не само в моята специалност.
- Как борите стреса, имате ли хоби?
- Да чета книга, въпреки че все по-рядко ми се случва. Обожавам и да се разхождам навън, може да е в парка, може да е на планина.
- За финал, каква беше детската Ви мечта?
- Исках да стана архитект.
- А в студентските Ви години нямахте ли желание да станете пластичен хирург, повечето лекари с това се шегуват?
- Да, аз също в студентството ми исках да бъда пластичен хирург. После установих, че не ми харесва жени със среден ръст и фино телосложение да си слагат огромни гърди, това не стои естетично. Реших, че аз ще остана без работа, защото общо взето никой няма да дойде при мен.
После след като видях първото раждане, на което присъствах, си казах, че това е моята специалност и няма смисъл да гледам другите.
Енергията, която усещаш, държи влага доста дълго време.
Д-р Васил Бранков в кабинета си; Снимка: Цанка Донкова
Кой е д-р Васил Бранков?
Д-р Бранков е акушер-гинеколог с опит в диагностиката и лечението на акушеро-гинекологични заболявания, профилактични прегледи, женски консултации и проследяване на бременност.
През последните 3 години работи активно в областта на асистираната репродукция.
Завършва медицина в Софийски университет през 2019 г. и придобива специалност по акушерство и гинекология в ПСАГБАЛ „Св. София“. Провежда допълнителна специализация по асистирана репродукция в Медицински център „Адела Фертилити“.
Член е на Български лекарски съюз, Българско дружество по акушерство и гинекология и European Society of Human Reproduction and Embryology (ESHRE).
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
