Едно 12-годишно момиченце събуди България от 30-годишна летаргия! Малката Сияна беше убита на пътя в края на месец март на компрометиран участък край Телиш, Плевенско. От тогава досега от АПИ демонстрират престъпно нехайство, пълно бездушие и абсолютно бездействие.

Пътният експерт от Европейския център за транспортни политики Диана Русинова не е спирала да работи – не само по този пореден случай, но и от години, защото пътищата в България стават все по-проблемни и по-проблемни, правопропорционално на инертността, с която са посрещани от властта.

След този разговор ще стане ясно защо страната ни се намира на 1-во място от 27-те държави в Европейския съюз по брой смъртни случай при катастрофи на милион жители (според ЕК за 2023-та).

 

- Г-жо Русинова, толкова неразрешим ли се оказва проблемът с войната по пътищата или просто държавата е по инерция? Направи ми впечатление сравнението, което правите във фейсбук профила си с Теорията за мъртвия кон, която е валидна в случаите, когато пренебрегването на реалността се превърне в стратегия.

- Независимо кой управлява, това е тактика, която се прилага, за да бъде успокоено временно общественото напрежение и след това отново да тръгнат нещата по-старому. Специално за пътната безопасност – аз вече не вярвам, че на някой това му е приоритетно, извън неправителствения сектор.

Политиците са си политици и общо взето използват темата, за да си правят пр. Това е голата истина! Докато повечето хора, които сме в този сектор, го правим, защото все пак вярваме в някаква кауза. И тази кауза ни обединява, малко или много.

- Призивите продължават, особено сега, след жестокото убийство на пътя на 12-годишната Сияна. Започва поредица от протести из страната, но мислите ли, че те реално биха променили нещо? И тук ще цитирам бащата на момиченцето – Николай Попов, който заяви, че „на тези протести е забранено за политици“.

- Основната цел на тези протести е да обединят доста разделеното ни общество в една посока – но не да търсим предсрочни избори или да избираме нови политици. Политиците са тези – добри или не толкова, това е, с което разполага българското общество в политическата сфера.

Те са се самоопределили като политици, решили са да изпълняват тази функция, а на повечето от тях дори им се плаща за това – айде сега да бъдат така добри и да си свършат работата! Това е призивът на гражданите!

Честно да ви кажа не виждам смисъл да се ходи на избори, защото те ще доведат до още по-голяма криза в сектор пътна безопасност. И аз се оказах лош пророк след гостуването си през март 2021-ва година в едно тв студио. Там призовах българските граждани не конкретно да гласуват за дадена политическа сила, а да излязат изобщо да гласуват, за да може да се излъчи правителство, да има някаква стабилност в държавата.

Казах ясно, че политическата нестабилност ще доведе до влошаване на ситуацията с безопасността на движението. И много хора тогава ме обвиниха, че съм привърженик на една или друга партия, и не можело като експерт да излизам и да призовавам към гласуване.

Да, аз се оказах много лош пророк, защото 5 години по-късно се стана ясно, че именно тази политическа нестабилност доведе до близо 4-годишна липса на каквато и да е поддръжка на пътищата.

Доведе до това път 11 – Ботевград – Мездра повече от 4 години да не може да бъде довършен – а той е ключов за Северозападна България.

Доведе до това неимоверно да натоварим трафика към Плевен.

Лятото имаше протести и за прохода Петрохан – и с право – той изобщо не е проектиран за такъв тежкотоварен трафик.

Искърското дефиле, където падна автобуса за Своге, също поема част от трафика, а там пък съвсем не е подходящо за такъв трафик.

Магистрала „Хемус“ е в плачевно състояние – в участъка, който е между София и Ботевград. Така и не се довърши тя, а в момента ние берем плодовете от недовършената магистрала. В Южна България направихме три магистрали, а в Северна да не можем нито една да направим?!

- Излиза, че ключови пътища в България буквално са оставени на произвола на съдбата! И тук не мисля, че намират място всякакъв род политически интриги.

- Точно така! Напълно правилно. И лошото, а и най-грозното нещо е, че повечето хора спекулират с темата, че

„някой бил откраднал чували с пари“.

Това беше една наистина много удобна политическа дъвка, с която много хора влязоха в парламента, а после нищо не направиха. И по-страшното е, че дори и да се е крадяло, няма осъдени, няма дори заведено дело. Моят гняв е не заради това кой ще управлява, а заради точно тези политически игрички, които ни докараха до това положение, както и вие неслучайно изтъквате.

За 1 седмица получихме хиляди сигнали за проблеми по цялата републиканска пътна мрежа, приоритетно от Северна България, където явно положението с пътищата е най-плачевно.

- Сигнали са подавани още юли-август 2024 г., свързани с неравности и дупки по пътното платно, а от АПИ тогава са отговорили чак в края на месец ноември?! Тоест, те сякаш наистина влизат в примера от Теорията за мъртвия кон, пренебрегвайки реално съществуващи проблеми!

- Ако вземете Теорията за мъртвия кон и я нанесете върху АПИ, като структура, ще видите едно към едно описанието в нея. Ние наистина имахме сигнали

Още 2022-ра година ни се обадиха едни хора от Поликраище. Никога няма да забравя тази среща. Отидохме на място да ги видим, защото много се оплакваха от тежкия трафик. Имало е много проблеми в селото, тъй като целия трафик Русе – Велико Търново минава точно през тези села – Самоводене и Поликраище.

Един човек донесе папка с писма, в която става ясно, че си пише с АПИ от 2009 г. Човекът се разплака, обяснявайки, че 7 пъти му е влизал ТИР в къщата и са живи като по чудо.

Тогава направихме един клип. Опитахме се да пресечем на пешеходната пътека до училището, облечени със светлоотразителни жилетки. Близо 5 минути не можахме. Клипът беше гледан близо 1 000 000 пъти във фейсбук. И това е проблем, който се решава с построяването на магистрала.

Но в момента, в който обявим, че ще строим магистрала, се започва – „аха, вие тук сега ще крадете едни пари…“.

Това е чиста игра със съдбата, живота и здравето на хората. Нека този, който твърди това, да отиде от другата страна, да види тези хора как живеят.

- Добре, как е възможно всичките тези явни дефицити на пътя да са факт, а от АПИ да не ги виждат?! Отделно от Агенцията заявиха, че пътят, на който загина малката Сияна, е в „добро състояние“??!

- По никакъв начин не е ясно какви са им критериите. Точно след 2002 г. и случая със Самоводене, хората започнаха да ни пишат за такива проблеми, почти от цялата страна. Тогава създадохме и тази платформа, в която всеки да може по елементарен начин да подаде сигнал. Чрез нея получихме сигнали – общо 12 за миналата година – за този път 1-3 между Луковит и Плевен, два от които са именно за участъка, на който стана катастрофата със Сияна.

- Само ден след инцидента със Сияна, имаше нов, на същото място, за щастие без жертви. Инцидент имаше и преди това… На път, за който се твърди, че е в „добро състояние“?!

- Да, пак е загинал човек. А защо Агенцията се държи така, не мога да отговоря.. Много пъти съм казвала, че ние не търсим конфронтация с държавните институции. Ние искаме партньорство.

Когато посочим проблем, искаме да има чуваемост. А те буквално ни хвърлят в пространството с реплики от типа: „ще направим работна група“, „ще обследваме“ и т.н. От девет кладенеца носят вода, само и само да не назоват проблема с истинското му име. И винаги завършват с едно дежурно писмо: „Много Ви благодарим за сигнала! Ние държим партньорство с цел да повишим безопасността по пътищата“.

- Това е цинизъм в чист вид! Не мислите ли, че промяната в Закона за движение по пътищата вече не е просто наложителна, а направо спешна – при все, че той отдавна е морално остарял, бидейки на близо 30 години?

- Точно така е. Министерски съвет подготвя една по-сериозна промяна, но действително тя е по-скоро кърпене на дупките, отколкото реална промяна.

От 2015 г. някъде се говори за това, че трябва да се напише нов закон, който да се раздели на 3 части – и това е изключително разумно предложение.

Едната част да са пътните превозни средства, втората да е поведение на водачите и третата – административно-наказателната дейност на МВР.

Така би било много по-оперативно и лесно, защото промяната на целия закон иначе е много тежко.

Вторият плюс е, че за хората, които управляват автомобили, ще е много по-лесно да се ориентират, тъй като сегашният закон е пълен с противоречия.

- Противоречия извират отвсякъде. Например това, че страната ни е осъдена от Европейския съд по дело за мръсния въздух, заради което поставяме стикери на предното стъкло на автомобилите. В момента, в който стикерите бъдат отменени, ще започнем да плащаме наказателни такси за това…

- Да, това е така. Една от големите битки на една от политическите сили е именно да отпадне този стикер за ГТП. Тогава и годишните ни технически прегледи ще спрат да важат за Европейския съюз. Редица проблеми ще има.

А тези, които настояват да се промени този закон, много удобно премълчават именно това, за което си говорим сега с вас. Никой не излиза да каже, че това няма как да бъде така.

- А защо се премълчава?

- Истината е много простичка. Защото конкретна група политици, които имат IT фирми, искат цялата система да не я прави една фирма, а съвсем друга. Въпрос на интереси.

- Лобизъм?

- Абсолютен лобизъм в чиста форма! Затова в момента са и ударите по ТОЛ системата, която трябва да бъде раздробена на дребни поръчки и поръчици. Системата работи така, за добро или за лошо, а при един по-обстоен преглед и анализ става ясно, че пропуските са, не защото КАТ са ги допуснали, а защото много голяма част от системите са аутсорсвани от трети фирми.

Даже в момента тече една поръчка за 2 милиона и половина – за ъпгрейд на системата за издаване на наказателни фишове, което се оказа една изключително неефективна система. Но въпреки всичко ние ще платим още пари – за да бъде ъпгрейдната тя, въпреки че вече веднъж е разработено и платено на КАТ. Нищо, сега ние ще го платим втори път, за още 2 милиона!

- Ами затова нямаме пари за истинските проблеми, защото очевидно ги инвестираме на друго място… Така излиза?!

- Така е. Ако някой си мисли, че за поддръжка на пътища не трябват пари, просто жестоко се лъже. За да се поддържат пътища, трябва да има пари!

- А как ги събираме тези пари?

- Ето тук е проблемът. Първо, всички пари, събрани от ТОЛ системата, отиват в националния бюджет, не отиват в отделна сметка, заделена само за поддържане. Законите в България не го позволяват!

Второ, голяма част от ТОЛ таксите, под формата на глоби, се събират от частни фирми – а там колко пари отиват, къде, за кого, не се знае, защото няма никаква отчетност.

Трето, ТОЛ системата е така структурирана, че наскоро я сравних с една пробита кофа, от която тече отвсякъде. А ние събираме между 150 и 300 милиона.

- Бащата на Сияна се е срещнал тези дни с министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. След което заяви, че „са необходими едни 35 млрд. лева, за да се рехабилитират опасните пътища в страната“. За сравнение – бюджетът за пътни ремонти за 2025-та е 1 млрд. и 200 хиляди лева, от които 1 млрд. лв. са за стари индексации по договори, които са изпълнени във времето.

- В нито една държава по света парите не стигат. По тази причина се прави карта на проблемите, от която се приоритизира онова, което е най-опасно и най-бързо трябва да се случи. Тези 35 милиарда трябват, защото в последните 4 години някой спря да поддържа пътищата.

Пътищата имат нужда не от ежегодишна, не от ежемесечна, а от ежедневна поддръжка. И лошото управление на АПИ идва в момента, в който те нямат никаква реална представа за състоянието на пътищата. Растителността, например, не е чистена с години, а това изключително много влияе върху безопасността.

И в Швейцария не им стигат парите, но виждате пътищата на какво ниво са.

И в Сърбия не им стигат, но пътищата им са в пъти по-добри от нашите, защото се поддържат правилно и се отделят пари за тези, които се нуждаят от ремонт.

Никой не чака пътят да стане целия в дупки, за да започне да го оправя! Това е план, който трябва да се изготви и да се изпълнява, и в това няма никаква политика!

- При това положение не трябва ли оставките на ръководството на АПИ вече да са подадени?

- Проблемът със сигурност е по-дълбок от ръководството на АПИ, но сте права. Но това, което ми направи изключително грозно впечатление е, че ръководството на АПИ не изрази, каквито и да е било съболезнования на семейството на Сияна. Познавам шефа на АПИ, разбира се не много добре, но от впечатленията, които имам, той е изключително арогантен като човек.

- Чудно защо АПИ гледат на вас и вашата организация, като на врагове, при условие че посоката на мислене и реакция в случая би трябвало да е една и съща? Не е ли логично да е обратното?

- Те гледат на нас като на врагове, защото ние им посочваме грешките. И това не е от вчера, и не е от този управителен съвет. От години АПИ са безпогрешни!

Затова задавам един много стратегически въпрос на всички критици, които много знаят и обичат да се изказват за мен – добре, след като сте много по-добри от мен, от моите колеги, които се борим с проблемите, защо ни докарахте до това положение? Искам ей на това някой да ми отговори! Те как допуснаха да стигнем до тук? Как?

- С бездействие и вероятно със същата арогантност, за която стана дума в описанието Ви за шефа на АПИ?!

- Още повече, че забелязвам и друго – каквото и да се случи, дори земята да пука и да трака, там си работят все едни и същи хора. И тук идва следващият неудобен въпрос, който никой не си зададе – а какво прави тази Агенция за безопасност по пътищата? Тя къде е?

Гледах интервю на г-жа Малина Крумова и бях в потрес от нещата, които говореше, от начина, по който комуникираше. Просто не си представям, че председателят на държавната агенция е такъв. Очаквам да е малко по-ангажиран с тези проблеми.

- Като човек, който постоянно пътува – за да видите с очите си проблемите на пътя, случвало ли ви се е да попаднете в рискова ситуация?

- Постоянно ми се случва. Вдигам телефона, звъня, подавам сигнали. И си плащам цената за това, че го правя.

- В смисъл? За какво плащате?

- Имах видеорегистратор, за да заснемам какво се случва. Смених си колата, но и на тази ще слагам. Всяка сутрин, когато отивам на работа, минавам през Околовръстното, после през „Цариградско шосе“ и преди десния завой за „Дружба“ най-редовно се преминава през лентата за принудително спиране.

От началото на годината съм подала за 185 нарушителя. И нали се сещате, че винаги някой обжалва, търси си правата по съответния начин, само и само да отърве глобата. Съответно аз ходя по дела из цялата страна – заради това, че съм имала гражданската доблест да подам сигнал за нарушител.

- Искрено ми се иска да вярвам, че Сияна не е просто поредното дете, което загива на пътя, а ще предизвика промяната, която чакаме от близо 30 години насам!

- И аз се надявам на същото. На тази кауза, свързана със Сияна, наистина отделих много време, а иначе повече от 10 години се боря с тези проблеми.

Наистина много зле ми се отразява всичко това. Не спя добре, спя малко, пътувам непрекъснато, тичаме постоянно, за да вършим работа. И знаете ли кое е най-страшното – че с вас си говорим толкова откровено сега, назоваваме проблемите с истинските им имена, и дори сега няма кой да ни чуе. Страшно е!

Гражданите просто трябва да поискат, да излязат и да изкрещят на политиците: „Време ви е да си свършите работата! Стига сте се оправдавали!“

Много съжалявам за това детенце, за Сияна, и не само за нея. Толкова много деца си заминаха – и малки, и по-големи. А майките, които ходят и чакат присъдите после, толкова години, и накрая не получават правосъдие… Това е страшно! Не зная защо такова нещастие трябва да се случва в нашето общество.

Ще ви споделя и друго. Първият инспекционен доклад, който написах, беше след катастрофата в Своге. Сред починалите деца там имаше дете, почти на възрастта на дъщеря ми. Написахме толкова подробен доклад тогава, а от АПИ излязоха с протокол, чието заключение бе: „Пътят е в добро експлоатационно състояние, но се нуждае от основен ремонт“.

- Е това е тотален абсурд?! Хем е в добро състояние, хем е за основен ремонт?! Това е несериозно дори да се помисли, камо ли да бъде официално становище!

- Ето затова написах Теорията за мъртвия кон, с която започнахме разговора си.

Интервю на Анелия ПОПОВА