Трагедията със загиналото момиче в Благоевград разтърси България. Неин приятел, също намерен паднал или хвърлен от петия етаж, беше спешно откаран в болница с опасност за живота. Двамата са ученици, приятели, участници в младежки театър, интелигентни деца, каза на брифинг в Пловдив преди дни вътрешният министър Иван Демерджиев.
За потресаващия случай беше арестуван студент, участвал в купона, на който са употребили опасните наркотици ЛСД. Вчера съдът го освободи поради липса на достатъчно доказателства. По медии излезе бащата на жертвата-гневен, възмутен и заяви, че убийците на децата се разхождат по улиците.
По този повод БЛИЦ потърси за коментар адв. Гънчо Гънчев. Той е обществено ангажиран с драмите, при които младежи или загиват, или са зависими от дрогата и отиват често на съд за това.
- Адв. Гънчев, как ще коментирате станалото в Благоевград?
- Трагедията в Благоевград, при която едно 16-годишно момиче загуби живота си след падане от петия етаж, а друго 17-годишно момче беше прието в тежко състояние след употреба на наркотични вещества, не е просто поредният криминален случай.
Това е тревожен сигнал за разпада на системата за превенция, контрол и защита на българските деца. Самият факт, че 20-годишен студент е бил обвинен за умишлено убийство по чл. 115 от НК е изключително тревожно.
ЛСД, употребен в случая от децата и различни дизайнерски дроги, оказват изключително тежко въздействие върху човешката психика и поведение. Тези вещества могат да доведат до психотични състояния, тежки халюцинации, параноя, агресия, депресия, загуба на ориентация, липса на самоконтрол и пълно откъсване от реалността.
В определени случаи човек изпада в състояние, в което губи способност да осъзнава собствените си действия и реалната опасност около себе си. Не са единични случаите, при които след употреба на подобни вещества лица изпадат в заблуди, че могат да летят, че са неуязвими или че притежават свръхспособности.
Именно това прави синтетичните наркотици толкова опасни – те не просто увреждат организма, а променят съзнанието и поведението до степен, в която човек може да се превърне в опасност както за себе си, така и за околните.
- Това, което стана, изолиран случай ли е според Вас?
- Като адвокат по наказателно право и човек, който от години работи по темата за превенцията срещу наркотиците и престъпленията сред непълнолетни и малолетни лица, считам, че подобни трагедии вече не могат не могат да бъдат разглеждани като изолирани инциденти. Напротив те се превърнаха в тенденция.
Всичко това е резултат от дългогодишното институционално бездействие, формална превенция и липса на реална държавна политика срещу разпространението на синтетични наркотици в България.
Днес цялото ни общество е свидетел на нова и изключително опасна вълна от синтетични наркотични вещества, които заливат българския пазар. Част от тези вещества се разпространяват чрез интернет платформи, сайтове, криптирани приложения и социални мрежи, а достъпът до тях е по-лесен от всякога. Само с един клик.
Все по-често наркотиците достигат до ученици, включително и до деца в ранна възраст. Само ще напомня, че вече са налице случаи на наркозависими деца навършили едва 10 годишна възраст.
- От години се знае, че наркодилъри обикалят около училищата и зарибяват децата, как да бъде предотвратено това?
- Особено тревожен е фактът, че в редица случаи самото разпространение в училищата се извършва от непълнолетни и малолетни лица, които биват използвани от по-високи нива в наркотрафика именно защото носят по-ограничена наказателна отговорност. Това е изключително опасен модел, защото превръща учебните заведения в среда за вербуване и едновременно с това в среда за разпространение на дрога.
Обществото ни не можем повече да си затваряме очите пред факта, че наркотичните вещества вече присъстват в училищата, в парковете, дискотеките, интернет пространството и дори в самите класни стаи.
И тук идва резонния въпрос: Къде са институциите?
Къде са общините и местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, които би следвало да работят активно по превенция, ранно установяване на рискови деца и взаимодействие със семействата? Къде е държавата, която години наред отпуска средства средства за „превенция“, а реалните резултати липсват?
Къде е МВР, когато синтетичните наркотици продължават да навлизат безпрепятствено на територията на България? Къде е контролът по границите? Къде е реалната координация между институциите? Все въпроси на които отговор няма.
- Някой работи ли сериозно и отговорно по превенцията?
- За съжаление в много случаи превенцията е сведена до формални кампании, брошури, еднократни лекции и отчетност „на хартия“, докато реалната среда, в която живеят децата ни, остава без защитна. Истината е тежка – българските семейства често остават сами срещу този проблем.
Родителите трудно разпознават новите синтетични вещества, трудно контролират дигиталната среда, в която живеят децата им, а институциите реагират едва след като вече има жертва.
Случаят в Благоевград трябва да бъде повратна точка. В тази връзка:
Необходими са: реални и постоянни програми за превенция в училищата; ефективен контрол върху разпространението на синтетични наркотици; засилен граничен контрол и противодействие на каналите за внос; по-активна оперативна работа срещу онлайн разпространението на дрога; работа с родители и рискови семейства; психологическа подкрепа и ранна интервенция при деца в риск; реална отговорност на институциите, а не формално отчитане на дейност.
Защото зад всяка подобна трагедия стои едно изгубено дете, едно съсипано семейство и едно общество, което твърде дълго е подценявало проблема.
Днес наркотиците убиват не само чрез зависимостта. Те убиват чрез безразличието, чрез липсата на контрол, чрез институционалната пасивност и чрез мълчанието. А цената плащат децата на България.
Интервю на Кристина ИВАНОВА, БЛИЦ
