„На предните избори бях с АБВ, защото споделяхме общи виждания спрямо всичките тези ограничителни мерки, които и според мен, и според тях бяха излишни“, казва доц. д-р Атанас Мангъров, пред Труд бг.

С уточнението, че не е икономист, споделя, че му е допаднала икономическата програма на партията.

Доц. Мангъров не се ангажира с мнение дали има повече геополитика или повече наука има във версията, че коронавирусът е създаден в лаборатория:

„Ако нещо такова е направено, то е направено в дълбока тайна. Това е повече хипотеза, която трябва да бъде сериозно проучена, защото, ако е така - някой трябва да носи отговорност. Но аз лично мисля, че това е един естествен феномен, който се използва за всякакви цели“.

- С какъв протокол за лечение разполага България в момента? Служебният здравен министър д-р Стойчо Кацаров обяви, че ще бъдат разгледани досегашните. Търсен ли сте като консултант в момента, доц. Мангъров?

- Не. Не съм търсен. Клиниките използват едни протоколи от 2-3 страници, които са пълни с куп излишни неща. До ден днешен, всички, които се занимаваме с лечението на COVID-19, не седнахме да обсъдим как всъщност трябва да се лекуват хората, а механично бяха пренесени всякакви китайски и други протоколи.

Направи се един механичен сбор от всевъзможни медицински действия. COVID-19 е вирусна инфекция, която е силно ограничаващо заболяване и е нещо, което минава от само себе си. Болният трябва да бъде държан жив докато не преодолее това състояние.

Инфекцията протича в 80 процента от случаите безсимптомно, в 20 процента от случаите имаме едно грипоподобно заболяване и при малка част от тези 20 процента има тежки симптоми, при които да се развие дихателна недостатъчност и да се налага лечение с кислород и при редки случаи да се наложи интубация и апаратна вентилация.

Вирусът на Sars-Cov-2 атакува белия дроб. И при всеки човек, при който се направи снимка на скенер, се откриват възпаления на белия дроб.

Но тези възпалителни изменения като „матово стъкло“, „начупен паваж“ - това рентгенов образ на една вирусна пневмония и не е усложнение от COVID-19, а част от него. Усложнението от ковид се нарича дихателна недостатъчност и тя се наблюдава в много малка част от случаите.

Това, че имаме данни за пневмония, не трябва да считаме за усложнение и този човек, ако няма дихателна недостатъчност, няма нужда да влиза в болница.

И това, което ви казвам в момента, се опитвам да го правя там, където работя и лекувам и се грижа за хората. Но на национално ниво нещата са оставени на самотек. Всеки прави каквото си иска.

- Дори и при направената заявка от новото ръководство на здравно министерство?

- Това е само заявка, но не се прави нищо. До ден днешен на всеки, на който при рентген или при скенер се намерят данни за пневмония, му се казва:

„Трябва да влезеш в болница и да те лекуваме с два антибиотика, защото ти е двойна пневмонията“.

А това не е нужно, защото дихателната недостатъчност се получава не защото болните развиват вторична бактериална инфекция, а защото самият вирус засяга понякога такава част от белия дроб, че останалата незасегната част не може да покрива нуждите на човека от кислород.

Това е основното, което трябва да се разбере и въз основа на него да се прекрояват всички протоколи за лечението на COVID-19.

- Как да си обясним факта, че една част от хората, които преболедуват инфекцията, след това са с оплаквания като ставни, сърдечни проблеми, косопад и ред други оплаквания?

- Една голяма част от тези оплаквания са психосоматични. Този страх, който се нагнети в хората води до това, че всеки, който е прекарал COVID-19, започва да се вглежда в себе си и да открива всевъзможни симптоми.

Не бива да се забравя и това, че много от хората, които изкараха тежко COVID-19 са със сериозни придружаващи заболявания, както и лечението с глюкокортикостероиди, може да доведе до обостряне на тези заболявания.

Една сърдечна недостатъчност няма да се подобри след COVID-19, един диабет - също. При всеки случай трябва да се подхожда индивидуално, но това, което виждам аз е, че при една значителна част от хората, които имат постковидни симптоми, всъщност са психосоматични - т. е. проблемите са на „втория етаж“.

- Кое наложи пенсионирането на проф. Кантарджиев от поста му в НЦЗПБ? Как оценявате това решение на д-р Кацаров?

- Мисля, че е правилно решение. В крайна сметка идва момент, в който човек трябва да си отиде. Проф. Кантарджиев заедно с многото добри неща, които направи, направи и много глупости.

За съжаление, благодарение на него и на хора като него, през цялото време се насаждаше страх и се подаваха много противоречиви сигнали.

При едно от последните си интервюта миналата неделя, той каза, че хората, които са изкарали естествената инфекция с COVID-19, на практика имат доживотен имунитет и тези хора няма нужда да се ваксинират.

Но това той го каза едва накрая, преди да си отиде. А през цялото време твърдеше съвсем други неща. Противоречивите сигнали, които се подаваха от щаба, водиха до изчерпване на техния кредит на доверие.

- Разделяме ли се с маските, отшумява ли коронавирусът или през есента ще имаме нов щам, още болни?

- Ако си мислите, че с маските и мерките правим нещо, много се лъжете. Не знам защо, но и новият здравен министър продължава да настоява за тях.

Виждате, че в страните, където тези мерки бяха най-строги и драстично прилагани, там не се случи нищо по-различно.

Намаляването на бройката новозаразени според мен се дължи на това, че вирусът премина през една значителна част от населението и тези хора вече имат имунен отговор и те никога повече няма да се разболеят от някой от вариантите, защото човек, който е изкарал един път някой от вариантите - китайски, бразилски, британски, индийски, той не се разболява с някой от другите варианти.

Но за да сме сигурни какво да очакваме, трябва да положим усилия. Трябва да видим каква част от населението се е срещала с този вирус и има антитела. Продължаваме да правим по 15 000 теста, с които се откриват 150 новозаразени.

Но един такъв новооткрит ни струва около 10 000 лева. В същото време не инвестираме в сероепидемиологично проучване, с което да установим каква част от населението се е срещало с вируса. Трябва да се види каква част от населението ни има антитела, ако искаме действително да видим обективната картина.

Защото като гледам данните, може да се окаже, че значителна част от населението, може би повече от половината, да се е срещало с вируса по естествен или изкуствен път - ваксинирайки се.

Защото няма как да си обясним намаляването на новозаразените - да не би да сме почнали да носим повече маски или да спазваме тези глупави мерки, или пък да сме се счупили да се ваксинираме, или пък защото идва лятото?

Лято има целогодишно в Индия, в Бразилия, но там случаите си вървяха. Докато вирусът не мине през 70 процента от населението на дадена страна, независимо дали естествено или чрез имунизация.

- Как Ви се струва политическата обстановка в страната? Този път я гледате отстрани, не сте участник в предизборната кампания?

- Мисля, че се правят много сериозни опити нещата да се променят, но се страхувам, че на новите избори на 11 юли ще се повтори същата картина от 4 април - патова ситуация. Може би с изключение на това, че сега, според мен, ще гласуват много по-малко хора.

Идват летните отпуски, има европейско първенство по футбол и трето, но не на последно място - на тези предсрочни парламентарни избори никоя партия не предлага нещо ново. Същите приказки, същите хора. Много се страхувам, че когато едно нещо се повтаря, то ще доведе до същите резултати.

- Като ви слушам, звучите ми, че по-скоро още нямате решение за себе си дали да гласувате изобщо, а и за кого?

- Още не съм, да. Оглеждам ги. За сега не виждам за кого. И да ви кажа честно, не съм привлечен от идеи, програми. Но ми се струва, че продължаваме с още от същото.

Вие виждате ли някой, който да предлага нещо работещо? Казват „Искаме да махнем Гешев!“. Добре, но ако президентът не беше подписал указа за назначаването му, Гешев можеше още да е неназначен, както се случи с главния прокурор на Словакия, защото не му разписваха назначението. Партиите в момента не дават програма за извеждане на страната от кризата.

Партиите нямат идеология. Няма нещо, което да обедини хората, да им даде надежда за по-добър и спокоен живот. Пандемията без друго стресира много хората, българите имаме нужда от спокоен път и сигурност. Пагубно е да живеем без визия за бъдещето. А истинската визия не може да се създаде без идеология и платформа.

- Не звучите оптимистично - как изглеждат следващите 2-5 години, според Вас?

- Винаги чакаме някакви външни фактори да ни решават проблемите. Все се надяваме на дядо Иван, на чичо Сам... Не разбрахме, че всичко зависи от нашите усилия.

Ние сме тези, които можем да подредим здравеопазването си, да развием икономиката си, да се обединим около една идея.

Не съм оптимист, защото виждам само хора, които искат да разпределят едни европейски милиарди, които като погледне човек, не са чак толкова много. Не виждам никой, който да предлага икономическо съживяване на страната.

- Как се нарича лекарството или ваксината за тази политическа немощ?

- Ваксината се нарича „мислене за страната, за хората“. Трябва да се появят политици, които да мислят за интересите на българите, да не се ръководят или поне в много по-малка степен да се влияят от интересите на чужди сили - било то от изток, или от запад, или зад Океана. Ако не намерим начин да се организираме сами, ние ще загинем.

А това може да стане само, ако хората са икономически независими. Трябва да има много строги закони, те да важат за всички и да се изпълняват от всички.

От друга страна трябва да има пълна икономическа свобода, защото в момента какъвто и бизнес да се опита да захване човек, каквото и производство, без значение на коя сфера на икономиката, той се сблъсква с едно неизброимо множество от наредби и хора-чиновници, чиято единствена цел е да го оскубят по всевъзможен начин.

Докато това не се преодолее, нищо няма да се случи. Видяхте, че в предишното Народно събрание се получи едно сборище от хора, които нито могат да се организират, нито могат да се споразумеят помежду си.

Ето, имаше възможност да се въведе мажоритарна система в два тура. Това е нещото, което можеше да „раздруса плъховете в щайгата“ и евентуално да доведе до някаква промяна. Защото в момента в политиката се случва само спазаряване между ръководителите на различните политически сили.

Нека да питаме хората на улицата - колко имена на депутати могат да изброят - в най-добрия случай сигурно ще са 5-6. А ако се въведе тази мажоритарна система в два тура, при втория тур се избира между първите двама кандидати, събрали най-много гласове. Тогава, на втория тур, хората могат да избират за кого да гласуват, но също така и за кого да не гласуват.

В крайна сметка хората са тези, които трябва да определят съдбата си. И ви давам пример, че ако на първо място при втория тур при мажоритарно гласуване има човек, да речем от ГЕРБ, а на второ място - представител на някоя от другите партии, то на втория тур хората могат да изберат дали искат да продължат с този, който е на първо място, или да изберат втория. Да прегрупират политическите сили, или казано по друг начин - да избират най-малкото зло.

Защото ние винаги избираме най-малкото зло, независимо какво си мислим. И затова се ядосах много на хората на Слави Трифонов от „Има такъв народ“, защото в крайна сметка те бяха създадени именно за тази мажоритарна система в два тура, а изведнъж всички казаха „Не, не искаме - олигархията може да си издига кандидати за депутати“.

Но това не е вярно. Просто, по този начин, с мажоритарната система в два тура, партийните босове няма да могат да ръководят сделките и пазарлъците.

Кой е доц. Атанас Мангъров 

Доц. д-р Атанас Мангъров е роден на 31 януари 1956 година в Стара Загора. Насочва се към инфекциозните болести и вече 39 години професионалното му развитие е свързано с инфекциии, паразитология и тропическа медицина. Един от водещите консултанти у нас в своята специалност. Ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицинския университет - София. Владее английски, руски, немски езици.